Решение № 316 от 27.6.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200524/2025 г.

Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура против въззивна присъда № 209 от 29.11.2024 г., по в.н.о.х.д. № 5160/2024 г., по описа на Софийски градски съд, н.о., ХІІІ.въззивен състав с касационен довод на неправилно приложен материален закон по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК. Протестиращата прокуратура твърди, че подсъдимият К. П. П. неправилно е бил оправдан за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради недоказаност на съставомерния признак „в условията на домашно насилие“. Предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че въззивният съд незаконосъобразно е оправдал подсъдимия за извършеното от него деяние, след неправилен анализ на доказателствата и неубедително развити аргументи, с които е отказано доверие на уличаващи факти в показанията на пострадалата за предишни прояви на домашно насилие. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. П. П. не взема становище. Неговият служебен защитник а. Р. оспорва протеста и твърди, че постановената присъда на въззивната инстанция е правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 311 от 16.05.2024 г., по н.о.х.д. № 651/ 2022 г., Софийският районен съд, н.о., 93.състав признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на 22.07.2021 г., около 20.00 ч., в жилището си в гр. С., кв. „П.“, ул. „К.“, № 9, вх. „Б“, ет. 5, ап. 20, причинил на М. П. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено при условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С нова присъда № 209 от 29.11.2024 г., по в.н.о.х.д. № 5160/2024 г., Софийският градски съд, н.о., ХІІІ.въззивен наказателен състав отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част и признал подсъдимия К. П. П. за невинен по повдигнатото му обвинение. Касационният протест на Софийската градска прокуратура е процесуално допустим, подаден в законовия срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежат на касационна проверка. Разгледан по същество протестът е основателен. Въззивната присъда е постановена в нарушение на процесуални правила при доказателствения анализ, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. В различие от първата инстанция градският съд е отказал да кредитира онази част от показанията на пострадалата М. К. от досъдебното производство (л.12-13 д.п.), в които се съдържат факти за няколко предишни инциденти с подсъдимия, послужили на обвинителната власт да направи извода за извършване на деянието при условия на домашно насилие. Позовал се е на обстоятелството, че в първоинстанционното съдебно заседание от 08.02.2024 г. (л. 202-204 н.о.х.д. № 651/2022 г.) свидетелката се отрекла от своите показания и заявила, че ги е подписала без да ги чете (имала главоболие). Въззивният съд не е направил задълбочен анализ на показанията на пострадалата и не е изследвал съобщените от нея събития за домашно насилие. В тях се описват няколко предходни на деянието инциденти, отличаващи се с конкретика и разнообразие на противозаконната дейност. Свидетелката е съобщила, че за част от тях има издадени медицински документи и рентгенова снимка. Отричането на събитията впоследствие не е основание за процесуалното бездействие, предприето от въззивния съд, който с лекота се доверил на свидетелката, че не поддържа записаното. Съдът не е предприел по служебен почин издирване на доказателства за съобщените случаи на домашно насилие, не е задължил свид. К. да ги представи по делото, не е назначил експертиза, която на място в болнично заведение да открие необходимата медицинска документация и да даде заключение за характера на уврежданията. По този начин е лишил обвинителната власт от възможността да докаже обвинението, тъй като писмените медицински доказателства могат да подкрепят първоначално заявеното от пострадалата, което тя отрекла по- късно. Съдът не разгледал „отречените“ факти от гледище на близките взаимоотношения между пострадалата и подсъдимия, които от дълги години са във фактическо съжителство, живеят заедно и в общо домакинство, а понастоящем тя се грижи за влошеното здравословно състояние на оправдания подсъдим. Показанията на свид. К. е следвало да бъдат преценени и с оглед на възможността за промЯ. на нейната позиция по делото. Тези съображения дават основание на касационния съдебен състав да приеме, че доказателственият анализ не е извършен пълно, всестранно и обективно, което е довело до непълнота на доказателствения обем и неразкриване на обективната истина. Ето защо протестираната присъда на въззивната инстанция следва да бъде отменена, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, за провеждане на допълнително съдебно следствие и установяване на факти за минали събития, съобщени в първоначалния разпит на пострадалата и имащи отношение към правилното приложение на материалния закон. Вярно е съждението на въззивната инстанция, че към датата на извършване на деянието (22.07.2021 г.) съставът на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК е предвиждал системност на проявите на домашно насилие. Впоследствие чл. 93, т. 31 от НК е изменен, условието за системност отпадна, което наложи разширяване на приложното поле на това престъпление. С промяната на закона старата разпоредба се оказва по-благоприятен закон от новия, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Ето защо, при новото разглеждане на делото доказателственият стандарт налага установяването на поне две предходни на деянието случаи на домашно насилие, така че заедно с престъпното поведение да формират системност. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК.