Решение № 519 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2020 г.

Решение № 519 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Варадинов, подадена чрез адв. В. Стоянов от АКП, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 362/11.02.2020 г. по административно дело № 1699/2019 г. на Административен съд– Пловдив (АС Пловдив), в неговите отхвърлителни части. В касационната жалба са подробно развити съображения за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част. Изложени са съображения, свързани с продължителния период на време, и характера на вредите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се уважат изцяло предявените искове. Постъпила е и касационна жалба от Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Пенкова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 362/11.02.2020 г. по административно дело № 1699/2019 г. на Административен съд – Пловдив в неговите осъдителни части. В касационната жалба на ОД на МВР са подробно развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част. Моли за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Алтернативно моли да се намали размера на присъденото от съда обезщетение. В писмен отговор, подаден от П. Варадинов, чрез адв. Стоянов, се оспорва касационната жалба на Областна дирекция на МВР Пловдив, като неоснователна. В писмен отговор, подаден от Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Пенкова, се оспорва касационната жалба на П. Варадинов. Счита се, че в касационното производство не са доказани твърдените от ищеца вреди. Касационният жалбоподател П. Варадинов, в съдебно заседание моли да се отмени обжалваното пред ВАС решение, в отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно и се уважи изцяло предявеният иск. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Областна дирекция на МВР- Пловдив. Счита, че спрямо обжалваното решене в тази му част са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Счита касационната жалба, подадена от П. Варадинов за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред адм. съд е образувано по искова молба на П. Варадинов, депозирана чрез пълномощника му адв. Стоянов, срещу ОД на МВР- гр. Пловдив. С исковата молба, както и с уточняваща я допълнителна молба, са били предявени две искови претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, както и неимуществени такива. С обжалваното решение е била ОСЪДЕНА OД на МВР Пловдив, да заплати на П. Варадинов, сумата в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 921/2007 от 21.09.2007 г., издадено от Началник РПУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 400, 00 лева до пълния му предявен размер от 500 лева, като недоказан. Освен това е ОСЪДИЛ OД на МВР Пловдив, да заплати на П. Варадинов сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 921/2007 от 21.09.2007 г., издадено от Началник РПУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 500 лв. до пълния му предявен размер от 36 000 лева, като недоказан. Наред с това е ОСЪДИЛ OД на МВР Пловдив, да заплати на П. Варадинов сумата, в размер на 10, 00 лв. /десет лева/, направени разноски за държавна такса за образуване на делото и сумата от 40, 05 лв. /четиридесет лева и пет стотинки/, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковете. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че с Решение от 5.10.2017 г. на ЕСПЧ по жалба № 15347/08 по Дело "Варадинов срещу България", образувано по жалба от ищеца П. Варадинов за нарушения на КЗПЧОС, във връзка с прекратеното производство по обжалване на наказателното постановление от 21.09.2007 г., било прието, че е било нарушено правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд – нарушение на чл. 6 от КЗПЧОС. Във връзка с Решение от 5.10.2017 г. на ЕСПЧ по жалба № 15347/08 по Дело "Варадинов срещу България" от Главния прокурор било направено искане за възобновяване на производството по АНД № 1596/2007 г. по описа на РС Пловдив, като със свое Решение № 237 от 11.02.2019 г., постановено по касационно дело № 1002/2018 г., образувано по искането за възобновяване, ВКС възобновил производството по АНД № 1596/2007 г. по описа на РС Пловдив, 12 н. с. и отменил постановеното по него протоколно определение от 11.12.2007 г. С Решение № 800 от 23.04.2019 г., постановено по АНД № 1596/2007 г. Районен съд– Пловдив отменил Наказателно постановление № 921/2007 от 21.09.2007 г., издадено от Началник РПУ Стамболийски, с което на ищеца П. Варадинов било наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това решение на съда не било обжалвано и влязло в законна сила на 15.05.2019 г. Решаващият съд е посочил, че в производството пред Районен съд Пловдив по посоченото АНД ищецът бил представляван от своя баща Г. Варадинов, както и от упълномощения му адв. В. Стоянов. По делото били проведени три съдебни заседания, първото от които касателно възстановяването му, като преди последното съдебно заседание било представено ново пълномощно ведно с договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г., сключен между ищеца и адв. В. Стоянов с уговорено и платимо в брой възнаграждение по договора от 500 лева. В рамките на развилото се производство пред районния съд ищецът Варадинов бил заплатил адвокатско възнаграждение за адв. Стоянов. Преценил е за доказан така извършения от ищеца имуществен разход в претендирания размер от 500 лева, който разход се явява имуществена вреда за ищеца, който, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт– наказателно постановление – и е непосредствена последица от него, доколкото същият не би търсил и заплащал адвокатска защита, ако срещу него не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Счел е, че претендираният размер на обезщетение от 500 лева, макар да е установен действително такъв разход, ще следва да бъде намален до посочения размер от 400 лева. От друга страна е приел претенцията за неимуществени вреди, за частично основателна и доказана. Счел е, че такива по характер вреди за ищеца са възникнали, като те се явяват и пряка, непосредствена и логична последица от незаконосъобразното наказателно постановление. Преценил е, че неимуществените вреди са се изразили единствено в нанесената на ищеца обида и огорчение, които е изпитал поради издаденото незаконосъобразно наказателно постановление против него. Сметнал е за доказана исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление само в частта й за претърпени от ищеца обида и огорчение от издаденото срещу него наказателно постановление. Съдът е счел, за достатъчно да обезщети посочените психологически болки и страдания с размер на обезщетение от 500 лева, като е намерил исковата претенция за сумата от 36 000 лева за изключително завишена. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- ОД на МВР за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател ОД МВР, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в неговите осъдителни части. По отношение на твърдените имуществени вреди, правилно адм. съд е уважил иска, като е приел, че са налице всички кумулативно- необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения юридически труд, а клиентът го е заплатил в договорения размер. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за увеличение на определеното обезщетение. Налице е обоснованост на решението в частта, с която е определен размерът на обезщетението. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на Варадинов за горницата над 400 лева до пълния размер на претенцията от 500 лева. Правилен е извода на съда, че само сумата от 400 лева представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. Противно на твърденията на ОД на МВР Пловдив настоящият съдебен състав счита, че правилно адм. съд е преценил, че по отношение на предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В случая налице са и неимуществени вреди, претърпени от лицето в резултат от незаконосъобразното НП. Несъмнено данните от приобщените доказателства установяват, че НП има негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразното НП. Правилно адм. съд е установил, че са налице и трите кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, като се дължи заплащане на обезщетение. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно размера на дължимата обезвреда. Направените изводи от съда относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните обстоятелства по непротиворечив начин. Необосновано касационният жалбоподател Варадинов излага твърдения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради това, че обезщетението не е справедливо определено. Относно размера на присъденото обезщетение адм. съд е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че правилно адм. съд, е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 500 лв., като за разликата до пълния предявен размер е неоснователен. Следва да се има предвид, че интензитетът на тези търпени от ищеца неимуществени вреди не може да се определи като толкова висок, колкото същият претендира, като в тази насока фактът, изложен от него, че спрямо него целенасочено се извършват незаконосъобразни действия от полицията, не може да се обвърже пряко с незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото е плод на неговото субективното усещане и виждания. Обосновано от административния съд при тази преценка са отчетени относимите обстоятелства и обективни факти, които са установени по делото. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера на породените страдания и негативни преживявания и периода през който са претърпени. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и конкретното им отражение върху увреденото лице. Правилно с оглед изхода на делото обжалваното решение е присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и съобразно с уважената част на исковете. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на Варадинов за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,