Решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2012 г.

Решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стефан Гичев Стефанов от гр. Варна против решение № 606 от 07.03.2012 г., постановено по административно дело № 1568 по описа за 2011 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4 от 07.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, и потвърденото с него разпореждане № 163 от 02.03.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО, с което е разпоредено Стефанов да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове, описани в акта, общо в размер на 479,99 лв. главница и 178,15 лв. лихва от датата на неправомерно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност до датата на обжалваното разпореждане, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО до окончателното погасяване на задължението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в съдебното заседание, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Варна, по реда на чл. 118 КСО и чл. 145 АПК, е оспореното от Стефан Гичев Стефанов решение № 4 от 07.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, и потвърденото с него разпореждане № 163 от 02.03.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при същото РУСО, с което на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 КСО е разпоредено Стефанов да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове, описани в разпореждането, общо в размер на 479,99 лв. главница и 178,15 лв. лихва от датата на неправомерно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност до датата на обжалваното разпореждане, ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО до окончателното погасяване на задължението. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ гр. Варна е отхвърлил жалбата на касатора срещу това разпореждане с мотивите, че от самоосигуряващото се лице Стефан Стефанов в ТД на НАП не е имало подадена декларация за промяна на вида на осигуряването. Приел е, че изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност по цитираните болнични листове се явявали неправилно изплатени, съответно недобросъвестно получени, тъй като Стефанов, въпреки че не е подавал заявление до НОИ (декларация до НАП) за промяна вида на осигуряването, същият е подал информация в Персоналния регистър, че се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (от 01.01.2009 г. за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за общо заболяване и майчинство), като е посочил това обстоятелство и в представените болнични листове. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 4 от 07.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, като е възприел изцяло изводите на административния орган. Изложил е мотиви, че след като Стефанов не е заявил по съответния ред, че желае да се ползва от правото, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 4 КСО, а именно - да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (от 01.01.2009 г. за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за общо заболяване и майчинство), внесените от него вноски в по-висок размер са без правно основание, респективно, не пораждали основание за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Решението на Варненския административен съд е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. От данните по делото е видно, че с констативен протокол № 457/14.02.2011 г. е извършена проверка по разходите на ДОО, свързани с изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност на Стефан Стефанов за периода от 21.07.2008 г. до 08.10.2009 г. Установено е, че същият е регистриран в РУСО - гр. Варна на 21.07.1993 г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, под осигурителен № 10045 с деклариран вид на осигуряване 20% - за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност и наследствена пенсия. Проверяващите органи са констатирали, че без да има подадено заявление в РУСО - гр. Варна до 31.12.2005 г. или декларация в ТД на НАП след 01.01.2006 г. за промяна на вида на осигуряването, самоосигуряващо се лице е започнало да внася осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, и да подава данни в персоналния регистър за осигурителен стаж и доход на висок процент вместо на нисък за периода 01.02.2006 г. - 18.11.2009 г., до прекратяване на дейността (18.11.2009 г.). Констатирано е, че неправилно, по вина на лицето, са начислявани и изплащани по посочените болнични листове суми за парично обезщетение за временна неработоспособност за времето от 21.07.2008 г. до 08.10.2009 г. От доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят не е подал заявление до РУСО - Варна до 31.12.2005 г., с което да е променил вида на осигуряването си. В ТД на НАП също няма подадена от него декларация за промяна на вида на осигуряването му. Установено е също, че във всички болнични листове на страница втора Стефан Стефанов е посочил, че към деня на настъпването на временната неработоспособност е осигурен за съответния риск, както и че има шест месеца осигурителен стаж като осигурен за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Касационният жалбоподател обаче е самоосигуряващо се лице и се осигурява само и единствено за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт, поради което, за да бъде променен видът на осигуряването му е било необходимо той да подаде заявление по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (в редакцията й в сила до 31.12.2005 г.). Независимо от това той е започнал да внася вноски за общо заболяване и майчинство и да декларира това обстоятелство пред ТД на НАП, както и в процесните болнични листове. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Както се посочи по-горе, видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице със заявление по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, а след 03.01.2006 г. - с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от същата наредба. Този отговор налага и извода, че когато не е била подадена декларация по чл. 1, ал. 3 (а след 03.01.2006 г. - по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4) от посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика. В настоящия случай такава декларация обр. 6 не е подадена от касатора, поради което обосновано е прието от съда, че внесените в по-висок размер осигурителни вноски са без правно основание и не пораждат основание за изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден правилен отговор със съдебното решение. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Варна, е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,