Решение № 6937 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В. Б., чрез адв. Юруков като процесуален представител против решение № 1159 от 30.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1552/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 1033/26.06.2025 г. на директора на Агенция „Митници“. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции.

Ответникът – директорът на Агенция „Митници“, чрез пълномощника си гл. юрк. Аргиров, в писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. В. Б. срещу заповед № 1033/26.06.2025 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и съгласно чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като директор на Tериториална дирекция (ТД) „Митница Пловдив“.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Излага съображения, че процесният акт е издаден в законоустановения двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и при спазване на изискванията по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Обосновава извод, че определянето на срок от 24 часа за писмени обяснения на служителя не представлява съществено процесуално нарушение, а задържането му под стража не е пречка за организиране на неговата защита. От фактическа страна приема за безспорно установено и доказано, че Б. разпорежда да се осигурят служители от ТД „Митница Пловдив“, които да го придружат на 17.04.2025 г. до митнически пункт (МП) „Капитан Андреево“ с цел извършване на конвой на задържан за митнически контрол товарен автомобил, превозващ цигари, че пътуването е осъществено от митническите служители и жалбоподателя без да са издадени необходимите за това командировъчни заповеди, че по време на пътуването Б. разпорежда управляването на служебните автомобили при специален режим на движение със светлинен и звуков сигнал без това да е необходимо, както и че при пристигането си на МП „Капитан Андрееево“ жалбоподателят отправя искане да му бъде предаден товарния автомобил с цел ескортирането му до района на друга ТД на Агенция „Митници“ и евентуалното му извеждане от територията на България. Достига до заключение, че извършените от служителя действия в района на друга териториална митническа структура – ТД „Митница Бургас“, без предварителна координация и без да му е поставена задача от висшестоящ орган, представляват превишаване на правомощията му и излизане извън рамките и обхвата на материалната и териториалната му компетентност. Обосновава извод за осъществяване състава на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл във връзка с неизпълнение на задължения на служителя, предвидени в чл. 34, т. 1, 2, 3 и 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ (УПАМ) и в длъжностната му характеристика, както и за нарушение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Приема, че при липсата на официално отправено искане от чуждестранни митнически или други компетентни органи за сътрудничество твърдяната от жалбоподателя цел на пътуването, а именно - оказването на съдействие на представител на турското консулство, се явява извън служебните му правомощия и задължения. Счита, че в случая не се установява неотложност, която да оправдава даването на устни нареждания за предприетите действия. Приема за законосъобразен извода на административния орган за умисъл на жалбоподателя при извършване на нарушенията, както и за наличието на вредоносен резултат, изразяващ се в уронване престижа на администрацията и загуба на обществено доверие в държавната институция. Счита за правилна квалификацията на извършените действия като тежко нарушение на служебната дисциплина с оглед заеманата от служителя висока ръководна длъжност. Достига до заключение, че видът и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание са определени при спазване на чл. 91, ал. 1 и чл. 90, ал. 2 ЗДСл, като с оглед утежняващите вината обстоятелства, изразяващи се в извършването на няколко различни нарушения и наличието на предходни провинения, както и липсата на смекчаващи такива, приема налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, за правилно. Приема също, че не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. По тези съображения отхвърля жалбата срещу заповедта като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказ на съда да бъдат събрани сочени от него доказателства и поради неизясняване на фактите по делото. Настоящият състав намира, че релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на приетите писмени и гласни доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните.

Правилно първоинстанционният съд отхвърля искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза, с която да се установи дали стоките, превозвани от задържания на МП „Капитан Андреево“ товарен автомобил, засягат чужди права на интелектуална собственост. Този въпрос няма отношение към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за конкретно посочени в нея нарушения, които не са обвързани с режима на стоките и нарушаването на права на интелектуална собственост. Правилно е отхвърлено и искането на жалбоподателя да бъде задължено Генералното консулство на Република Турция в гр. Пловдив да представи официална позиция по предмета на спора и да се допуснат до разпит сочени негови служители, доколкото по делото не се спори, че предприетите от Б. действия са във връзка именно с молба на турското консулство в страната ни. Това обстоятелство се установява и от направеното прессъобщение до медиите, изразяващо позицията на Турското посолство.

