Решение № 2073 от 24.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Коева, чрез процесуалния си представител адв. Чиков, срещу решение 446 от 04.04.2022г. по адм. дело 1309/2021 г. по описа на Административен съд Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК (АУЗД) ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел Контрол и принудително събиране към Дирекция МПДТ при община Бургас, с който въз основа на декларация 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. са й определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на 8 510,33 лева, потвърден с решение 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама (МПДТР) на община Бургас, както и в полза на община Бургас са присъдени разноски в общ размер на 755 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, както и съответните законови норми, което е довело до формиране на неправилен извод за законосъобразност на АУЗД. Поддържа, че незаконосъобразен и извода на административния съд, че АУЗД е мотивиран. Излага, че в АУЗД не се съдържат мотиви за извършените корекции в подадената декларация. Оспорва процесуалния ред, по който са установени задълженията за ДНИ и ТБО. Твърди, че в хода на производството не е доказано реалното предоставяне на услугите, за които Община Бургас събира ТБО. Касационния жалбоподател намира, че съдът не би следвало да установява дали задължението съществува или не, а да контролира самата законосъобразност на обжалвания акт. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД. Претендират се разноски. Ответната страна по касационната жалба директорът на Дирекция МПДТР на община Бургас, чрез процесуалния си представител Марев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е повторно. С Решение 6981/09.06.2021 г. по адм. д. 707/2021 г. състав на ВАС, Първо отделение е отменил постановеното от АС - Бургас решение 1591 от 17.11.2020 г. по адм. дело 1690/2020 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, съдът да задължи административния орган да комплектова цялата административна преписка с доказателства / заповедите на кмета на община Бургас/ относно районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Бургас, утвърдената план сметка за всяка една от процесните години относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесните периоди. Както и да бъде указана на оспорващия възможността да иска назначаването на експертиза за изясняване на спорния въпрос относно начина на формиране на размера на задълженията за ТБО и за ДНИ за процесните периоди. В отменителното решение са дадени указания за съда след събиране на всички доказателства по делото да се произнесе по спорния предмет, като формира мотиви относно законосъобразното или не определяне на размера на задълженията за ТБО / за отделните услуги/ и за ДНИ за всеки един от декларираните обекти с процесния АУЗД. При новото разглеждане на делото АС - Бургас е отхвърлил жалбата на М. Коева срещу АУЗД ТИ 80515-1/08.06.2020 г. на главен експерт в отдел Контрол и принудително събиране към Дирекция МПДТ при община Бургас, с който въз основа на декларация 31086/19.08.1998г. за периода 2015 г.- 2019 г. са й определени задължения за ДНИ, ТБО и лихва за забава, изчислена към 08.06.2020 г., в общ размер на 8 510,33 лева, потвърден с решение 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на Дирекция МПДТР на община Бургас. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима материалноправна уредба. Направил е подробен анализ на представените доказателства. С обжалваното решение новият състав на АС - Бургас е достигнал до извода, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган, в установената форма и при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Приел е, че М. Коева е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ за задължения за ДНИ върху процесните имоти, за които се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от тях. Съдът е заключил, че Коева е задължено лице и за задълженията за ТБО за процесните имоти за 2015 г. 2019 г. Обсъдил е заключението по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) като е формирал извод за правилно определяне от страна на приходния орган към община Бургас на размера на задълженията ДНИ и ТБО. По отношение на възражението на лицето за липса на мотиви в акта съдът е счел, че макар и пестеливи, същите посочват в пълнота обстоятелствата, покриващи фактическия състав, при осъществяването, на който възникват задълженията по акта. Приел е за неоснователно възражението на Коева, че задълженията е следвало да бъдат определени по специална процедура на ДОПК. Административният съд е констатирал, че административния орган е установил действителната квадратура на имотите и въз основа на нея е определил данъчната оценка, което е довело и до правилно определяне на задълженията по акта. По отношение на ТБО съдът е приел, че Коева е собственик на имот, който попада в границите на район, за който по делото е установено, че са реално извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото съдът е изпълнил всички указания, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния акт, предмет на касационна проверка, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба, че оспореният АУЗД е постановен при допуснати съществени нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б от ЗМДТ събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения (чл. 107 от ДОПК). В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният АУЗД е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като задълженията се определени въз основа на подадени от М. Коева данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, чиито номера са посочени в акта. По отношение на размера на задълженията за ТБО действително липсва разграничение по видове услуги, но същото в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Конкретният казус касае публично общинско вземане, чийто размер е определяем, доколкото базата за определяне на ТБО