Решение № 2376 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11881/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община, чрез юрк. Чавдарова, против решение 6486 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело 2337/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РА-30-11/13.01.2023 г. като незаконосъобразна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на решението сас законните последици. Ответниците В. Георгиева и В. Георгиев, чрез адв. Виденова, оспорват касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно.Претендират разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображенията: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от В. Георгиева и В. Георгиев заповед РА-30-11/13.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: Извършени строително-монтажни работи в [номер] /на две нива/, находящ се на [номер] и [номер] и приобщаване на общи части към него - плосък покрив на кота + 13,50м и скатен покрив на кота +16,20м. в [номер] в сграда, находяща се на [улица], район [район] , СО. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но същата е постановена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, тъй като с премахване на незаконния строеж ще се засегне съседната сграда на калкан. Прието е за безспорно установено, че описаните СМР, съставляващи незаконния строеж ,са потвърдени изцяло от съдебно-техническата експертиза, извършени са без изискуемите строителни книжа /проект и РС/ и попадат в приложното поле на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен и необоснован е решаващият правен извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради несъответствието й с заложения в чл.6, ал.2 АПК принцип на съразмерност, тъй като се касае за незаконен строеж, извършен в нарушение на императивните изисквания на закона по чл.148 ЗУТ. Законовата уредба на чл.225а във връзка с чл.225, ал.2 от ЗУТ и сл. от ЗУТ регламентира премахването на незаконните строежи като средство за намеса на държавата, чрез изрично оправомощения административен орган с цел осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Разрешителният режим за строежите по чл.148 ЗУТ гарантира освен законността на строежа и неговото съответствие с изискванията за качество, здравина и устойчивост на строежите, което е пряко свързано с безопасността на строителството и опазване живота и здравето на гражданите въобще. Именно поради това, намесата на администрацията с издаване на заповед за премахване на незаконен строеж , неправилно е преценена от първоинстанционният съд като несъразмерна и непропорционална, тъй като не засяга права и законни интереси на адресатите В. Георгиева и В. Георгиев в по-голяма степен от обществения интерес и евентуалното му увреждане в бъдеще. По делото е безспорно установено, че констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт КА-009/28.06.2022г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с точно описани технически параметри на извършените СМР в процесната заповед , довели до промяна в покривната конструкция на сградата, преместване на вътрешно стълбище в мезонета, премахване на фасадна стена, приобщаване на тераса към жилището. Безспорно е и обстоятелството, че строежът е изграден в нарушение изискванията на чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. По делото е установено, че сградата е изградена в съответствие с издадените строителни книжа през 1992г. , без последващи изменения в строителната документация, и е издадено Разрешение за ползване 915/04.01.1997г. , което потвърждава спазването на проекта, в който процесното жилище е в първоначалният си обем и разположение без описаните в заповедта преустройства. В процесната заповед е прието на база приобщените по административната преписка декларации от предишните собственици на [номер] и съседи в сградата, че незаконния строеж е изграден края на 2002 2003г., поради което не може да се ползва от режима на търпимост както по §16 от ПР на ЗУТ, така и по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Доказателства за друг период на изграждане на незаконния строеж не са ангажирани пред съда от оспорващите заповедта, поради което не е оборена истинността на констатациите и доказателствата в административното производство по смисъла на чл.171,ал.1 АПК. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не сочи друг период на извършване на незаконния строеж, а констатира единствено, че е изграден преди 2019г. Следователно, процесният незаконен строеж не е търпим и подлежи на премахване, обратно на приетото в обжалваното решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на В. Георгиева и В. Георгиев срещу заповед РА-30-11/13.01.2023 г. на главния архитект на Столична община като неоснователна. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 АПК, надлежно заявената претенция за разноски от главният архитект на Столична община се явява основателна до размер от 200лв, съставляващ юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение