Решение № 5931 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2008 г.

Решение № 5931 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Ник Трейд Къмпани" ЕООД - гр. Пловдив, чрез пълномощника - адв. Н. Георгиев, против решение № 246 от 17.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1576 от 2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, с което съдът е отхвърлил жалбата му против ревизионен акт № 2400-473 от 13.07.2006 г. на ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 922 от 13.09.2006 г. на ДОУИ - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ПОС не е съобразил константната практика на Върховния административен съд и не е прогласил издадения РА за нищожен, тъй като ревизията е започнала на общо основание, а не по реда на чл. 115 и сл. ДПК (отм.). За данъчния период м. юли 2005 г. е налице влязъл в сила данъчен акт, който по никакъв начин не е бил отменен. Ревизията е възложена от лице, което не притежава материална компетентност. Развити са и съображения за нарушение на материалния закон. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде обявен РА за нищожен. Претендира присъждане на направените разноски. По делото е подадена и частна жалба от дирекция "ОУИ" против постановеното определение по същото дело от 23.04.2008 г., с което на основание чл. 65 ГПК (отм.) на дирекцията е наложена допълнителна ДТ в размер на 100 лева. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на частната жалба. Излага съображения за правилност на решението и на определението, които счита, че следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Ник Трейд Къмпани" ЕООД против ревизионен акт № 2400-473 от 13.07.2006 г. на ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 922 от 13.09.2006 г. на ДОУИ - гр. Пловдив. За да постанови този акт, съдът е приел, че обстоятелството, че за м. юли 2005 г. данъчната администрация е признала като дължим се на жалбоподателя за възстановяване ДДС в размер на 25 728 лв. и е възстановен същият с цитирания ДАПВ, приложен по делото, не означава, че с постановяването на този акт е налице задължение за ДДС за този данъчен период, установен с влязъл в сила акт по смисъла на чл. 133, ал. 1 ДОПК, изменението на което да изисква възлагането на ревизията да се извърши от съответния териториален директор на НАП, респективно невъзлагането на ревизията от него да е основание, водещо до нищожност на постановения РА. Разглеждайки спора по същество, е приел, че законосъобразно с обжалвания РА е отказано правото на данъчен кредит поради нереалността на доставките. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Безспорно е по делото, че процесният РА касае отказан данъчен кредит в размер на 39 328 лв. и начислени лихви в размер на 1353, 31 лв., касаещ данъчния период 01-31.07.2005 година. Безспорно е и това, че за същия данъчен период е издаден на ревизирания субект ДАПВ № 2917 от 20.09.2005 г., в който въз основа на подадената за този период СД и извършена проверка е прието, че на основание чл. 77 ЗДДС (отм.) следва да се възстанови ДДС в размер на 25 728 лева. По делото не се спори, че този ДАПВ е влязъл в сила. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав на съда счита, че този акт има съществено значение за валидността на обжалвания пред съда ревизионен акт в частта относно определените данъчни задължения за м. 07.2005 година. Съгласно установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване се приема, че е налице основание за прилагане на специалната процедура по чл. 134 вр. чл. 133 ДОПК поради това, че ДАПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК изрично е вписано, че под установени данъчни задължения следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и актът за прихващане или възстановяване. Като се вземат предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага изводът, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентния да издаде РА орган не са издадени от директора на ТДД, поради което са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, и издаденият РА следва да се прогласи за нищожен. Следва да се отбележи обаче, предвид настъпилата законодателна промяна, че това тълкуване не се отнася за случаите на проведени ревизии след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 година. По тези съображения постановеното решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК РА за определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчния период м. 07.2005 г. следва да бъде прогласен за нищожен. Предвид това останалите възражения в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции, така както са направени, в размер на 225 лева. По отношение на частната жалба с искане за отмяна на протоколното определение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 23.04.2008 г. за наложена допълнителна ДТ в размер на 100 лв., настоящата инстанция, като взе предвид, че постановяването на това определение е наложено вследствие на недобросъвестното процесуално поведение на ответника, който не е изпълнил указанията на съда и е станал причина за отлагане на делото, счита същата за неоснователна, поради което определението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,