Решение № 6847 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2019 г.

Решение № 6847 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. М. изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу решение № 3764/04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 803/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебния акт и постановяване на решаване по спора по същество. Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител адв. Панова, която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Касаторът лично поддържа нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и на Хартата на основните права в ЕС за които подробно се мотивира. Ответникът – Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Е. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място] е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Охрана" (ГДО) към Министерство на правосъдието (МП) с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, претърпени в периода от 06.12.2013 г. до 05.01.2018 г., на конкретно посочени дати, на които бил превеждан в арестните помещения на Специализирания наказателен съд (СпНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС) в гр. София, ул. "Черковна" № 90, за провеждане на открити заседания. Претендирал вреди, причинени по време на всяко свое пребиваване в арестните помещения на СНС, не бил допускан от служители на ГДО до тоалетна и до течаща вода. С тези действия бил подложен на жесток психически тормоз, вследствие на който се увредило здравето му, развил [диагнози]. Административният съд въз основа на свидетелските показания и доказателствата по делото е приел, че по време на престоя си в арестните помещения на СпНС и АСпНС в гр. София, ул. "Черкова" № 90, за исковия период от 06.12.2013 г. до 05.01.2018 г., ищецът не е получавал отказ за достъп до сервизните помещения, обособени само за конвоираните лица. Приел е, че доколкото е житейски логично конвоиращите служители да не се отзовават веднага на всяко почукване и молба за посещение на тоалетна, евентуално тяхно забавяне при осигуряването на достъп не е в състояние да причини на задържаните лица стрес, дискомфорт и неудобство, в по-голяма степен от нормалното за всяко човешко същество. Наред с това е изложил, че М. през голяма част от прекараното в СпНС и АСпНС време е бил в съдебни заседания, по време на които обективно не би могъл да посещава сервизните помещения. АССГ е обосновал извод, че дори в рамките на дните, през които М. е бил в сградата на СпНС и АСпНС в гр. София, ул. "Черкова" № 90, повече от 4 часа на ден, същият не би могъл да изпита твърдяното чувство на унижение и нечовешко отношение поради забавяне на извеждането му до тоалетна или течаща вода. Съдът не е установил твърдяната липса на уважение или унизително отношение от страна на служители на ГДО спрямо ищеца М., включително чрез недопускането му или продължителна забава за достъп до тоалетна и течаща вода, които по своя интензитет и суровост да предизвикат твърдените неимуществени вреди. АССГ е обсъдил и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, от която не се е установил такъв интензитет на засягане на човешкото достойнство на ищеца, който да предизвиква чувство на страх, страдание или малоценност, способни на самостоятелно основание да разбият неговата моралната и физическата устойчивост. Съдът е приел, че установеното от вещото лице емоционално състояние на ищеца като негова адаптационна реакция е изключила наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяните действия на служители на ГДО и последвало емоционално разстройство. Емоционалната лабилност, раздразнителност и избухливост на ищеца, съдът е приел, че не са пряк резултат и не са причинени от евентуални действия на служители на ГДО, изразяващи се в недопускането му тоалетна и течаща вода по време на престоя му в арестните помещения на СпНС и АСпНС в гр. София, ул. "Черкова" № 90, за периода от 06.12.2013 г. до 05.01.2018 г. По изложените съображения АССГ е отхвърлил предявения от М. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу ГДО. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 203 и сл. от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия на служители на ГДО, изразяващи се в недопускането му до тоалетна и течаща вода по време на престоя му в арестните помещения на СпНС и АСпНС в гр. София, ул. "Черкова" № 90, за периода от 06.12.2013 г. до 05.01.2018 г., които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяната административна дейност. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, исковата молба на М. относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразните действия на служители на ГДО, чрез които е бил бил подложен на жесток психически тормоз, вследствие на който се увредило здравето му, развил [диагнози]. От представените пред административния съд доказателства безспорно се доказва, че спрямо ищеца не е оказвано физическо или психическо въздействие от страна на ответника. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, относно вида и организацията на конвойната дейност в конкретните помещения за временен престой и изолация в сградата на СпНС и АСпНС в гр. София, ул. "Черкова" № 90, в коридора на втория етаж, където е пребивавал М., е имало тоалетна и течаща вода. Безспорно е установено, че след като задържаните бъдат конвоирани, служителите ги питат, имат ли нужда от ползване на тоалетна. Това обстоятелство, установено изрично чрез свидетелските показанията на свидетеля Петров, установява по категоричен начин, че преди настаняване в помещението служителите на ГДО предоставят възможност на задържаните лица да ползват тоалетна, където има достъп и до течаща вода. Не се доказва ищецът да е претърпял дискомфорт поради липса на достъп до тоалетна или течаща вода в посочените дни, в които престоят му в сградата на СпНС е бил два или два и половина часа. За престоя от над 4 часа отново Петров свидетелства, че дори и служителите на ГДО да са закъснявали, поради делата в съдебните зали, никога не са отказвали достъп до тоалетна. Свидетелят К. е заявил, че в самите конвойни помещения на ул. "Черковна" № 90 няма тоалетна и течаща вода, но в коридора били изградени два санитарни възли, с мивка и течаща топла вода, само за задържаните лица. Когато някой от тях иска да ползва тоалетна, чука на вратата. Ако има двама постови на етажа, единият се отзовава веднага, тъй като другият от тях има задължение постоянно да наблюдава камерите. Според К. не е имало момент, в който на конвоираните лица да е отказан достъп до сервизни помещения. На ищецът не е отказан достъп до сервизните помещения, обособени само за конвоираните лица, за исковия период от 06.12.2013 г. до 05.01.2018 г. Не се доказва по делото, че М. е със специфично заболяване, изискващо по-често посещаване на санитарните помещения. Дори и в дните, когато М. е бил в сградата на СпНС и АСпНС, за повече от 4 часа на ден, не би могъл да изпита твърдяното чувство на унижение и нечовешко отношение поради забавяне на извеждането му до тоалетна или течаща вода. Напълно недоказани са останали твърденията на ищеца за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, вследствие на който се увредило здравето му, развил [диагнози]. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение