Решение № 5568 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2016 г.

Решение № 5568 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. срещу решение № 718 от 15.04.2016 г. по адм. д. № 2296/2015 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 14-0769-001141/31.07.2014 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства които да опровергаят констатациите на административния орган относно наличието на алкохол в кръвта над допустимите норми. Съдът не проверил дали конкретно издалият заповедта В. А. на длъжност началник група, сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б., посочен в заповед № з-594/04.02.2014 г., издадена от директор на ОД на МВР Б.. Н. съдът приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при прилагане на принудителната административна мярка, жалбоподателят възразявал, че е нарушен редът за изготвяне на химическата експертиза за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС. Н. съдът приел, че заповедта е съобразена с целта на закона. Необосновано съдът приел, че нарушението е установено по безспорен начин с взетата проба с техническо средство. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че във връзка с дадените указания при връщане на делото за ново разглеждане, като доказателства са представени и приети заверения копия на Заповед № з-594/04.02.2014 г., издадена от директор на ОД на МВР Б., Заповед № Iз-1687/02.08.2010 г., издадена от Министъра на вътрешните работи и Заповед № Iз-1741/28.08.2012 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, Областните дирекции на МВР, каквато е и ОД на МВР Б., са определени като служби за контрол по ЗДвП. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0769-001141/31.07.2014 г. е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № з-594 от 04.02.2014 г. на директора на ОД МВР - Б., за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР, за издаване заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които изрично са посочени началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Б.. Съдът приел, че в случая, жалбоподателят е бил проверен от контролните органи с техническо средство, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта 0.57 на хиляда и му е бил издаден медицински талон за даване на кръвна проба. От анализа на кръвната проба също се установява наличието на етилов алкохол в количество концентрация 0.69 на хиляда. За неоснователно е прието възражението, че е нарушен редът за извършване на химическа експертиза, съобразно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и дори да е допуснато такова нарушение, при взетата проба с техническото средство недвусмислено се доказва управление на ППС под въздействие на алкохол. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че административният акт не е нищожен и е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях, длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/23.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП са определени основни структури на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР, като съгласно т. 2 от заповедта ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,2,4, т. 5, б."а" и т. 6 от ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Както е отбелязъл съдът, тази заповед е и изрично посочена, като едно от основанията при които, директорът на ОД МВР Б. е оправомощил съответните длъжностни лица да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Не е спорно, че издателят на заповедта заема длъжността началник група, сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. към момента на издаването й, което му дава компетентност да издаде оспорената пред съда заповед. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б"от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая е безспорно установено, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Установено е с техническо средство - дрегер, че С. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0, 57 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В издадения на С. талон за медицинско изследване № 0428141 е посочен срокът на явяването му в лечебното заведение и той е 45 минути, в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Талонът е връчен на С. в 01.00 ч, а срокът за явяването му е определен до 01, 45 ч. Видно от протокола за медицинско изследване, С. се е явил в лечебното заведение в 01.05 часа, поради което 45-минутния срок е спазен, считано и от момента на извършване на нарушението посочен в АУАН - 00.34 часа. Поради това възраженията за неспазване на посочения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред за вземане на кръвна проба правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни. Установените от кръвната проба стойности на алкохол в кръвта също са над посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно 0, 69 промила. Посочването в заповедта на факта, че водачът се е движел с неизправно пътно превозно средство не е елемент от фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и е ирелевантно за преценка законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Противно на твърденията в касационната жалба прилагането на принудителната административна мярка е изпълнило целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че на водача се "налага санкция" не променя характера на приложената спрямо него принудителна административна мярка и не води до извод за несъответствието й с целта на закона. За жалбоподателя е ясно, че е било в негова тежест по правилата за доказване е да опровергае констатациите на административния орган относно наличието на алкохол в кръвта над допустимите норми, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение на съда, че не му е дал такива указания. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение