Решение № 15690 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2012 г.

Решение № 15690 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 96 от 20.04.2012 г. по административно дело № 67/2011 г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Татяна Борисова Дулева от гр. Дупница срещу решение № РД-12-25/25.02.2011 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 5109172873/18.01.2011 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кюстендил. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Татяна Борисова Дулева, действаща чрез пълномощника адв. Димитрова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и назначаване на експертиза. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като мотиви за постановения отказ в разпореждане № 5109172873/18.01.2011 г. пенсионният орган е посочил, че Дулева няма придобит изискуемия 15 години трудов (осигурителен) стаж при условията на втора категория труд, а само 13 години, 7 месеца и 28 дни, поради което не може да й бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ (РУСО - Районно управление "Социално осигуряване") - Кюстендил, не е уважил жалбата на Дулева против това разпореждане, като е посочил в мотивите си по отношение на развитите от нея в жалбата й до него съображения за неправилно категоризиран труд за периода от 01.10.1983 г. до 17.08.1987 г. и претенциите й този труд да се зачете от втора категория по т. 66з от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), че през периода от 01.10.1983 г. до 17.08.1987 г. жалбоподателката е заемала длъжността "майстор-варки" в цех "Паста за зъби" към "Балканфарма-Дупница" АД гр. Дупница, но от една страна длъжността "вароизготвител", която съответства на длъжност "майстор-варки", съществува към т. 66з от ПКТП (отм.), но цех "Паста за зъби" не е обхванат от тази точка, а от друга, в т. 42 от същия правилник, която обхваща и цех "Паста за зъби", липсва длъжност "майстор-варки". При тази фактическа и правна обстановка директорът е приел, че длъжността "майстор-варки" в цех "Паста за зъби" към "Балканфарма-Дупница" АД гр. Дупница е от трета категория труд по т. 66 от ПКТП (отм.). В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Кюстендил са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, като в тази връзка е назначена и съдебна експертиза, извършена от компетентно с оглед поставените му задачи вещо лице и неоспорена от страните, чието заключение с основание е било кредитирано от решаващия съдебен състав. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Правилен е изводът на съда, че положеният от Татяна Борисова Дулева труд на длъжността "майстор-варки" през периода 01.10.1983 г. - 17.08.1987 г. законосъобразно не е причислен от административния орган към труд от втора категория. Цех "Паста за зъби" в ТХФК - Станке Димитров (понастоящем "Балканфарма-Дупница" АД) не е сред изчерпателно изброените в т. 66з от ПКТП (отм.) звена на предприятието, трудът в които се счита за такъв от втора категория. Работата на длъжността "майстор-варки", ако и да е идентична като трудова функция по естеството на задълженията и работния цикъл с тази на длъжност "вароизготвител", се отличава с много по-ниска вредност от полагания на последната труд в изброените в т. 66з от ПКТП (отм.) цехове и звена на предприятието, поради което не е налице и основанието по т. 67 от ПКТП (отм.) положеният от Дулева труд през спорния период да се причисли към такъв от втора категория. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното съдебно решение, не е налице и основание за причисляване на труда на жалбоподателката към такъв от втора категория и по т. 42 от ПКТП (отм.). Той не попада в записа на т. 42 от ПКТП, каквато теза лансира касаторовият повереник, въпреки че във второто изречение на тази разпоредба е изброен цех "Паста за зъби". Доколкото има сходство или идентичност между длъжностите "майстор на варки" и "смесител", то следва да се има предвид, че в т. 42 от ПКТП (отм.) са визирани само онези смесители, които изпълняват задълженията си на таблетна машина, което е неотносимо към трудовата дейност на Дулева през периода. С оглед на това и съобразно императивната норма на т. 66 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране правилно положеният от Дулева труд през периода 1.10.1983 г. - 17.08.1988 г. е зачетен като трета категория. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, и следователно отказът на пенсионния орган да отпусне исканата пенсия е законосъобразен. Жалбоподателката не отговаря на изискването по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за продължителност на положения труд при условията на втора категория, поради което по отношение на нея не са налице всички предпоставки по цитираната разпоредба във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тези облекчени условия. Достигайки до подобни изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че формулираното в касационната жалба доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза няма как да бъде уважено, защото, освен че жалбоподателката не е възразила в първоинстанционното производство срещу заключението по назначената в него експертиза и вещото лице на което тя е била възложена, то с искането за извършване на такава в касационното производство Дулева се домогва тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първата инстанция административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство (още повече, че в случая не е налице даже вероятност фактите да са се осъществили по различен от приетия от съда), като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав,