Решение № 414 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2018 г.

Решение № 414 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД ("ЗАД Армеец") със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Б. Дачев, срещу решение № 10699/28.08.2018 г., постановено по административно дело № 13111/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав от седмо отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1189-ОЗ/04.09.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", и дружеството е осъдено да заплати на КФН сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно решение № 1189-ОЗ/04.09.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Налбантов, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. С решението от 04.09.2017 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния съдебен състав на ВАС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), съответно в 7-дневен срок от получаване на съобщението да предостави на ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция", България и Гърция, попълнени образци за количествено отчитане на ниво група на годишна база, определени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Европейската комисия от 02.12.2015 г., да представи в КФН заверено копие на доказателствата, както и да окаже на ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция", България и Гърция, пълно съдействие за извършване на проверката на баланса на застрахователя на ниво застрахователна група до приключване на проверката на баланса с изготвяне на доклад от независимия външен експерт. За основание на така издадения административен акт е посочена липсата на представени от застрахователя документи, от които да е видно, че притежаваните от него акции в "ЗАД ИТИЛ Армеец" (понастоящем АОСК "Армеец") – Руска федерация са прехвърлени на трето лице. Направено е заключение, че съответно "ЗАД Армеец" АД продължава да е собственик на 80. 6 % от акциите в АОСК "Армеец", респективно да е участващо предприятие в най-малко един застраховател или презастраховател от трета държава по смисъла на чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от КЗ (Кодекса за застраховането) за четвъртото тримесечие на 2016 г. Решаващият съдебен състав е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, както и във формата, предвидена съгласно закона, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В обжалваното съдебно решение в съответствие със събраните по делото доказателства правилно е установена фактическата обстановка, а именно, че "ЗАД Армеец" АД е застраховател, вписан в регистъра на застрахователите под № РГ-10-01. След извършена проверка, назначена с решение № 487-ОЗ/21.03.2017 г. на КФН от независим външен експерт ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция", България и Гърция, на балансите на застрахователя до 22.05.2017 г. по отношение на резултатите на индивидуална основа и до 03.07.2017 г. за резултатите на ниво застрахователна група, спрямо "ЗАД Армеец" АД е установено, че доклад от проверката на баланса към 31.12.2016 г. на застрахователна група не може да бъде изготвен, тъй като дружеството не е представило справки и образци за количествено отчитане на ниво група. Във връзка с което на "ЗАД Армеец" АД е издаден индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, с което дружеството е задължено да представи в КФН тримесечните си отчети, справки, доклади и приложения на ниво група за четвъртото тримесечие на 2016 г. Настоящият съдебен състав намира, че така наложения ПАМ съгласно чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ е законосъобразен, като отговаря на всички материални и формални предпоставки за издаването му. Неоснователни се явяват твърденията на касатора за това, че за застрахователното дружество е отпаднало задължението за депозиране на тримесечни справки на ниво група, тъй като към края на 2016 г. "ЗАД Армеец" АД е сключило предварителен договор за продажба на притежаваните от него акции в СК "Армеец" – Руска федерация, като съответно финализирането на сделката е било обусловено от оторизации от страна на руските регулаторни органи. Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят представя за целите на финансовия надзор в КФН тримесечни отчети, справки, доклади и приложения - в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35. С решение № 249-ЗГ/02.03.2017 г. на КФН е идентифицирана група застрахователи на ниво "ЗАД Армеец" АД, в която се включват "ЗАД Армеец" АД – крайно предприятие майка със седалище в ЕС, на чието ниво следва да се изчислява капиталово изискване за платежоспособност на група, и "ЗАД ИТИЛ Армеец" (Руска федерация) – застраховател, част от група. Надзорният орган е уведомил дружеството за неизпълнение на задължението по чл. 126, ал. 1, т. 3 от КЗ за 2016 г. Застрахователят е възразил, че за дружеството е отпаднало задължението да попълва образци за количествено отчитане на ниво група, тъй като на 22.12.2016 г. е сключен предварителен договор за прехвърляне на акции чрез покупко-продажба между "ЗАД Армеец" АД – прехвърлител и "Химимпорт" АД – приобретател, както и че в изпълнение на уговореното е сключен окончателен договор за прехвърляне на акции, представляващи 80. 6% от капитала на руския застраховател. Правилно първоинстанционният съд е посочил в оспореното решение, че предварителният договор не поражда прехвърлянето на вещни права, а създава задължения единствено за сключване на окончателен договор съгласно чл. 19 от ЗЗД. Правото на собственост бива реално прехвърлено към момента на сключване на окончателния договор. За пълнота следва да се посочи, че няма данни, дали действително са прехвърлени притежаваните от "ЗАД Армеец" АД акции на АОСК "Армеец" – Руска федерация, поради което правилно е прието от съда, че правото на собственост не е преминало върху приобретателя по договора за покупко-продажба. Следователно е налице хипотезата на чл. 233, ал. 1 във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която "ЗАД Армеец" АД се явява собственик на АОСК "Армеец" – Руска федерация, съответно е участващо предприятие в най-малко един застраховател или презастраховател от трета държава и като такъв е следвало да изпълни задълженията си по чл. 126, ал. 1, т. 3 от КЗ по отношение на четвъртото тримесечие за 2016 г., съответно да представи попълнените образци за количествено отчитане на ниво група на годишна база на ДЗЗД "ГД Консорциум Грант Торнтон България-Гърция", България и Гърция, и да окаже съдействие за извършването на проверка на ниво група. Неоснователни се явяват и доводите на касатора за неправилно разпределение на доказателствената тежест в първоинстанционното производство. Действително, съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Макар и фактическите установявания да са в тежест на административния орган, то правният интерес от представянето на доказателства за сключен към момента на издаване на процесния административен акт, окончателен договор по прехвърлянето на притежаваните от "ЗАД Армеец" АД акции на АОСК "Армеец" – Руска федерация е на жалбоподателя, което се обхваща и от неговото задължение за съдействие по чл. 36, ал. 2 и по чл. 171, ал. 3 от АПК. С оглед на това решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е обсъдил подробно представените доказателства в тяхната цялост. При разпределяне тежестта на доказване се изхожда от това дали спорното обстоятелство е част от твърденията на страната или от възраженията на ответната страна. Тежестта на доказване е правото и задължението на съда да приеме за неслучил се всеки факт, за чието съществуване няма доказателства по делото. Съдът приема за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. След като "ЗАД Армеец" АД твърди, че е налице прехвърляне на акции чрез покупко-продажба, негово задължение е било да докаже твърдяните обстоятелства, от които черпи благоприятни последици, което в случая не е сторило. Предварителният договор няма транслативен ефект, доколкото със сключването му се поражда единствено облигационно задължение на страните по него за сключване на окончателен договор (чл. 19 от Закона за задълженията и договорите), а до сключването на окончателния договор не може да се приеме преминаването на акциите в патримониума на приобретателя по договора. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него решение на заместник-председателя на КФН, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Върховният административен съд, седмо отделение, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски. С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати такова в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора пред касационната инстанция за производството по настоящото дело в полза на Комисия за финансов надзор, гр. София, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,