е данъчната оценка на имота, съобразно подадените от собственика данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Задължението за отделните услуги по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е определено в промили с наредба на общинския съвет (Наредба на Общински съвет Бургас) по чл. 9 от ЗМДТ. В тази връзка следва да се посочи, че когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само едно от правомощията на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с ДОПК съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът след като констатира нарушението следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за ДНИ и ТБО не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила - чл. 20 от ЗМДТ. Този характер на задълженията за ДНИ и ТБО е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на формата или на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Само когато, съдът установи, че адресатът на акта не е задължено за установените задължения лице той отменя акта и с това се изчерпват неговите правомощия. Единствено когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 160, ал. 3 ДОПК (в този смисъл решение 3415 от 16.03.2021 г. по адм. д. 9210/2020 Г., VІІІ отд. на ВАС). Неоснователни са оплакванията на касатора, че са извършени корекции на подадената от него декларация относно площите на процесните имоти. АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК в хипотезата, в която задълженията не са заплатени в законоустановения срок. Касаторът не е представил доказателства процесните задължения да са заплатени в срок нито в хода на административното производство, нито в проведените съдебни производства. Видно от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. 5202065144/07.11.2019г. декларираната площ на процесните имоти съвпада с площта по кадастралната карта и регистри. Видно от представените КККР същите са одобрени със заповед за одобрение на КККР РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК. Няма данни по делото жалбоподателят да ги е оспорил. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (в относимата редакция изм. и доп. ДВ. бр.57 от 22 Юли 2016г.) данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Няма твърдения в жалбата, нито такива са отправени пред административния орган, че имотите действително са с площи различни от посочените в КККР. Видно от отговора на въпрос 1 от заключението по проведената в съдебното производство и неоспорена от страните СИЕ задълженията за ДНИ и ТБО на М. Коева в процесния акт са изчислени върху данъчната оценка на ½ ид.ч. от декларираните имоти, описани в [НА]/28.12.2001г. с площ актуализирана с данните от кадастралната карта на АГКК-Бургас и с прилагане на действащите за процесния период ставки. С оглед на това неоснователно се явява твърдението в жалбата, че при издаване на АУЗД е допуснато съществено процесуално нарушение. Правилно първостепенният съд е приел, че М. Коева се явява задължено лице за ДНИ и за ТБО за процесните имоти за периода 2015 г. 2019 г. Задълженията за ДНИ са публични общински вземания и същите са регламентирани в чл. 162, ал. 2, т.1 и т. 3 ДОПК. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в закон. В процесния случай АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. От друга страна, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, включително когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължение, когато размерът му се установява по данни от декларация. Това означава, че към издаване на АУЗД може да се премине както когато е подадена декларация от съответното лице, така и когато такава не е подадена. След като е установено, че лицето не е заплатило задължения за ДНИ и за ТБО за процесните периоди, то е налице материалноправното основание за служебно издаване на процесния АУЗД. От заключението по СИЕ е видно, че размерът на задълженията за ДНИ за всеки един период за всеки един имоти, е правилно определен от приходния орган в община Бургас съобразно установеното в ЗМДТ, Наредбата на общински съвет Бургас за определяне на размера на местните данъци. В тази връзка правилно съдът е приел АУЗД в частта на задълженията за ДНИ за материалнозаконосъобразен. По отношение на установените с АУЗД спрямо Коева задължения за ТБО за 2015 г. - 2019 г., изводът на АС - Бургас за законосъобразност е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Коева се явява задължено лице съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ /в действащата към процесните периоди редакция/. Установява се, че процесните имоти попадат в район, в който община Бургас е организирала и реално е извършвала предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. По делото от страна на ответната страна в спора са ангажирани писмени доказателства /заповедите на кмета на община Бургас по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, план - сметки за периодите от 2015 г. 2019 г., решения на общинския съвет Бургас за одобряването на план-сметките, графици за сметосъбиране и сметоизвозване за посочените периоди, договори между Община Бургас и Консорциум Титан Бургас ДЗЗД, Нелсен чистота ЕООД, констативни протоколи за извършени услуги и др./ за реалното предоставяне от страна на община Бургас на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на процесните имоти. За услугата, касаеща извозване и обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци, е установено, че има изградено депо на територията на община Бургас. Макар и обсъждането им да е извършено от АС - Бургас с лаконични мотиви, изводът за законосъобразност на АУЗД относно задълженията за ТБО за 2015 г. 2019 г. за процесните имоти е правилен и се възприема от настоящия касационен състав. По отношение на размера на задълженията, от заключението по СИЕ е видно, че същият е правилно изчислен с АУЗД. Предвид изложеното по-горе, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство в размер на 755 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение