Решение № 5900 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2017 г.

Решение № 5900 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас срещу Решение № 282 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 2520/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена по жалба на Л. М. М., Заповед № ЗСП/Д-А/3624/04.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ Бургас, с която е отказано на Л. М. целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017 г., потвърдена с Решение № ЗЗ/7.12.2016 г. на Регионална дирекция Социално подпомагане - Бургас и е изпратена преписката на Директора на ДСП – Бургас, за ново разглеждане и произнасяне по подадената молба-декларация вх. №/Д-А/3624/31.10.2016 г., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Оспорва се решението като неправилно, поради нарушение на процесуални правила и материално правни разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е подадена втора касационна жалба от Л. М. М., с която оспорва съдебно решение № 282/23.02.2017 г. по адм. д. № 2520/2016 г. на Административен съд Бургас. Л. М. М. е подала срещу жалбата на Д "СП" Бургас писмено становище, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано е прието от съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. С нормата на чл. 27, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ са регламентирани действията, които трябва да бъдат извършени от социалните работници, в случай, че лицето отсъства при извършване на социалната анкета. Установено е, че социалните работници не са посещавали заявения от М. адрес, с което е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. То правилно е определено като съществено, тъй като невъзможността за изготвяне на социална анкета е посочено от административния орган като основание за отказ за отпускане на целевата помощ. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото, намира следното: По допустимостта на подадените две касационни жалби: Касационният състав намира, че подадена касационна жалба от Л. М. М. срещу решение № 282 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 2520/2016 г. по описа на Административен съд Бургас е недопустима, защото е подадена от ненадлежна страна. М. не е засегната по неблагоприятен начин от решението, а напротив, поради което за нея липсва активна процесуална легитимация да оспори решението на Административен съд Бургас. С оглед на това, касационната жалба на Л. М. следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази му част следва да се прекрати. Касационната жалба на директора на Д "СП" Бургас е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С процесната Заповед № ЗСП/Д-А/3624/04.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ Бургас, е била отказана целева помощ за отопление на Л. М., с мотиви, както следва: "Наредба № РД-07-5, Целева помощ за отопление – На основание чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ - Не живее на постоянния си адрес, на който се извършва социалната анкета във връзка с чл. 27, ал. 1-5 от ППЗСП." С посочената заповед е отказано отпускането на еднократна целева помощ за отопление на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с мотив, че лицето не живее на постоянният адрес, на който се извършва социалната анкета във връзка с чл. 27, ал. 1-5 ППЗСП. С молба-декларация вх. № Д-А/3624/31.10.2016 г. /л. 71 по адм. д. № 2520/2016 г./ до Д "СП" Бургас, Л. М. е поискала да й се отпусне целева помощ за отопление за електроенергия за сезон 2016/2017 г. В молбата като постоянен адрес е посочен [населено място], [адрес] и мобилен телефон [тел. номер]. В заявлението са посочени заболяванията на М., че живее със сина си Г. А. Б., получава доходи от обезщетения/помощи – 325 лв., няма други доходи. Обитава една стая - избено помещение и тоалетна, което е собственост на С. Д.. М. не притежава собствено жилище или други имоти. Видно от приложените на л. 75 по адм. д. № 2520/2016 г. протоколи – във връзка с подаденото заявление на лицето са направени две посещения – на 31.10.2016 г. /в 18. 00 / и на 1.11.2016 г. в 9. 00 ч., при които лицето не е намерено на посочения постоянен адрес: [населено място], [адрес]. Следва да се отбележи обаче, че в молба-декларацията е посочен адрес: [улица], а не № [номер]. На 1.11.2016 г. същия ден след второто посещение, е бил съставен социален доклад от социалния работник Г., в който подробно са описани обстоятелствата от значение за отпускане на социалната помощ. Според решението на Административен съд Бургас Л. М. отговаря на тези условия, но помощта е отказана от Д "СП" Бургас, с единствен мотив, че лицето не е намерено на посочения адрес. Както правилно е установил първоинстанционният съд – не е спазена процедурата по чл. 27, ал. 1, 2, 3 и 4 от ППЗСП да се извърши социална анкета по подадената молба за подпомагане, като тя се извърши в дома на лицето по постоянен адрес. Видно от протоколите не се установява по безспорен начин, точният постоянен адрес да е бил посетен, тъй като е посочен грешен номер на улицата. Също така не е спазено изискването по чл. 27, ал. 3 и 4 от ППЗСП от служителите на Д "СП", ако при първото посещение не е намерено лицето, да се остави от социалния работник уведомление по образец, съгласно приложение № 1а, с което да предостави на лицето 3 дневен срок за явяване в ДСП за справка. При неявяване в този срок е следвало да се извърши повторно посещение в дома и при отсъствие на лицето, да се остави второ уведомление с указан нов 3-дневен срок за явяване в дирекцията. Едва след изпълнение на тази процедура, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ, поради невъзможност за извършване на социална анкета. Първоинстанционният съд е установил, че в конкретния случай тези изисквания не са изпълнени. В приложените по делото протоколи се съдържат данни за извършени на 31.10.2016 г. и на 1.11.2016 г. посещения от социалните работници на адрес [населено място], [адрес], но не и на заявения от жалбоподателката с молбата-декларация постоянен адрес [населено място], [адрес]. В протоколите липсват констатации за оставени от социалните работници уведомления по образец, съобразно изискванията на чл. 27, ал. 3 и, ал. 4 от ППЗСП. Не е предоставен на М. и указаният в нормата 3-дневен срок за явяване в ДСП, като социалният доклад е съставен в деня на второто посещение на адреса. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, доколкото именно отсъствието на жалбоподателката и невъзможността за провеждане на социална анкета се сочи от административния орган като основание за постановения отказ за отпускане на целевата помощ. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От съдържанието на нормата следва, че проверката в дома на лицето е само един от способите за установяване на релевантните за отпускане на помощта факти. В конкретния случай социалният работник е установил тези факти посредством други способи. В съставения социален доклад същият е констатирал, че М. няма доходи, нито имущество, от което да реализира такива, обитава едностайно жилище въз основа на договор за наем, не е регистрирана като едноличен търговец и не е собственик на капитала на търговско дружество; няма вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, не притежава недвижими имоти и движими вещи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление, няма сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; не е прехвърляла недвижим имот през последните 5 години, вкл. чрез договор за дарение, не е в трудоспособна възраст; не е лице, чиито близки са задължени по закон да издържат; не е настанена в лечебно или социално заведение; не е санкционирана по установения ред за укрити доходи. Както правилно е определил Административен съд Бургас, тези констатации недвусмислено сочат наличие на материалноправните предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление, установени в нормата на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Законосъобразно съдът е приел, че обжалваният административен акт, с който е отказано отпускане на помощта, като издаден и в противоречие с материалния закон следва да се отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, и доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по молбата. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, съобразно която социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, не е материалноправна предпоставка, обуславяща правото на лицето да му бъдат отпуснати исканите социални помощи, като неизпълнението на това изискване не е основание за постановяване на отказ от отпускане на социалните помощи. В този смисъл е и практиката на ВАС /Решение № 8062 от 11.06.2013 г., постановено по адм. д. № 4502/2013/. В определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 от ДР на закона не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес" е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това че в закона и ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП се има предвид мястото (жилището), в което лицето живее към съответния момент. Разпоредбата на чл. 8 от ППЗСП регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес. В приложимите разпоредби на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП не е предвидено като изискване за отпускане на социална помощ лицето да живее на регистрирания постоянен адрес, затова в случая отказите за отпускане на помощта, обосновани с това, че лицето не живее на постоянния адрес са постановени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. След като са налице всички материалноправни предпоставки за отпускане на исканата месечна помощ /доходите на лицето, имущественото му състояние, здравословното състояние, семейното положение, възможностите за издръжка от други задължени лица/ от обективна страна не съществува пречка за провеждане на социална анкета, която не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В процесния случай незаконосъобразно е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление поради непровеждане на социална анкета в дома на лицето молител. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че Административен съд Бургас е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,