Решение № 4969 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2015 г.

Решение № 4969 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса(НЗОК) против решение № 3698/27.05.2015 г. по адм. дело № 437/2014 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, параграф 2, изречение второ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Е. Е. Т., от гр. П., чрез адв. П. Т. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3698 /27.05.2015 г. по адм. дело № 437/2014 г. Административен съд С.-град е отменил решение № РД-0Е-112-120/21.11.2013 г. на управителя на НЗОК. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на разрешение на Е. Е. Т. за лечение извън държава-членка по пребиваване (формуляр S2) по заявление вх. № Е 112-01-98/06.11.2013 г. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е отказ на управителя на НЗОК за издаване на предварително разрешение за лечение в чужбина. По делото е установено, че Е. Е. Т. страда от едроклетъчен анапластичен ALK1(+) неходжкинов лимфом - рядко срещано заболяване, открито в края на бременността й в ІV стадий, т. е. на напреднал етап от развитието му, което налага своевременното използване на най-ефективния възможен метод на лечение, съобразен с хода на заболяването. През периода октомври 2013 г. - януари 2014 г. е провела лечение в гр. Х., Германия, като първа линия по схема CHOEP, което е било успешно и е довело до пълна клинична ремисия на заболяването. Правото на лечение извън държава-членка по пребиваване е установено в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, съгласно който: "Осигурено лице, което е получило • Попр. С С1 разрешение • от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешителното се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване." Материалноправните предпоставки заложени в цитираната правна норма предполагат кумулативна наличност. Първо е необходимо въпросното лечение да е сред обезщетенията предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето и второ то да не може да получи в тази държава-членка лечението в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването му. Страните по делото не спорят по наличието на първото основание от материалноправната норма, а именно, че Е. Е. Т. е здравноосигурено лице и лечението на заболяването й попада в обхвата на обезщетенията, заплащани от НЗОК по КП № 252 - "Лимфоми при лица над 18 години". По оценка наличността на втората предпоставка административният съд е съобразил и обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съдебното решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. В Клинична пътека № 252 за лечение на лимфоми изрично като първа линия е установена схемата СHOP, както и други протоколи. В алгоритъма на лечението не фигурира СHOEP, дори и при усложнените форми на лимфом. Правилно при тези обстоятелства административният съд е приел, че фактическото основание на обжалвания акт - способността за прилагане на идентично на проведеното в Германия лечение, е недоказано. При липсата на обективни източници на информация за обичайна приложимост в нашата страната на подобен стандарт за лечение не може да се направи обосновано предположение, че той би бил проведен точно в конкретния случай и като изключение от утвърдената медицинска практика към настоящия момент, независимо че по принцип лечебните заведения от съответните нива разполагат с квалифицирани медицински специалисти и възможност да добавят и идентифициращото схемата CHOEP лекарство Etoposide (чиято значимост в лечението на неходжкинов лимфом е изрично призната и от експертите). Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на административния съд, че констатацията за успешността на лечението в Германия, противопоставена на очакваното прилагане в Р. Б. на различен протокол, респ. предполагаемо използване на схемата СHOEP като втора линия на лечение и съответно удължаване времетраенето на лечението с несигурен резултат, обосновават осъществяването и на второто условие по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Неустановената по безспорен начин способност да се гарантира ефективно лечение в държавата по пребиваване в максимално кратък и оправдан от медицинска гледна точка срок е приравнима на невъзможност за осигуряването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени направените и заявени от ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящата инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие 512318 № 107/22.02.2016 г.) възлизат на сумата от 600,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение