Решение № 3474 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2014 г.

Решение № 3474 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2014 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е образувано по повод на постъпило с вх. № 4011/5.03.2014 г. СТАНОВИЩЕ и ИСКАНЕ от Й. К. М., живущ в гр. София, за отмяна на решение № 103 от 20.02.2014 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 753/2013 г. В изпълнение на дадените от петчленен състав на ВАС указания в определение № 2589 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 2125/2015 г., настоящият съдебен състав за трети път е оставил "без движение" подаденото от Й. К. М. СТАНОВИЩЕ и ИСКАНЕ и е дал указания на молителя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи точно на кое решение по кое дело на ВКС (Върховен касационен съд) от 1997 г. противоречи решението на Административен съд - Монтана, на което иска отмяна на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и да изложи фактически обстоятелства по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В дадения срок е постъпила МОЛБА от Й. К. М., в която уточнява на кое решение противоречи решението, на което иска отмяна и това е решение на Окръжен съд - Монтана от 18.10.1996 г., постановено по въззивно гр. дело № 423/1996 г., потвърдено с решение № 626/6.11.1997 г. на ВКС по дело № 422/1997 г. И тъй като тези дела са били приложени по гр. дело № 1408/1995 г. на Районен съд - Монтана, с разпореждане на съдията - докладчик от 29.06.2015 г., противопоставимото дело е изискано от Районен съд - Монтана. С писмо изх. № 296 от 2.07.2015 г. и входящ във ВАС № 10508 от 8.07.2015 г., съдия от Районен съд - Монтана заявява, че тъй като срока за съхранение на делото е изтекъл, изпращат всички запазени след архивирането документи и съдебни актове за послужване. Поради неизпълнение на второто указание, а именно - молителят да изложи фактически обстоятелства по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК, която разпоредба съдържа няколко хипотези, тричленен състав на ВАС е оставил без разглеждане подаденото от Й. К. М., живущ в гр. София, СТАНОВИЩЕ и ИСКАНЕ, за отмяна на основание чл. 239, точка 5 от АПК, на решение № 103 от 20.02.2014 г. на Административен съд - Монтана, постановено по касационно адм. дело № 753/2013 г. и е прекратил в тази част производството по делото. Определението на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение е оставено в сила с определение № 14241 от 23.12.2015 г. по адм. дело № 13699/2015 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд. При тези данни производството по адм. дело № 5690/2014 г. е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и предмет на разглеждане по същество остава молбата за отмяна наречена СТАНОВИЩЕ и ИСКАНЕ, на решение № 103 от 20.02.2014 г. на Административен съд - Монтана, постановено по касационно адм. дело № 753/2013 г., на основание чл. 239, точка 4 от АПК. В насроченото за 14.03.2016 г. открито съдебно заседание молителят Й. К. М. се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат Стоянов, поддържат искането си за отмяна и молят да бъде уважено. Представена е писмена защита от Й. К. М.. От ответника Г. К. К. на 21.03.2016 г. е постъпила писмена защита, в която изцяло поддържа подаденото от Й. К. М. СТАНОВИЩЕ и ИСКАНЕ. Останалите ответници: Кмета на Община Монтана, А. К. К. и Г. К. Я., не заявяват становища по молбата за отмяна. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна на Й. К. М. е подадена в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебният акт на който иска отмяна е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 11.10.2013 г. по административно дело № 90008/2013 г. Районен съд - Монтана, втори граждански състав ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на Г. К. К. от град София и Й. К. М. от град София, срещу заповед № 163/30.01.2013 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение № 8 от протокол от 17.01.2013 г. на комисията и § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са одобрени изменения на плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, одобрен със заповед № 30/7.02.2006 г. от областен управител на област Монтана за местността "Парта" в землището на град Монтана, приети от комисията по § 4н, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ с протокол от 17.01.2013 г. С решение № 103 от 20.02.2014 г. по касационно административно дело № 753/2013 г., образувано по касационни жалби от Г. К. К. и Й. К. М., Административен съд - Монтана, касационен състав ОСТАВЯ В СИЛА горното решение на Районен съд - Монтана от 11.10.2013 г. по административно дело № 90008/2013 г. Решението на Административен съд - Монтана е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, поради което е окончателно съгласно чл. 223 от АПК и не подлежи на последващо обжалване, както правилно е отразено в него. Тъй като в АПК не е уреден изрично въпроса кога влиза в сила едно съдебно решение, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК намира приложение чл. 296 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като настоящият случай попада в т. 3, а именно, че влизат в сила решенията, по които касационната жалба не е уважена. В случая след като се оставя в сила решението на първоинстанционния съд е очевидно, че подадената касационна жалба не е уважена. С постановяване на решението на втората инстанция влиза в сила решението на първата инстанция. Затова прецизното искане за отмяна би следвало да се формулира по следния начин: отмяна на решението от 11.10.2013 г. на Районен съд - Монтана, постановено по административно дело № 90008/2013 г., оставено в сила с решение № 103 от 20.02.2014 г. на Административен съд - Монтана, постановено по касационно административно дело № 753/2013 г. Всяко влязло в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. По принцип институтът на "отмяната" е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) е наименован "Отмяна по искане на страна по делото", а Раздел II (чл. 245 - 248) касае "Отмяна по искане на трето лице". Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246, ал. 1 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи още за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Основанието за отмяна в конкретния случай е това по чл. 239, точка 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Според молителя Й. К. М. решение № 103 от 20.02.2014 г. по адм. дело № 753/2013 г. на Административен съд - Монтана, противоречи на решение на Окръжен съд - Монтана от 18.10.1996 г., постановено по въззивно гр. дело № 423/1996 г., влязло в сила от 6.11.1997 г. потвърдено с решение № 626/6.11.1997 г. на ВКС по дело № 422/1997 г. На това място от наличните по делото запазени документи настоящият състава на ВАС - Четвърто отделение констатира следното: По искова молба от Й. К. М. /Кацарски/ против Общинска поземлена комисия гр. Монтана, с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи) е било образувано гражданско дело № 1408/1995 г. по описа на Районен съд - Монтана. С решение от 8.05.1996 г. по това дело Районен съд Монтана, IV гр. състав ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й. К. М. /Кацарски/ иск против ОПК Монтана за установяване право на възстановяване собствеността върху 25 дка нива в землището на гр. Монтана, м. "Парта". По жалба на ищеца Й. К. М. против така постановеното решение е образувано въззивно гражданско дело № 423/1996 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. Съдът е приел, че жалбата е основателна, поради което с решение от 18.10.1996 г. е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановил друго, с което ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОПК, град Монтана правото на наследниците на К. М. К., б. ж. на гр. Монтана, починал на 7.V.1964 г., а именно Й. К. К. от гр. София, ж. к. "Надежда" I част, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 36, ЕГН ... и Г. К. К. от гр. София, 1326, бл. 237А, ет. VIII, ап. 23, да възстановят собствеността си върху следните земеделски земи: 25 декари, находящи се в м. "Парта", в землището на град Монтана, при граници - изток "Сулимагина ливада", запад А. Н. и признат имот на наследниците на К. К., юг - път. Това решение не е подлежало на обжалване, поради което е влязло в сила на датата на постановяването му. Съгласно действащата по това време правна уредба в Гражданския процесуален кодекс (ГПК - отменен от 1 март 2008 г.), влезлите в сила решения са могли да бъдат отменяни по реда на отмяната като извънинстанционно средство за контрол - чл. 231 и сл. ГПК, и по реда на прегледа по реда на надзора - чл. 225 и сл. ГПК (институт, отменен в ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г.). В конкретния случай Поземлена комисия град Монтана е подала Молба за преглед по реда на надзора за отмяна на влязлото в сила решение по гражданско дело № 423/1996 г. на Окръжен съд Монтана. С решение № 626 от 6.11.1997 г. по дело № 422/1997 г., в производство по чл. 225 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Поземлена комисия гр. Монтана молба за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 18.10.1996 г. по гр. дело № 423/1996 г. на Окръжен съд гр. Монтана. От изложеното до тук следва, че съдебното решение на Окръжен съд - Монтана влиза в сила не от датата на която Върховният касационен съд е оставил без уважение подадената молба за преглед по реда на надзора, а е влязло в сила на датата, на която е било постановено - 18.10.1996 г. Според молителя Й. К. М. решение № 103 от 20.02.2014 г. по касационно административно дело № 753/2013 г. на Административен съд - Монтана противоречи на решението от 18.10.1996 г. по въззивно гражданско дело № 423/1996 г. на Окръжен съд - Монтана. Както се каза по-горе, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Тоест, за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, точка 4 от АПК трябва да има пълен идентитет на страните, искането и основанието. В конкретния случая на първо място следва да се посочи, че не може да има сходство поради коренното различие на правоотношението - едното е административно, а другото е гражданско. По касационно административно дело № 753/2013 г. на Административен съд - Монтана предмет на делото е била законосъобразността на решението на Районен съд - Монтана по адм. дело № 90008/2013 г., което е постановено по обжалване на заповед № 163/30.01.2013 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и решение № 8 от протокол от 17.01.2013 г. на комисията и § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са одобрени изменения на плана на новообразуваните имоти и регистъра към него, одобрен със заповед № 30/7.02.2006 г. от областен управител на област Монтана за местността "Парта" в землището на град Монтана. По въззивно гражданско дело № 423/1996 г. на Окръжен съд - Монтана предмет на делото е била законосъобразността на решението на Районен съд - Монтана по гр. дело № 1408/1995 г., което е постановено в исково производство с правно основание чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ, заглавие изменено в ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.). Съгласно тази разпоредба в действащата й към онзи момент редакция в ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г., лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея (седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила), установяват с иск срещу съответната общинска поземлена комисия правото си да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Касае се за гражданско производство, а не за административно. По исков ред се установява субективното материално право на възстановяване собственост върху земеделска земя, тоест възстановява се правото да се възстанови собствеността, а не се възстановява самата собственост. Установителното по своя характер (а не конститутивно) съдебно решение се представя на органа по поземлената собственост (който през годините е бил наименован общинска поземлена комисия (ОПК), поземлена комисия (ПК), общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ), общинска служба по земеделие (ОСЗ), който единствен има правото да постанови решение, с което да възстанови правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и върху други земи (чл. 10 от ЗСПЗЗ). Безспорно в случая не се касае за жалба срещу решение на поземлена комисия, в който случай производството е административно по своя характер с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Не се касае изобщо за жалба срещу административен акт, каквото по своя характер е производството, което се е развило при обжалване на заповед № 163 от 30.01.2013 г. и постановяване на решението на Районен съд - Монтана и на решението на Административен съд - Монтана. Едното производство е административно, а другото производство е гражданско. С оглед изложеното е очевидно, че в случая предметът е различен и основанията са различни. Различни са и страните по делата. По въззивно гражданско дело № 423/1996 г. на Окръжен съд - Монтана страни са Й. К. М., Г. К. К. и Общинска поземлена комисия Монтана. Въпреки липсата на декларации за идентичност на имена, настоящият състав на ВАС намира, че лицето Й. К. М. е едно и също с лицето Й. К. К., както и че лицето Г. К. К. е едно и също с лицето Г. К. К.. По касационно административно дело № 753/2013 г. на Административен съд - Монтана страни са Г. К. К., Й. К. М., Кмета на Община Монтана, Александър Константинов Костов и Г. К. Я. При този подробен разбор на делата, няма никакво сходство нито от обективна, нито от субективна страна. Не е налице противоречие по смисъла на чл. 239, точка 4 от АПК. Отделно от това следва да се посочи и приетото Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение не само когато се касае за административно и гражданско дело, но и при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Тоест дори и двете дела да са административни, когато касаят различни административни актове, отмяната не може да се допуска. Това тълкувателно решение съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното: проблемът на молителя Й. К. М., както и на брат му Г. К. К. за невъзстановената земя на баща им К. М. К. в местността "Парта" (Кацарското), не може да бъде разрешен в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение. Твърдението, че незаконосъобразно е бил одобрен от областния управител на Област Монтана план на новообразуваните имоти за тази местност, в която нямало ползватели, е неотносим към производството по отмяна на влязлото в сила решение и то за изменение на същия този вече влязъл в сила план на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на Община Монтана. План на новообразувани имоти (ПНИ) се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител ПНИ на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това от законодателя ред, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1, а съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра, а ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Когато няма ползватели, в ПНИ се нанасят имотите на бившите собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост, право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или на настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, както е направено в случая по административното дело. Тези и други принципни правила във връзка с плановете на новообразуваните имоти обаче, са неотносими към конкретния казус. Пак само за пълнота и въпреки, че вече не е предмет на делото следва да се посочи следното относно основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК: според тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Както се установява, тази разпоредба предвижда няколко хипотези, но нито една от тях не е налице в конкретния случай. Няма нарушение на процесуалните правила от страна на съда, които да са лишили молителя да участва в производството и пред двете редовни съдебни инстанции. Видно от протокола от проведеното на 12.09.2013 г. по адм. дело № 90008/2013 г., открито съдебно заседание, в което са приключени устните състезания, молителят Й. К. М. - тогава в процесуалното качество на жалбоподател се е явил лично, а Г. К. К. (който също е бил жалбоподател) се е явил лично и с адв. Н. Ц. Жалбоподателят (сега молител) Й. К. М. е представил и писмено Становище по делото. Видно от протокола от проведеното на 14 февруари 2014 г. по касационно административно дело № 753/2013 г. открито съдебно заседание, в което е бил даден ход на делото по същество, касаторът Г. К. К. се е явил лично и с адв. Н. Ц., а касаторът Й. К. М. Кацарски се е явил лично. Следователно никакви права на никой не са били нарушени. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,