Решение № 13236 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2010 г.

Решение № 13236 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6325 от 13.05.2010 г. по адм. дело № 15693/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответницата по касационната жалба - Люба Димитрова Грозданова, чрез пълномощника си, е представила писмен отговор, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № РД-15-894 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение на Люба Димитрова Грозданова за длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" - Сливен към Главна дирекция "Земеделие" при Министерство на земеделието и храните, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и Постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г., считано от 13.11.2009 г.; оставил е без разглеждане искането й за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и е разделил производството по жалбата й в частта по иска за заплащане на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Решението в частта, имаща характер на определение не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е заемала длъжността "директор" с ранг VII старши на областна дирекция "Земеделие и гори" Сливен, считано от 1.05.2000 г., която е била част от структурата на МЗХ в Главна дирекция "Земеделие". С ПМС № 265/10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните. Посочено е, че областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка, със седалище областните центрове, като дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции "Земеделие" се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. В чл. 3 от ПМС № 265/10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Съгласно представеното по делото извлечение от длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г., утвърдено със заповед № РД 09-27 от 13.01.2009 г., областна дирекция "Земеделие" Сливен е структурно звено към Главна дирекция "Земеделие". По силата на извършената административна промяна с цитираното ПМС, в длъжностното разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД 09-892 от 13.11.2009 г. е запазена Главна дирекция "Земеделие", но са изключени областните дирекции "Земеделие". Съдът, след като е сравнил представената по делото длъжностна характеристика, връчена на жалбодателката на 8.07.2009 г. и тази за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие", връчена на 16.11.2009 г. на лицето, което е било заело длъжността директор на основание сключен договор № РД-15-969/13.11.2009 г. с министъра на земеделието и храните, е достигнал до извод, че е налице съвпадение на основната цел, областите на дейност, функционалните задължения и изискванията за образователен ценз за заемането на двете длъжности. Въз основа на анализ на цитираната нормативна уредба и доказателствения материал по делото, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В тази насока е посочил, че жалбодателката е имала качеството на държавен служител в областна дирекция "Земеделие" - Сливен, а съобразно правилото на чл. 87а от ЗДСл. при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В подкрепа на изложеното се е позовал и на разпоредбата на § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 265/10.11.2009 г., съгласно която трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните преминават към областните дирекции "Земеделие" по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. При това положение и с оглед сходството на длъжностните характеристики на длъжността преди и след преобразуването на администрацията, съдът е приел, че длъжността е продължила да съществува, поради което не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди, че в резултат на структурната реформа областните дирекции "Земеделие" към момента на издаване на процесната заповед вече не са към Главна дирекция "Земеделие" при МЗХ, а имат самостоятелна правосубектност и длъжността директор на областна дирекция не се заема по служебно правоотношение. Излага доводи, че след като е налице промяна на правоотношението, правилото на чл. 87а от ЗДСл по отношение на тази длъжност не намира приложение, поради което съдът неправилно се е позовал на него за да отмени обжалваната заповед. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: С приетото ПМС № 265/10.11.2009 г. е извършено преобразуване на администрацията, както правилно е счел първоинстанционния съд, поради което и с § 1, ал. 1 от ПЗР е предвидено запазване на трудовите и служебните правоотношения на служителите по реда на чл. 123 от КТ, респективно чл. 87а от ЗДСл. В рамките на отделянето и обособяването на областните дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации, с чл. 3 е разписано преобразуване на правоотношението за длъжността директор на тези административни звена. Съдът неправилно е приел, че след извършената структурна промяна служебното правоотношение за длъжността "директор" на областна дирекция "Земеделие" - Сливен се е запазило. В мотивите си съдът не е обсъдил текста на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 265/10.11.2009 г., който дефинира директора като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА, чието правоотношение възниква по силата на договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА предвижда, че ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт се считат за органи на изпълнителната власт. Следователно, длъжността директор не е част от администрацията по см. на чл. 12 от ЗА и правоотношението, което възниква на основание договор по чл. 3, ал. 3 от ПМС № 265/10.11.2009 г. не е служебно такова. След влизане в сила на ПМС № 265/10.11.2009 г. правопораждащ юридически факт за заемане на процесната длъжността е сключването на договор между министъра на земеделието и храните и лицето. Към този момент (на влизане в сила на ПМС № 265/10.11.2009 г.) в резултат на нормативно регламентираното преструктуриране на администрацията, служебното правоотношение между министъра на земеделието и храните като орган по назначаването и лицето, заемало длъжността директор на преобразуваните областни дирекции "Земеделие" вече не съществува. Поради това и в приетото длъжностно разписание на МЗХ областните дирекции "Земеделие" не фигурират като административни структури към Главна дирекция "Земеделие" и съответно - длъжността директор на същите е заличена. При липсата на правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по см. на чл. 2 от ЗДСл и изпълнява правомощията си по служебно правоотношение, въпросът дали е налице идентичност между функциите и задачите, присъщи на длъжността, заемана от жалбоподателката (сега ответник по касация) и тези, предвидени за длъжността директор на новите специализирани териториални администрации се явява встрани от спора за законосъобразността на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение на тричленния състав, с което е прието, че не са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ за прекратяване на служебното правоотношение с Люба Димитрова Грозданова за длъжността директор на областна дирекция "Земеделие" - Сливен към Главна дирекция "Земеделие" при Министерство на земеделието и храните е неправилно. Противно на приетото от съда, налице е реално съкращаване на длъжността - считано от 13.11.2009 г. в МЗХ е утвърдено ново разписание за длъжностите, в което длъжността, заемана от жалбоподателката по служебно правоотношение не фигурира. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което и съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК, оспореното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли първоначалното подадена жалба от Люба Димитрова Грозданова срещу заповед № РД-15-894 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,