Решение № 6450 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 359/2010 г.

ВАСVII отделение17.05.2010 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

Отменя решение № 109/6.11.2009 г., постановено по адм. д. № 189/2009 г. на Административен съд - Ловеч. Връща делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6450 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 359/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представлявана от упълномощения си процесуален представител адв. Спиридонова от АК Ловеч, срещу решение № 109/6.11.2009 г. по адм. д. № 189/2009 г. на Административен съд - Ловеч. По подробно развити оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба - Светлин Илиев Георгиев и Ина Илиева Георгиева, чрез процесуалния си представител адв. Тихолова, поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят решението на Административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените касационните оплаквания, счита същата за неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Ловеч, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. АПК е отменил Заповед № РД-18-32/7.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК относно заснетия имот с кадастрален номер 18109.151.259. по кадастралната карта на с. Гумощник, община Троян, област Ловеч. За да постанови решението си съдът е приел, че при одобряването на КК относно източната граница на имота са нарушени материалноправни разпоредби, т. к. административният орган не е спазил нормативните изисквания относно източниците, от които да черпи данни за създаване на кадастъра за процесния имот, като го е отразил невярно. По тези съображения е отменил заповедта по отношение целия поземлен имот, независимо че оспорването касае северната и източната му граница. Така постановеното решение е неправилно. Процедурата по създаване на КК и КР е регламентирана в Глава пета ЗКИР, в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (Арг.: чл. 38, ал. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Новелата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1). означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3). кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5). карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, доколкото те съответстват на действителната права на собствениците на поземлените имоти, а при липса на такива граници - да се ползва действащия кадастрален или регулационен план и карти, създадени по ЗСПЗЗ. Следователно в производството по съдебно обжалване на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР следва да бъде проверено спазването на поредността на горните изисквания, респ. преценката за законосъобразността й включва проверка доколко участниците в процедурата за създаване на КК и КР - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. В контекста на нормативните изисквания, от доказателствата по делото не е установено материализирана ли е място източната граница на имот с идентификатор 18109.151.259. по плана на с. Гумощник, за което обстоятелство съществуват противоречиви данни - виж: л. 16 (произнасяне по реда на чл. 48, ал. 1 ЗКИР по възражението на съсобствениците), л. 64 от делото (разпит на в. л.) и раздел IV, т. 2 и т. 5 от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно данните от това заключение при изработване на КК не са използвани предходните кадастрален и регулационен план, одобрени със заповед № 1866/1865 от 1936 г., т. к. източната граница на процесния имот, представляващ парцел III-68 в кв. 52 по регулационния план на с. Гумощник, не отговаря на същата от кадастралния план и не съвпада с тази от регулационния план. Същевременно е посочено, че административният орган е съобразил представения от ответниците по касационната жалба документ за собственост, но е невъзможно нанасянето в КК на границите на имота по описанието им в нотариалния акт, понеже отразената източна граница представлява дворищната регулация между парцели II и III, за която съществуват индиции, че не е приложена. В крайна сметка съдът е счел, че поради допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата, източната граница на поземлен имот с идентификатор 18109.151.259. не е заснета правилно, като е посочил, че неизпълнението на задължението на собствениците по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР да означат границите на имота с регламентирани трайни знаци не освобождава органа от задължението да го заснеме точно според данните от останалите източници по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Изложените съображения са принципно верни, но при неизяснената фактическа обстановка материалният закон е приложен неправилно. С оглед противоречивите данни в заключението на изслушаната експертиза не е установено категорично означена ли е на място със специално регламентирани трайни знаци по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата източната граница на имота, респ. отразена ли е по следващия по поредност приоритет - съществуващи на място материализирани граници. Описаните обстоятелства не са били изследвани от съда и предвид обстоятелството, че за изясняването им не са достатъчни само писмени доказателства, то на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се укаже на страните да представят доказателства по горните обстоятелства, а при нужда да се назначи вещо лице за изясняването им, като изрично му бъде поставена задача да уточни означена ли е на място източната граница на имота със специално регламентирани трайни знаци, респ. материализирана ли е на място и съответства ли тя с данните от титула за собственост. Водим от горното и на основание чл. 222, ал 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1