Решение № 15587 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2009 г.

Решение № 15587 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Петър Венчов Иванов от гр. София против Решение № 50 от 04.06.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 7220 по описа за 2008 г. Релевира оплакване за неправилност на всички посочени в чл. 209, т. 3 основания - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяната на обжалвана заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът - директор на Столична дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, постановено по жалбата на касационния жалбоподател против заповед на ответника - директор на Столична дирекция на вътрешните работи, съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразен индивидуален административен акт. Посочил е, че е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон правомощия, в изискуемата форма и съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР. Развил е доводи за това, че констатираните в хода на съдебното производство на решение на дисциплинарното производство от страна на дисциплинарно разследващия орган, н не са съществени, не са довели до нарушение правото на защита на жалбоподателя, и въпреки, че становището, с което приключва дисциплинарното производство е дадено извън срока за разследване, всички процесуални действия са извършени в рамките на дисциплинарното производство. Подробни са мотивите и относно спазване на материалния закон, като наложеното дисциплинарно наказание съответства на законовата санкция за установеното дисциплинарно нарушение. Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци. Решението съдържа пространни и задълбочени мотиви, в които са отразени изводите на съда при служебната проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт. Правилно е посочено, че всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, са събрани редовно, липсват формални пороци на проведената процедура. Правилно е преценено, че разпознаването не е сред предвидените в АПК доказателствени средства, но относимото доказателство в настоящото административно производство, проведено от разследващия орган са сведенията, дадени от трети, неучастващи в него лица, дадени въз основа на него. По тази причина, подписването на справката с особено мнение не може да опорочи процедурата. Разследващият орган е колективен орган, волеизявлението му се формира от мнозинството от членовете, като служителят, изразил особено мнение, също е подписал справката, поради което същата е годно доказателствено средство за административната процедура. Въпреки, че в мотивите изрично не са посочени дадените от жалбоподателя обяснения, същите са взети в предвид при обсъждане на приложението на материалния закон към извършеното от служителя деяние. Правилна е преценката на съда, че дисциплинарното нарушение е наложено не за извършване на престъпление, каквото е съучастието в извършването на такова, а за бездействието при изпълнение на служебни задължения, произтичащи от служебното правоотношение, когато законът изисква активни действия - преустановяване на престъпна дейност. Това съставлява нарушение освен на преките задължения, произтичащи от чл. 176, вр. чл. 58 ЗМВР и нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в цитираните в заповедта текстове. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд,