Решение № 10703 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ ЕАД, гр. София чрез адв. Липчински, срещу решение 2169/03.04.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 8306/2021 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение РД-16-262/19.02.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, представляващо отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА ЕАД (с ново наименование АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ ЕАД) с подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0471 и с наименование: Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002- 2.077Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", в рамките на Приоритетна ос 2 Предприемачество и капацитет за растеж на МСП на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за неправилен изводът на АССГ, че към 31.12.2019 година дружеството е било в затруднено положение. Като се позовава на т.27.1, раздел III от Условията за кандидатстване по процедурата, твърди, че счетоводният баланс на дружеството към 31.12.2019 година, обявен в Търговския регистър, не е идентичен формат на образеца, който се подава в НСИ. Поради това, управляващият орган нямал правомощието да извършва само служебна проверка на публично достъпна информация, а следвало да изиска допълнителна информация от последното досежно данните за размера на собствения капитал в отчета за финансовото състояние за 2018 и 2019 година. След като управляващият орган констатирал разминаване между декларираните обстоятелства в декларацията за финансовите данни (Приложение 2) и обявения в Търговския регистър отчет за 2019 година, следвало да изиска от кандидата допълнителна информация или представяне на коректни документи. Доколкото такава възможност не била предоставена, кандидатът бил лишен от възможността да представи писмени доказателства удостоверяващи факта, че преоценъчните резерви на дружеството, отразени в годишния му финансов отчет, не са в резултат на натрупани загуби, а във връзка с встъпване в дълг по договор за кредит с Банка ДСК ЕАД, надлежно погасен. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ ЕАД, гр. София срещу решение РД-16-262/19.02.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 година, с което е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидата ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА ЕАД (с ново наименование АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ ЕАД) с подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0471 и с наименование: Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002- 2.077Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", в рамките на Приоритетна ос 2 Предприемачество и капацитет за растеж на МСП на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения като общо е неоснователно. По аргумент от чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Пред касационната инстанция страните не спорят, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма.

Също така страните не спорят, че в т. 11.1 от Условията за кандидатстване (Приложение 2) са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 7 е посочено, че към 31.12.2019 г. предприятието-кандидат не трябва да е било в затруднено положение. Изрично е подчертано, че проверката на кандидатите ще се извършва в съответствие с определението за затруднено положение по чл. 2, § 18 от Регламент 651/2014 ЕС въз основа на декларирани от кандидатите данни в декларацията за финансови данни (Приложение 2). Проверката на декларираното обстоятелство ще се извършва преди влизане в сила на договора за предоставяне на финансовата помощ. Установено по делото е, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно критериите за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях, дружеството е било предварително запознато, като това е удостоверено с подписването на съответната декларация, която е задължително изискуема като приложение към проектното предложение.

Спорът пред касационната инстанция е в две насоки:

1. Допуснал ли е РУО процесуални нарушения, като след като е констатирал разминаване между декларираните обстоятелства в декларацията за финансовите данни (Приложение 2) на кандидата АПОЛО ХЕЛИОС РИЗОРТ ЕАД, гр. София и обявения в Търговския регистър отчет за 2019 година, не е дал възможност на дружеството да представи доказателства за отразените в годишния му финансов отчет данни?

1. Налице ли са основанията за отказ по т.11.1, подт.7 от Условията за кандидатстване?

Според касационната инстанция отговорът на първия въпрос е отрицателен, при следните съображения от правна страна:

Съобразно резултата от оценката кандидатът ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА" ЕАД е включен под номер 96 в Списък на предложените за финансиране проектни предложения по процедура BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", подредени по реда на тяхното класиране, съобразно наличния бюджет за сектор I и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяко от тях". С поканата, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (загл. преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), подписана от ръководителя на управляващия орган с електронен подпис, кандидатът ДАБЪЛТРИЙ ВАРНА" ЕАД е бил надлежно поканен чрез изпратеното от страна на Управляващия орган на ОПИК чрез модул Комуникация с УО в ИСУН 2020 искане, в срок до 30 (тридесет) календарни дни, считано от 06.01.2021 г. да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В електронната система ИСУН 2020 е отчетено потвърждение за получаването на уведомлението чрез отваряне на комуникацията на 06.01.2021 г. през профила на кандидата. Съответно, 30-дневният срок за представянето на всички изискуеми документи, както правилно е установено по делото, изтича на дата 05.02.2021 г. До тази дата дружеството не е представило доказателства, че отговаря на изискванията на т.11.1, подт.7 от Условията за кандидатстване. Извън поканата на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, подписана от ръководителя на управляващия орган, последният няма друго задължение за уведомяване на кандидата за резултатите от служебните проверки и предоставяне на възможност за ангажиране на насрещни доказателствени средства във връзка с установяванията по тях. Предвид това, касационната инстанция приема, че не се констатират процесуални нарушения в процедурата по издаване на административния акт, които да представляват основание за отмяната му.

По отношение на втория представен въпрос, касационната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд съответстват на правилното приложение на закона, при следните съображения:

В представената към проектното предложение Декларация за финансовите данни (Приложение 2 от Условията за кандидатстване), подадена при кандидатстването по процедура BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19, кандидатът декларира, че представляваното от него предприятие (и на ниво група) към 31.12.2019 г. не е в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията). Към 31.12.2019 г. обаче едноличен собственик на кандидата е Тетрареал АД, който към 31.12.2019 г. притежава 100 % от капитала на дружествата Хилтън Варна ЕАД, Варна сити инвестмънтс ЕООД и Варна сити ЮГ ЕООД. Видно от приетата като доказателство акционерна книга капиталът на дружеството Тетрареал АД е притежание на Н. Маркова Велчева (50 %) и Г. Велчев (50 %). Същите държат капитала и в дружеството Иммософ ООД. Следователно е безспорно, че дружествата Дабълтрий Варна ЕАД (правоприемник касаторът Аполо Хелиос ризорт ЕАД), Тетрареал АД, Хилтън Варна ЕАД, Варна сити инвестмънтс ЕООД и Варна сити ЮГ и Иммософ ООД формират група предприятия по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, §18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията. Предприятие се счита в затруднено положение, когато сумата на т. III Резерв от последващи оценки, IV Резерви, V Натрупана печалба (загуба) от минали години и VI Текуща печалба (загуба) от раздел А Собствен капитал на пасивите, описани в Счетоводния баланс на съответното предприятие е отрицателна стойност, която надвишава 50 % от сумата на т. I Записан капитал и II Премии от емисии от раздел А Собствен капитал на пасивите, описани в Счетоводния баланс. Кандидатът е представил декларации за 2019 г., че Иммософ ООД не е осъществявал дейност, а Варна сити ЮГ ЕООД е осъществявал дейност, но приходите му са под 500 лева. В рамките на проверката, извършвана от управляващия орган на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ се ползват предоставени служебно за нуждите на оценката Счетоводния баланс на кандидата чрез системата МОНИТОРСТАТ и Счетоводните баланси, представени чрез модул Комуникация" на ИСУН2020 на предприятията, с които се формира група. При изчисляване на показателите за затруднено положение на предприятията формиращи група, се установява, че сумата на т. III Резерв от последващи оценки, IV Резерви, V Натрупана печалба (загуба) от минали години и VI Текуща печалба (загуба) от раздел А Собствен капитал на пасивите, описани в Счетоводния баланс е отрицателна стойност: - 16 941 хил.лв, която надвишава 50% от сумата на т. I Записан капитал и т. II Премии от емисии от раздел А собствен капитал на пасивите, описани в Счетоводния баланс: 28 615 хил.лв. Потвърждава се, че групата предприятия (формирана от кандидата и свързаните му дружества) към 31.12.2019 г. се намира в състояние на затруднено положение по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че доколкото процеса на оценка е формален, проверяващите нямат задължение да проверяват или съпоставят данни, които сам кандидата е декларирал при подаване на заявлението.

Следователно първоинстанционният съд правилно е приложил закона.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд