Решение № 13043 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Чалъкова, [ЕГН], подадена чрез адвокат Танева от АК - Варна, против решение 232/23.02.2021 г., постановено по адм. дело 1258/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални права, тъй като не е уважено от съда заявеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на сумите и начисленията в ревизионния акт и разпит на свидетел. Счита за погрешен извода на съда, че разходите са покрити с парични средства с недоказан произход. Твърди, че сумите с недоказан произход са парични средства, които е теглила от една банкова сметка, съхранявала е у дома и впоследствие е внасяла в други банки. Намира, че оспореното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като паричните средства с неустановен произход неправилно са квалифицирани като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото превишението на разходите над приходите не представлява доход от друг източник, не се третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и не подлежи на облагане по общия ред, а само по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, който в случая счита, че не е спазен. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за уважаване на касационната жалба в цялост. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Варна, чрез юрк. Марчева, оспорва касационна жалба като неоснователна в представено по делото становище и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Р. Чалъкова против ревизионен акт Р-03000319003775-091-001/05.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в обжалваната част с решение 67/13.04.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на лицето са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2016 г. в размер на 994,46 лв. и за 2018 г. в размер на 1 514,60 лв., ведно с лихви за забава в общ размер 397,53 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че допълнително установените задължения са в резултат на определен от ревизиращите недостиг на средства при съпоставка на получените доходи и извършените разходи на лицето за 2016 г. и 2018 г. В рамките на ревизионното производство е събрана информация за получен доход по договори за управление и контрол, трудови договори за 2015 г., пенсии, рентни плащания за земеделски земи и дивиденти, продажба на недвижим имот през 2014 г. и направени във връзка с продажбата през 2017 г. разходи за комисионно възнаграждение, съдебни разноски и лихви, за наличностите и движенията по банковите сметки на лицето, платените местни данъци и такси, платени комунално-битови разходи (електроенергия, вода, мобилни телефони), нотариални такси, пътувания в чужбина. Въз основа на извършения анализ на събраната информация са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. На 20.11.2019 г. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е уведомено, че поради превишение на извършените разходи над получените приходи и доходи данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. След обсъждане на установите факти по делото съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Намерил е за правилни и обосновани изводите на органите по приходите, че е налице превишение на разходите над приходите на Чалъкова, което може да се определи като съществено при съпоставка с установените й доходи и приходи. Доколкото произходът на средствата, с които са покрити разходите, не е посочен и доказан като основание и размер от жалбоподателката с оглед установяване на данъчния му режим, съдът е приел, че правилно превишението е прието за покрито с парични средства с недоказан произход, формиращи данъчна основа по презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК в ревизионно производство, проведено при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Не е налице сочения в касационната жалба порок - неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд многократно е давал указания на жалбоподателката да посочи кои са фактическите установявания в ревизионния акт, които оспорва и в какво се състои незаконосъобразността на акта, но тези указания не са изпълнени в цялост до приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество. Видно от протокола от съдебно заседание на 28.07.2020 г., съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал възможност на жалбоподателката да уточни фактическите си твърдения за незаконосъобразност на акта и да направи съответните доказателствени искания. В уточняващи молби процесуалният й представител е изложил правни доводи за неправилно квалифициране на суми като доходи, поставил е въпроси към исканата за назначаване експертиза, но тъй като поставените въпроси не изискват специални знания и вещите лица не могат да удостоверяват факти с правно значение, като например основанието за теглене/внасяне, съдът е оставил без уважение доказателственото искане. С молба от 9.11.2020 г. са представени изготвени от нея справки за движението на паричните средства по банковите сметки по години, извлечения от банкови сметки, идентични със събраните в ревизионното производство, които са обсъдени от съда. В последвалите съдебни заседания отново са дадени указания исканията по доказателствата да са съобразени с фактите, поради които счита ревизионния акт за незаконосъобразен, но доказателствени искания не са формулирани от жалбоподателката. Ето защо, основателно е релевираното от процесуалния представител на ответника възражение, че бездействието на страната да направи доказателствени искания, които следва да се основават на конкретни факти и средствата, чрез които те ще бъдат доказвани, не следва да се приема като допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Неоснователно е основното касационно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, тъй като органите по приходите не са формирали данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а ревизионното производство е приключило по общите процесуални правила. Правилно съдът е приел, че органите по приходите са направили съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателката в годишен аспект за всяка една от ревизираните години и са установили превишение на разходите над получените приходи за 2016 г. в размер на 9 944,63 лв. и за 2018 г. в размер на 15 146 лв., което е формирало данъчна основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, подлежаща на облагане с данък върху доходите на физическите лица. От мотивите на ревизионния доклад е видно, че установеният паричен недостиг за процесните периоди не е определен като облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както неоснователно твърди касационния жалбоподател. При установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, констатирани от органите по приходите, правилно ревизията е преминала по особения процесуален ред на чл. 122-124 от ДОПК. Лицето е уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДПОК, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 и сл. от ДОПК ред и му е определен срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, поради което процедурата по чл. 124 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. В предоставения срок не са представени документи, становище и изискуемите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК декларации, с които ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер. В съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е доказала произхода на изразходваните парични средства, с оглед на което сумите 9 944,63 лв. и 15 146 лв. с недоказан произход представляват недеклариран доход за ревизираното лице и следва да бъдат обложени с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Твърденията в касационната жалба, че изтеглените от банковите сметки парични средства са съхранявани и впоследствие внасяни по други банкови сметки обосновано са приети от първоинстанционния съд за недоказани. Действително, от получената служебно информация за наличностите и движението на паричните средства по притежаваните от лицето банкови сметки, след разкриване на банкова тайна по съдебен ред, се установява, че Р. Чалъкова е теглила и внасяла парични средства по банкови сметки през целия ревизиран период, но както правилно е приел административния съд не се установява, че съответната сума изтеглена на тази дата, къде и как е съхранявана, била ли е налична към съответна датата. За твърдяните от лицето наличности на парични средства в брой не са представени в ревизионното производство доказателства, въпреки връчените три искания за представяне на документи и обяснения, нито в съдебното производство, че действително е притежавала и съхранявала парични средства в брой в сочените размери, които да са внасяни впоследствие в други банкови сметки. При формиране на паричните потоци за ревизираните периоди са взети предвид от приходните органи началните и крайните салда по всички банкови сметки, като разликата между тези салда дава общото намаление или увеличение на средствата, държани по банка за съответната година, а не отделни движения по сметките. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, се налага извода, че от касаторката не са представени доказателства, които да оборят фактическите констатации в ревизионния акт и да докажат съответствието на получените доходи с финансовото и имущественото състояние на лицето. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 433,46 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,