Решение № 15737 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2012 г.

Решение № 15737 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район - гр. Пловдив против решение № 91 от 17.05.2012 г. по адм. дело № 27 от 2012 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-593/17.10.2011 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна постройка", находяща се в УПИ I-17, кв. 21 по плана на с. Черноочене, извършен от РПК "Пчела" - с. Черноочене. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на оспорването. Ответната страна РПК "Пчела" с. Черноочене оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - без изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и в противоречие с материалноправни разпоредби - разпореденият за премахване строеж е счетен за търпим при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Събраните по делото доказателства обосновават изводите на административния съд, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - извършен без строителни книжа, но не подлежи на премахване, тъй като е търпим при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. От заключенията на вещите лица се установява, че строежът напълно съответства на предвижданията на действащия по време на извършването му, което е преди 1987 г., подробен устройствен план - КРП от 1982 г., както и на ПЗ от 2008 г. Вещите лица установяват и че строежът е допустим по техническите правила и нормативи, действали по време на извършването му и по ЗУТ. При наличието на кумулативните условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, правилно съдът приема, че постройката е търпима и не подлежи на премахване. Верен е и изводът, че неизясняването от административния орган на факти и обстоятелства от значение на търпимостта на строежа е съществено нарушение на административно производствените правила. В такъв случай съдът ги изследва служебно с оглед задължението му по чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователен е единственият касационен довод за несъответствие на строежа с предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове по време на извършването му и към момента на издаване на административния акт. Последният е релевантния момент, към който се преценява съответствието на акта с материалния закон. Приетите след него нови нормативни факти могат да бъдат ценени само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие (чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА), каквото няма нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,