Решение № 12981 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2020 г.

Решение № 12981 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. и Р. В., подадена чрез адв. И. Иванова, против решение № 6559/05.11.2019 г., постановено по административно дело № 4700/2019 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-ЮЗР-505/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-Югозападен район за премахване на незаконен строеж- ограда по улична регулация. Жалбоподателите считат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като за строежите от шеста категория не се изисква разрешение за строеж. Правят и възражение за изтекла давност, като се позовават на чл. 285, ал. 1 от АПК. Поради това жалбоподателите молят касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Претендират и присъждането на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК- Югозападен район не заявява становище. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лица с активна легитимация, за които съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на началника на РДНСК- Югозападен район съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ в редакцията му към ДВ, бр. ДВ, бр. 61 от 2007 г. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от шеста категория- ограда по улична регулация, находящ се в УПИ ХVІ-594, кв. 41, в. з. "Симеоново- Драгалевци ІІІ част", извършен без необходимите строителни книжа. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице са предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2, които обуславят определянето на строежа като незаконен и премахването му на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява плътна ограда, изпълнена частично по уличната регулация на УПИ ХVІ-594 в кв. 41 по плана на гр. София, в. з. "Симеоново- Драгалевци ІІІ част" и частично по имотната граница със съседен УПИ ХІV-593. Оградата е изпълнена на монолитна основа- бетонов цокъл, със зидария и положена стоманобетонова шапка. Посоченият строеж е собственост на касационните жалбоподатели- Р. В. и А. В. В производството пред административния орган и пред съда са събрани противоречиви доказателства относно годината на изграждане на процесната ограда. В подаденото срещу констативен акт № С-11-2283/09.08.2012 г. възражение Р. В. и А. В. са посочили, че оградата е изградена още през осемдесетте години на миналия век, а през 2011 година е била ремонтирана и измазана. В хода на съдебното дирене са представени две декларации за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, нотариално заверени съответно на 21.11.2012 г. и 23.11.2012 г., в които е посочено, че процесната ограда е изградена от собствениците през 2000 година. В заключението си вещото лице посочва, че строителството е извършено около 2010-2011 година предвид строителните материали, вложени при изпълнението на строежа както и тяхната амортизация. Обсъждайки тези факти, съдът е кредитирал представените нотариално заверени декларации и е приел, че строителството е извършено през октомври 2000 година. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че за строежа няма издадено разрешение за строеж, нито други строителни книжа. Вещото лице сочи, че процесният строеж не е допустим по действащите подробни устройствени планове, доколкото действащият ЗРП на в. з. "Симеоново- Драгалевци ІІІ", одобрен със заповед от 16.03.1990 г., предвижда изграждането на полумасивна ограда по уличната регулация и паянтова ограда на границата със съседния парцел ХІV-593. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават се от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Анализът на цитираната разпоредба, както и събраните доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза налагат извода, че строежът не е търпим. Той е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи - чл. 148, ал. 1 и 4 от ЗУТ и чл. 48, ал. 7 от ЗУТ. Строежът не съответства и на предвижданията на действащия застроителен и регулационен план, одобрен през 1990 г. Всичко изложено мотивира крайното заключение на административния съд, че нареденият за премахване строеж не е търпим и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Поддържаното от касационните жалбоподатели становище, че за процесната ограда не се изисква разрешение за строеж, тъй като представлява строеж от VІ категория съобразно правилата на ЗУТ, не намира подкрепа в закона. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за изграждането на плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м, каквато е процесната, се изисква разрешение за строеж. Представеното пред касационната инстанция становище от Столична община- направление "Архитектура и градоустройство" е неотносимо към настоящия спор, тъй като друг строеж- триетажна жилищна сграда с два гаража, а на процесната плътна ограда. Възраженията относно изтекла давност на изпълнителното основание са относими към изпълнителния процес и не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес, който има за предмет осъществяването на контрол за законосъобразност по отношение на издадената заповед за премахване на незаконен строеж. По изложените съображения атакуваното решение се явява валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение