Решение № 432 от 2.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1359/2014 г.

Решение № 432 от 2.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1359/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. С. А. срещу решение № 230/25.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 367/2014 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 338/27.01.2014 г. по НОХД № 262/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно, необосновано и немотивирано. Въззивният съд "механично" приел мотивите на първата инстанция, без да анализира фактическата обстановка и да извърши проверка по направените от подсъдимия възражения. Поддържа се още, че съдът не обсъдил противоречието в свидетелските показания, а с отказа да се уважат доказателствени искания на подсъдимия е нарушено правото му на защита. Претендират се процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство при привличането на подсъдимия като обвиняем и при разпита на свидетел, проведен по реда на чл. 223 от НПК, както и "несъставомерност на повдигнатото обвинение, тъй като прокуратурата е възприела и фактическа обстановка, в която подсъдимият е осъществил и физическа разправа със свидетеля П.". В допълнителните писмени бележки се излагат доводи срещу доказателствената дейност на предходните инстанции, сочи се още, че правото на защита е нарушено, тъй като назначените служебни защитници не са изпълнили в пълен обем задълженията си. Отправеното искане е за отмяна на постановеното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 304, ал. 1 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена присъдата на Окръжен съд - Благоевград, с която подсъдимият А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и "глоба" в размер на 1 000 лева. Жалбата е неоснователна. Доводите за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство са неоснователни. Постановлението за привличане на обвиняем от 03.06.2013 г. е съставено и предявено по предвидения в НПК ред. В съответствие с изискванията на чл. 219, ал. 3, т. 6 от НПК в съдържанието на постановлението са посочени правата на обвиненото лице. Постановлението е подписано от разследващия орган и от подсъдимия, тогава обвиняем, като му е предоставен и препис от същото. Ето защо претенцията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 219, ал. 4 от НПК е неоснователна. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила при проведения разпит на свидетеля А. по реда на чл. 223 от НПК. Видно е от протокола за извършеното действие (л. 39 и сл. от досъдебното производство), че всички права са разяснени на свидетеля, включително и правото да ползва адвокат. Всъщност оспорването, така както е формулирано, е необяснимо, тъй като разпитът, проведен по реда на чл. 223 от НПК, не е приобщен към доказателствената съвкупност, защото не са били налице предпоставките на чл. 281 от НПК. Свидетелят А. е разпитан в хода на съдебното следствие пред първата инстанция подробно и в този разпит подсъдимият А. и неговата защита са участвали активно. Доводът на подсъдимия за "несъставомерност на повдигнатото обвинение" поради присъствие на факти в обвинителния акт за физическа разправа със свидетеля П. е бил предмет и на въззивната жалба и е изследван от въззивния съд. Формулиран по идентичен начин в касационната жалба, доводът не изисква повтаряне на съображенията на въззивния съд, с които е отхвърлен. Претенцията за наличие на "смесен фактически състав", очевидно не държи сметка за повдигнатото обвинение по чл. 304, ал. 1 от НК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са допуснати претендираните с жалбата нарушения на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Всъщност, доводите в касационната жалба в голямата си част са напълно идентични на тези, поддържани и пред въззивния съд. Неоснователно е оплакването за произволен отказ да се удовлетворят доказателствени искания - преразпит на свидетелите А. и П. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на делото. Разпитът на свидетелите П. и А. е подробен и както вече се каза в него активно са участвали подсъдимият и защитата му, което не е налагало техния преразпит. Искането, отправено от подсъдимия, пред въззивния съд не е било обосновано с твърдения, че техните показания се отнасят за новооткрити обстоятелства. Ето защо отказът на въззивния да удовлетвори доказателствените искания, обосноваван с наличието на достатъчно доказателства, събрани по делото, не нарушава правата на подсъдимия и неговата защита - да сочат доказателства и да иска събирането им. Възражението на подсъдимия А., че въззивният съд "механично" е приел мотивите на окръжния съд, без да извърши доказателствен анализ и без да отговори на възраженията на подсъдимия, също е неоснователен. Въззивното решение е напълно съобразено с изискванията на закона. От съдържанието на същото е видно какви факти е приел въззивният съд и въз основа на кои доказателства. Ясно е посочено защо са утвърдени като законосъобразни фактическите положения и правните изводи, приети от първата инстанция. Даден е отговор на всички поставени защитни доводи, а аргументацията на въззивния съд не е пестелива, до степен на "телеграфност", каквито твърдения се съдържат в касационната жалба. Не се откриват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти. Предходните инстанции са изпълнили основното си задължение да формират изводите си по фактите въз основа на всестранен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Лишено от основание е твърдението на подсъдимия, че съдът безкритично се е доверил на показанията на свидетеля П.. Информацията, съдържаща в показанията на П., е подложена на внимателна и задълбочена проверка. Показанията на свидетеля са ценени поради тяхната последователност, подробност и логичност, както и поради подкрепата им от други доказателствени източници. Съдът е установил еднопосочност в показанията на П. и А., чрез които пряко се установяват релевантните към предмета на доказване факти - отправеното предложение да се даде дар, насочено към извършващия проверка свидетел, за да пренебрегне последният служебните си задължения. Съзрените от жалбоподателя А. противоречия в свидетелските показания - за вида и количеството на консумирания алкохол в ловната база, са несъществени, а и съдът е приел доказаност на тези обстоятелства, включително и въз основа на обясненията му. На следващо място, обясненията на подсъдимия в частта, с която твърди, че е проявил само ирония, а не действително противоправно предложение, не са игнорирани произволно, а след като е преценена тяхната съвместимост с останалите доказателства по делото. Точно е оценено значението на установените по делото факти - намесата на свидетеля А., за да прекрати настойчивото предложение за дар, отправено от подсъдимия, както и последващите му действия след отказа на П. да приеме отправеното му предложение. Пространните съображения на подсъдимия, отразени в писмените бележки, че по делото не е приложен "анонимния сигнал", по повод който е назначена със заповед проверката в ТП "Д. Р.", че липсва доклад, обективиращ констатираните нарушения и прочие, не разколебават извода на въззивния съд, че обвинението е доказано. Правилно съдът, в отговор на същите защитни доводи, е посочил, че от значение са данните за констатирани нарушения в хода на извършващата се проверка и свързаната с това негативна оценка за дейността на подсъдимия, продиктували и неговото последващо поведение. В тази връзка, съдът не може да бъде упрекнат, че е коментирал доказателствената информация, съдържащи се в показанията на свидетелите С., К. и О., изясняващи именно обстоятелствата, свързани с извършената от тях проверка и следващите се от нея констатации. Неоснователно е и възражението, че подсъдимият е бил лишен от адекватна адвокатска защита. И в двете фази на наказателния процес подсъдимият А. е бил защитаван от адвокат - както по свой избор, така и по назначение, при направено от него искане. След образуване на въззивното производство подсъдимият е упълномощил защитник, поради което служебно назначения е отстранен. В съдебното заседание, проведено на 04.06.2014 г., разглеждането на делото е отложено именно с цел да се осигури възможност процесуалният представител на подсъдимия да изложи допълнителни аргументи и да подготви защитата. Производството пред въззивния съд е финализирано с участието на упълномощения от подсъдимия защитник. Затова възраженията, заявени в писмените бележки, че съдът не е дал възможност на подсъдимия да се защити е напълно неоснователно. Обобщено, при проверката и оценката на доказателствения материал въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения. Бланкетно заявеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Наказанията (лишаване от свобода и глоба) са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, приложена е разпоредбата на чл. 66 от НК. Така определената комплексна санкция и начинът на изпълнение напълно съответстват на целите, визирани в чл. 36 от НК. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение