Решение № 64 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 688/2009 г.

Решение № 64 от 15.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 688/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Б. Х. Й. за възобновяване на нохд № 9/2009 г. по описа на Районния съд в гр. Н. пазар и отмяна на постановената по него присъда № 233/04.06.2009 г., потвърдена с решение № 132/12.10.2009 г. по внохд № 384/2009 г. на Шуменския окръжен съд. В искането се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона, а определеното наказание е явно несправедливо. Отправя се искане за квалифициране на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК като маловажен случай и за съответна замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко наказание при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения и лично той поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното Районният съд в гр. Н. пазар с присъда № 233 от 4.06.2009 г. по нохд № 9/2009 г. признал подсъдимия Б. Х. Й. за виновен в това, че през периода от 05.05.2005 г. до 24.09.2005 г. в с. М., Ш. област, при условията на продължавано престъпление и на предварителен сговор с Б. В. Б., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи общо на стойност 96,96 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4,пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194 и чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 410/2003 г. от районния съд в гр. Н. пазар. Заедно с Б. Й. били осъдени още три лица - Б. Б., С. И. и Й. Й. Окръжният съд в гр. Ш. с решение № 132 от 12.10.2009 г. по внохд № 384/2009 г. изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия Б по обвинението за извършване на деянието чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Производството по делото е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Четиримата подсъдими признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установил, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, постановил определение по чл. 372, ал. 4 от НПК за съкратено съдебно следствие и постановил осъдителна присъда, с която определил на искателя наказание при условията на чл. 55 от НК в минималния допустим от закона размер за наказанието лишаване от свобода. Основният довод на искателя в подкрепа на твърдението за допуснато съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е за маловажност на случая. Правилно предходните инстанции не са намерили основание да приемат така предложената квалификация на деянието. Както е известно, маловажен е този случай, когато с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия случай не се съзират данни, които да поставят престъпната дейност на осъдения под наложения от практиката и социалните реалности праг на легална и морална укоримост на квалифицираните по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НК кражби. Напротив, обществената опасност на двете извършени от искателя деяния, обединени в рамките на продължавано престъпление, разкриват висока степен на обществена опасност поради начина и обекта на посегателство. Б. Й. и съучастникът му откраднали кооперативни вещи, предназначени за съвместната земеделска дейност на техните съселяни. Месец по-късно осъденият влязъл в двора на свидетеля. Живко Ж. и като използвал обстоятелството, че собственикът не живее постоянно в дома си, откраднал вещите, които намерил и харесал. Вярно е, че размерът на предмета на престъплението не е голям, но той не е единственият критерий, който характеризира случая като маловажен. Степента на засягане на обществените отношения, имаща решаващо значение, следва да се преценява в конкретния обществен контекст. Кражбата е извършена в бедна общност, в която не могат да се очакват големи абсолютни стойности на притежаваните вещи. В същото време те имат съществено утилитарно значение за собствениците си и тяхното отнемане сериозно разстройва бита им. На следващо място следва да бъдат споделено разбирането на въззивния съд за високата степен на обществена опасност на дееца. Той е извършил инкриминираното деяние само година и половина след осъждането за друго такова престъпление, с което е демонстрирал резистентност към превъзпитателния и възпиращ ефект на условното наказание. Нещо повече, по данни от свидетелството за съдимост, след деянието, предмет на настоящето производство, Б. Й. продължил с престъпния начин на живот и на 23.10.2008 г. отново извършил кражба в с. М., за която бил наказан с глоба. Очевидно възприетият от него поведенчески модел влиза в остър конфликт с установения правов ред и налага прилагането на по-интензивно въздействие със средствата на наказателната принуда. Заявеното в искането разкаяние и съжаление, както и данните за възстановяване /след приключване на първоинстанционното производство/ на стойността на откраднатото са намерили отражение в минималния размер на наложеното санкция, която не подлежи на следваща редукция. Ето защо наложеното наказание при законосъобразната квалификация на деянието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК