Решение № 7476 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15717/2013 г.

Решение № 7476 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15717/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Варна против решение № 2435/8.10.2013 г. на Варненския административен съд, първо отделение, 34 състав, постановено по адм. д. № 1159 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 03251200184/17.12.2012 г. на орган по приходите, потвърден изцяло с Решение № 13/5.03.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, в частта, в която са установени задължения по ЗКПО в размер над 5210.29 лв. главница и в размер над 14036.58 лв. лихви, като е отказано на дружеството преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО за 2011 г. в размер на 10319.92 лв. и е преобразуван счетоводния финансов резултат, като на осн. чл. 78 от ЗКПО е увеличен същия за 2011 г. със сумата от 33223.29 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на АДмС - Варна в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - "Семпе 2" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, изготвен от адв. Н. Василева, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното:

"Семпе 2" ООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало данъчна печалба в размер на 353 4629.03 лв., корпоративен данък в размер на 343 126.53 лв., изчислен след отчитане на корекция на корпоративен данък в намаление съгл. чл. 75, ал. 3 от ЗКПО в размер на 16.45 лв. и преотстъпен данък в размер на 10319.92 лева. Дружеството е регистрирано като земеделски производител, съгласно рег. карта № 61710/19.03.2009 г., издадена от МЗХ, заверена за 2010 г. и 2011 г. Основната дейност на жалбоподателя през 2011 г. е производство на непреработена земеделска продукция, търговия на едро със зърно за вътрешния пазар, оказване на услуги и други.

С РА органът по приходите е отказал преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 189б от ЗКПО за 2011 г. в размер на 10319.92 лв., тъй като е констатирал, на първо място, че дружеството е изчислило неправилно данъчната печалба, като са преотстъпени 100%, вместо законоустановените 60% корпоративен данък. На второ място е установил, че при ползване на процесното данъчно облекчение ДЗЛ не е изпълнило изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2011 г., дружеството има просрочени задължения по ЗМДТ за 2009 г. и 2010 г. - ДНИ в размер на 470.04 лв. и съответните лихви за забава и ТБО в размер на 3008,19 лв. и съответните лихви за забава. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, съответно и основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Същият обаче е следвало да бъде изчислен до размера на 6191,95 лв., съобразно чл. 189, ал. 1 от ЗКПО, предполагащ преотстъпване на 60 на сто.

В мотивите си административният съд се е обосновал, че за да се пристъпи към принудително изпълнение, следва преди това да е изчерпан реда по доброволното изпълнение и едва ако длъжникът не престира задълженията, те ще добият характер на ликвидни и ще подлежат на принудително изпълнение, а в случая задълженията не са установени по основание и размер. Съдът е констатирал, че в процесния казус има само справка за задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО, /посочени в писмо на МДТ "Лозенец"/, но липсват доказателства дали ДЗЛ е поканено доброволно да заплати задълженията, съобщение по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ до данъчно задълженото лице с определени и посочени в тях конкретни размери на дължимия ДНИ; Не е установено от ревизиращите дали е постановен акт на кмета на общината, въз основа на който да са определени размера на ТБО за съответните години. Според съда действително разпоредбата на чл. 9б, ал. 1 от ЗМДТ, препращаща към чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, регламентират реда за събиране на невнесените в срок ТБО. Предвид това възникналото по закон данъчно задължение все още не е ликвидно, защото не е определено по реда на ДОПК с ревизионен акт.

1. Дружеството е оспорило РА и в частта, в която органът по приходите е увеличил на основание чл. 78 ЗКПО счетоводния финансов резултат на дружеството с начислените по сметка 603 - "Разходи за амортизация общо в размер на 33 223,29 лв. за три актива - силоз за зърно, тестер за анализ на зърно и телескопичен товарач", които са придобити за периода 2008 - 2010 г., след като е достигнал до извода, че неправилно е определена годишната данъчна основа, респективно на това основание е определил данък за довнасяне в размер на 3 322,33 лева. За увеличението е използван приходният метод, при който финансирането /правителствените дарения/, в частност преотстъпените от печалбата данъци се третират като елементи на приходите на предприятието за един или няколко последователни отчетни периода. Съдът е приел, че този ред на преобразуване на счетоводния финансов резултат е неприложим в случая, тъй като съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗКПО и т. 3.2, б."в", изр. 2 от СС № 20 преотстъпения корпоративен данък и намалението на корпоративния данък по смисъла на ЗКПО се отчитат като резерв, а не като финансиране или дарение и следователно начислените амортизации на закупените с преотстъпен данък активи не следва да се отчитат като приход. В тази връзка съдът се е позовал и на т. 4 от заключението на ССчЕ /Приложение № 2 /капиталов подход/, тъй като предложения от вещото лице капиталов подход кореспондира с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗКПО. Според съда липсва тъждественост между понятията "правителствено дарение" и "преотстъпен данък".

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ДЗЛ не са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО и съответно няма основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Тези оплаквания са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към 31.12.2011 г. дружеството има просрочени задължения по ЗМДТ за 2009 г. и 2010 г. - ДНИ в размер на 470.04 лв. и съответните лихви за забава и ТБО в размер на 3008,19 лв. и съответните лихви за забава. Спорен е въпросът дали тези задължения са "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения". В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита следното: Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на публичното задължение. Изложените съображения са относими и спрямо вземанията от такси.

Обосновано съдът е приел, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7 - дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В Ал. 2 на същата норма са изрично изброени в т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1 Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. 3 - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо.

Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, в т. ч. и на данъка върху недвижимите имоти, се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред - чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Установяването на данъците е предмет на глава ХIV на ДОПК и е уредено като предварително установяване, (с декларация - раздел I) и последващо установяване (с ревизионен акт - раздел II). От своя страна предварителното установяване с декларация е също два вида - декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък (чл. 105 ДОПК) и декларация, подадена от задълженото лице, (която поради това има характер на извънсъдебно признание на посочените в нея релевантни обстоятелства и) въз основа на която органът по приходите установява размера на дължимия данък (чл. 107, ал. 1 ДОПК). Декларацията по чл. 14 и тази по чл. 17, ал. 2 (отм.) ЗМДТ са декларации по чл. 107, ал. 1 ДОПК за предварително установяване на данъка върху недвижимите имоти. Въз основа на тях по правило не се издава данъчен акт, но такъв акт може да бъде издаден: а) по искане на задълженото лице (чл. 107, ал. 3, изр. 2-ро ДОПК) или б) служебно - при наличие на една от следните предпоставки: когато бъде установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК; когато не е подадена декларация; когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В данъчната и съдебна практика е възприето този акт да се нарича акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД).

От данните по делото е видно, че органът по приходите не е издал ревизионен акт по т. 1, не е издаван и акт по т. 3 - по чл. 106 и 107 ДОПК, поради което не са налице и подлежащи на принудително изпълнение публични вземания.

С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу решението на АДмС - Варна досежно увеличението на ФР на дружеството на основание чл. 78 ЗКПО във връзка с начислените по сметка 603-разходи за амортизация общо в размер на 33 223,29 лв. за три актива - силоз за зърно, тестер за анализ на зърно и телескопичен товарач, които са придобити за периода 2008-2010 г. Съставът на ВАС, Осмо отделение преценява решението на първоинстанционния съд в тази част като правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразно съдът е приел за неприложим по делото приходния метод на преобразуване на счетоводния финансов резултат, тъй като съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗКПО и т. 3.2, б. "в", изр. 2 от СС № 20 преотстъпения корпоративен данък и намалението на корпоративния данък по смисъла на ЗКПО се отчитат като резерв, а не като финансиране или дарение и следователно начислените амортизации на закупените с преотстъпен данък активи не следва да се отчитат като приход.

Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер - 500 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 8.11.2013 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,