Решение № 13490 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2011 г.

Решение № 13490 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от областния управител на област Стара Загора против решение № VI-107 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 31 от 2011 г. на Административния съд - Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-09-916 от 22.12.2010 г., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да отмени обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства, и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателите - наследници на правоимащото лице по ЗПГРРЛ, имат право да получат обезщетение за причинените имуществени вреди не само за времето, през което наследодателят им фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода", наложено му с присъда от Военния съд, в какъвто смисъл е обжалваната заповед, но и за наложените му със същата присъда наказания - "лишаване от права" по чл. 30 от ВНЗ за срок от 25 години и "лишаване от военна чест". Този извод на съда е необоснован и незаконосъобразен. Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица има за цел да обезщети репресираните след 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. лица за незаконно претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, като разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ дава право на наследниците на правоимащите лица по този закон, които са починали и не са получили обезщетение за имуществени вреди, да го получат по ред и в размер, установени с наредба на Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 6 до чл. 9 от тази наредба определят размера на обезщетенията за претърпени имуществени и неимуществени вреди, които могат да получат правоимащите лица, и вида на репресиите, за които те им се изплащат. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от наредбата дава легално определение обезщетение за какъв вид репресия могат да получат репресираните лица по чл. 1, ал. 1, т. 1 от тази наредба, какъвто е и настоящият случай - които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от тази наредба определя общия размер на обезщетението за имуществени вреди, които могат да получат наследниците на тези лица в зависимост от времетраенето на репресията - по 48 лв. за пълен календарен месец. От анализа на двата текста следва да се направи изводът, че след като живите репресирани лица по чл. 1, ал. 1, т. 1 могат да получат обезщетение само за изтърпяната репресия по изпълнение на наказание "лишаване от свобода" в затвори, лагери и други подобни места, а не и за "лишаване от права", то и техните наследници могат да получат обезщетение само за изтърпяната от техния наследодател такъв вид репресия. Следователно административният орган правилно и в пълно съответствие със ЗПГРРЛ е преценил, че за престъпленията, за които е осъден наследодателят на молителите, те следва да получат обезщетение по чл. 7, ал. 1 от наредбата само за изтърпяното от него наказание "лишаване от свобода" в размер по 48 лв. за пълен календарен месец, и правилно и законосъобразно им е отказал да им признае претендираното право на еднократно обезщетение по този закон за наложените с присъда наказания "лишаване от права" и "лишаване от военна чест". От изложеното дотук следва, че касационната жалба е основателна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,