Противно на наведените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебния акт, фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 92 ЗДСл, а именно – органа по назначението. Б. е назначен за държавен служител на длъжност директор на ТД „Митница Пловдив“ съгласно заповед № 230/21.03.2024 г. на директора на Агенция „Митници“. Настоящият състав споделя извода за издаване на оспорената заповед в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Актът съдържа описание на констатираните нарушения, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават, нарушените служебни задължения, вида и размера на определеното наказание, както и правното основание за налагането му.

Законосъобразен е изводът за издаване на оспорената заповед при спазване на предвидената в закона процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Взето е становището на дисциплинарния съвет съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл. След изясняване на относимите към производството факти и обстоятелства и събиране на надлежните доказателства, дисциплинарният съвет приема единодушно решение по образуваното дисциплинарно дело, което е предадено на наказващия орган с протокол от 03.06.2025 г. В изпълнение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл наказващият орган изслушва служителя и му дава срок за писмени обяснения, от което право жалбоподателят се възползва, като представя такива. При издаване на оспорената заповед е спазен и срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липсата на реална възможност да упражни правото си на защита предвид факта, че се е намирал в предварителния арест, както и с оглед краткото време, което му е дадено да се запознае с документите по дисциплинарната преписка. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че наказващият орган осигурява на служителя възможност да реализира правото си на защита в пълен обем, като се съобразява с факта, че същият е с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 16.06.2025 г. е проведена среща в следствения арест в гр. София, бул. „д-р Г.М. Димитров“ № 42, на която Б. и неговият адвокат се запознават с дисциплинарната преписка, за което е съставен протокол № 32-182409. В протокола не се съдържа отбелязване на оплакване за недостатъчно време, което служителят има възможност да направи, независимо от липсата на изрична графа за това. След прегледа на преписката Б. подава молба, с която заявява получаването на събраните в дисциплинарното производство документи, копия от които са предоставени на пълномощника му адв. Мирчев на 19.06.2025 г. До изслушването на служителя на 26.06.2025 г. той и неговият защитник разполагат с достатъчно време да се запознаят с предоставените материали.

Не се установява твърдяното от касатора формално спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Цитираната разпоредба задължава наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Тези императивни законови изисквания са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Целта е дисциплинарно наказващият орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя, да си създаде мнение за отношението му към нарушението и да формира лично становище относно вината и отговорността. От друга страна, изслушването и даването на писмени обяснения представляват две възможности за защита на законните права и интереси на служителя, при които същият може да изрази своята позиция по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране и да удостовери този факт. Право на служителя е да се възползва от тях или не. В случая са налице данни, че наказващият орган изпълнява задължението си да осигури на жалбоподателя възможност да бъде изслушан и да даде писмени обяснения. На 19.06.2025 г. служителят, чрез упълномощения си адвокат, е уведомен за насрочена на 23.06.2025 г. среща за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Срещата е отложена, като е проведена на 26.06.2025 г. Липсата на доказателства за надлежното уведомяване на Б. за новата дата на изслушването не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За провеждането му е съставен протокол № 32-195489/26.06.2025 г., който е подписан както от служителя, така и от неговия адвокат, от което следва, че служителят е наясно относно новото насрочване, като своевременно организира присъствието на своя защитник.

Не представлява съществено нарушение на администрастивнопроизводствените правила издаването на оспорената заповед преди изтичане на срока за писмени обяснения на служителя. В цитирания протокол от изслушването на служителя е определен срок до 16 часа на следващия ден - 27.06.2025 г., за представяне на писмени обяснения. Такива са дадени от касатора още на 26.06.2025 г. и на същата дата е издадена заповедта за уволнение. Касационният довод, че като се произнася преди края на дадения срок административният орган лишава служителя от възможността да редактира и допълва дадените обяснения, не се споделя от настоящия състав. Определянето на срок за писмени обяснения има за цел гарантиране възможността служителят да се ползва от тази форма на защита. Веднъж реализирана, няма пречка органът да премине към следващия етап на процедурата – оценка на данните и постановяване на финален акт.

Наведеният в касационната жалба довод за недостатъчен срок за изслушване на служителя и даване на писмени обяснения също не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Още повече, че с отлагането на изслушването за по-късна дата в случая се удължава и срокът за запознаване с предоставените му материали, както и за подготовка на жалбоподателя и неговия защитник.

Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Събраните по делото доказателства подкрепят извода за извършването на констатираните дисциплинарни нарушения от Б., същите са подведени под правилните правни норми и наложеното за тях дисциплинарно наказание е определено след преценка на критериите по чл. 91 ЗДСл.

Безспорно е установено по делото, че на 17.04.2025 г. Б., придружен от двама митнически инспектори в ТД „Митница Пловдив“ – А. Е. и В. Ч., пътуват до МП „Капитан Андреево“ с два служебни автомобила при използване на специален режим. Там касационният жалбоподател се среща с В. С. – служител на ТД „Митница Бургас“, пред когото прави искане да му бъде предаден задържания товарен автомобил с peг. № [номер], превозващ акцизни стоки - цигари, с цел неговото конвоиране до напускане на територията на РБългария. Тези си действия Б. обосновава с молба от служител на Генералното консулство на Република Турция за извършване на услуга за освобождаване на задържаното превозно средство. При тази фактическа обстановка в проведеното дисциплинарно производство са констатирани следните дисциплинарни нарушения:

1. Служителят, който заема длъжност директор на ТД „Митница Пловдив“ с място на действие – района на посочената териториална дирекция, възлага за изпълнение на придружаващите го служители дейности, за които липсва правно основание и които са извън правомощията на митническите служители, като по този начин са превишени правомощията му и са предприети действия извън неговата компетентност, определена в т. III и т. IV от длъжностна му характеристика и в чл. 34, т.т. 1, 2, 3 и 5 УПАМ, с което са нарушени служебните му задължения, определени в т. V.5 (следи за точното и ефективно прилагане на нормативните актове в дейността на териториалната компетентност) и т. V.19 (познава и спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи неговата дейност) от длъжностната му характеристика, връчена на служителя на 21.03.2024 г., във връзка с чл. 16, чл. 16а и чл. 166 от Закона за митниците, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл, което представлява неизпълнение на чл. 21, ал. 1 ЗДСл. Деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл.

2. Б. разпорежда на придружаващите го служители да извършат пътуване до МП“ Капитан Андреево“ със служебен автомобил, без да е издадена заповед за командироването им, с което е нарушена т. V.5. (следи за точното и ефективно прилагане на нормативните актове в дейността на териториалната компетентност), т. V.10 (осъществява контрол по отношение спазването на служебната и трудовата дисциплина) и т. V. 19 (познава и спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи неговата дейност) от длъжностната му характеристика във връзка с чл. 34, т. 5 УПАМ и чл. 86, ал. 1 ЗДСл, което представлява неизпълнение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. По време на пътуването по разпореждане на Б. служебните автомобили се движат при специален режим на движение (светлинен и звуков), с което е нарушена т. V.5. (следи за точното и ефективно прилагане на нормативните актове в дейността на териториалната компетентност), т. V. 10 (осъществява контрол по отношение спазването на служебната и трудовата дисциплина) и т. V. 19 (познава и спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи неговата дейност) от длъжностната му характеристика във връзка с чл. 34, т. 5 УПАМ и чл. 91, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и § 12 ПЗР на ЗДвП, което представлява неизпълнение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Тези деяния са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл.

3. Пътуването на Б. до МП „Капитан Андреево“, представляващ митническо учреждение в структурата на ТД „Митница Бургас“, е осъществено без да има възложена от директора на Агенция „Митници“, заместник-директорите или главния секретар в Агенция „Митници“ задача за изпълнение на дейности извън териториалната компетентност на ТД „Митница Пловдив“ и без издадена от директора на Агенция „Митници“ заповед за командироване. С това деяние служителят превишава своите правомощия и действа извън рамките на своята материална и териториална компетентност, определена в т. III, т. IV, т. VIII от длъжностна му характеристика и чл. 34, т.т. 1,2, 3 и 5 УПАМ, с което е нарушена т. V.4 (ръководи пряко дейността на териториалната дирекция), т. V.5 (следи за точното и ефективно прилагане на нормативните актове в дейността на териториалната компетентност) и т. V. 19 (познава и спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи неговата дейност) от длъжностната му характеристика във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл, което представлява неизпълнение на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. Това деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл.

4. С отправянето на искане за предаване на задържания товарен автомобил, превозващ акцизни стоки – цигари, с цел неговото конвоиране до напускане на територията на България, обосновавайки се с молба от служител на Консулството на Република Турция в България, служителят превишава правомощията си и действа извън рамките и обхвата на своята материална и териториална компетентност, определена в т. III, т. IV, т. VIII от длъжностната му характеристика и чл. 34, т. 1, 2 и 3 УПАМ, с което са нарушени т. V.4 (ръководи пряко дейността на териториалната дирекция), т. V.5 (следи за точното и ефективно прилагане на нормативните актове в дейността на териториалната компетентност), т. V.19 (познава и спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи неговата дейност) и не изпълнява отговорностите, свързани с това да не използва служебното си положение и власт или информация, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения в свой или в чужд интерес, регламентирани в т. VII. 14 (носи персонална отговорност за това да не използва служебното си положение и власт или информация, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения в свой или в чужд интерес) от длъжностната му характеристика във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което представлява неизпълнение на чл. 21, ал. 1 ЗДСл. Не е спазена и т. V.21. от длъжностна му характеристика, като е нарушена разпоредбата на чл. 12 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДСл. Това деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че отговорността за осъщественото посещение на МП „Капитан Андреево“ е на Р. Б. – заместник-директор на ТД „Митница Пловдив“, на когото е възложено ръководството и контрола върху дейността на отдел „Акцизен оперативен контрол“ на ТД „Митница Пловдив“, който е уведомен за пътуването и не възразява срещу него. Д. Б. е знаел за пътуването, какви са неговите функции и отговорности в тази връзка и изпълнил ли е той служебните си задължения е ирелевантно в случая. Обуславящи дисциплинарната отговорност на Б. са предприетите по негова инициатива действия, които са извън материалната и териториалната му компетентност и за които липсва възлагане от компетентен орган по т.VI от длъжностната му характеристика, а именно – от директора, заместник-директорите или главния секретар на Агенция „Митница“. Отделно от това липсват категорични данни за възлагане на конкретни действия от страна на Б. в качеството му на директор, които да се осъществят от зам. директора във връзка с посещението му на МП „Капитан Андреево“, насочени към координиране на митническото придружаване на акцизните стоки.

Неоснователен е доводът на касатора, че съпровождането на товарния автомобил, в който са натоварени същите, до района на действие на друга ТД на Агенция „Митници“ и евентуалното му извеждане от територията на България не е основна цел на пътуването на служителя. Данните по делото сочат точно обратното. Б. предприема служебното пътуване, като преди това настоява пред В. П., заемащ длъжност началник отдел „Акцизен оперативен контрол“, да му осигури служители за конвоиране на товарен автомобил, натоварен с акцизни стоки, който е задържан на МП „Капитан Андреево“. Касаторът инструктира придружаващите го служители А. Е. и В. Ч. за целта на пътуването и изисква от тях да управляват служебния си автомобил при специален режим на движение (светлинен и звуков). Осъществените от Б. при пътуването допълнителни дейности не се отличават с неотложност и спешност, както и не изключват основната цел на пътуването. Проведената в служебните помещения на МП „Капитан Андреево“ среща с командирован служител на ТД „Митница Пловдив“, която продължава според свидетеля В. В. около минута, както и посещението на митнически склад в гр. Свиленград, отнело според показанията на св. Г. Г. около 40 минути, свързано с извършването на текуща проверка по изпълнение за заповед за инвентаризация на стоки, не обуславят извод, че целта на посещението в МП „Капитан Андреево“ е била друга. Поведението на Б. по обезпечаване на двама служители от ТД „Митница Пловдив“ не сочи само на извършване на проверка на фактите на терен по отношение на задържания товарен автомобил, в каквато насока са твърденията в касационната жалба, а предприемане на конкретни действия за осъществяване на фактическото митническо придружаване на акцизните стоки.

Възражението на касатора, че липсва осъществен състав на някои от констатираните от органа нарушения, а за други установеното не обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение, противоречи на данните по делото и на материалния закон. Настоящият състав не споделя довода, че с възлагането на дейности по конвоиране на товарния автомобил на служители на ТД „Митница Пловдив“ Б. не превишава правомощията си, доколкото няма правна норма или разпоредба в длъжностната му характеристика, която забранява това и служителят действа в рамките на оперативната си самостоятелност. Предприемането на действия в условията на оперативна самостоятелност предполага наличието на две или повече законосъобразни възможности, между които органът следва да избере най-целесъобразната. В случая директорът на ТД „Митница Пловдив“ не действа при оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДСл задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Предвидените в длъжностната му характеристика задължения са обвързани единствено с осъществяването на функциите на територията на ТД „Митница Пловдив“. Точка VIII от длъжностната характеристика на директора предвижда, че същият взема решения в рамките на предоставените му правомощия с нормативен акт или с акт на директора на Агенция „Митници“, като в случая не е издаван акт за разширяване на териториалната компетентност на Б.. Чл. 86, ал. 1 ЗДСл допуска при служебна необходимост органът по назначаването да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация. По делото липсват данни Б. да е командирован да изпълнява функции на територията на МП „Капитан Андреево“.

Правилно първоинстанционният съд приема, че молбата на дипломатическото представителство на Република Турция не е основание за предприемане на действия извън правомощията на служителя, доколкото няма искане за международно сътрудничество, направено по надлежния ред. При липсата на правно основание за извършване на процесните действия или възлагане от орган по т.VI от длъжностната характеристика на жалбоподателя, законосъобразен е изводът, че поведението му сочи на действия в чужд интерес, което е в нарушение на чл. 12 от Кодекса за поведение на митническия служител.

Неоснователно е възражението на касатора за отсъствие на изпълнително деяние за осъществяване на първото от посочените в оспорената заповед нарушения, доколкото „конвой“ на товарния автомобил не е извършен. Нарушението, визирано в заповедта, се изразява не в конвоирането на превозното средство, а в даването на разпореждания и предприемането на действия, за които липсва правно основание, с което Б. излиза извън своята компетентност.

Не се подкрепят от данните по делото твърденията на касатора, че с действията си не навлиза в чужда компетентност, тъй като извършеното от него се ограничава единствено до присъствието му на територията на МП „Капитан Андреево“, като нищо не е изисквал или нареждал. Показанията на свидетелите А. Е., В. Ч. и В. С. потвърждават, че Б. отправя искане да му бъде предаден товарния автомобил с акцизни стоки, като това е предотвратено от отказа на последния, на когото в този момент са възложени организацията и контрола на дейността на МП „Капитан Андреево“.

По делото не се установява твърдяната от касационния жалбоподател нужда от спешни оперативни действия, които да налагат служебното пътуване да се осъществи само въз основа на устно разпореждане, без надлежно издадени командировъчни заповеди за митническите служители. Получаването на информация относно митническата проверка и задържането на товарния автомобил е възможно чрез различни способи за комуникация без да е необходимо посещение на място. Запознанството с командирован служител на ТД „Митница Пловдив“ и проверката на складова база на територията на гр. Свиленград също не представляват неотложни действия, които да налагат отправянето на устни разпореждания за осъществяване на пътуването. Доводът, че на служителя се налага лично да се заеме с организацията във връзка с конвоирането на товарния автомобил, тъй като това не е направено от отговорния за тези дейности заместник-директор Р. Б., не обосновава спешна служебна необходимост.

При липсата на данни за необходимост от спешни и неотложни действия, правилно наказващият орган и първоинстанционният съд приемат, че в случая ползването на специален режим на движение по време на пътуването е в нарушение на чл. 91, ал. 2 във вр. с § 12 ПЗР ЗДвП. Съгласно чл. 3 ал. 3 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства такъв може да се използва само при служебна необходимост, каквато в случая не се установява. Липсата на създадена реална опасност за движението не е основание да се изключи дисциплинарната отговорност на служителя. В противоречие със събраните по делото доказателства са и твърденията на касатора, че ползването на специален режим на движение не е категорично доказано по делото. Този факт се потвърждава от свидетелските показанията на придружаващите Б. служители - А. Е. и В. Ч.. В съдебно заседание касационният жалбоподател също признава, че при пристигането в МП „Капитан Андреево“ автомобилът му е с включен светлинен сигнал.

Не се споделя довода на касационния жалбоподател за липсата на вредоносен резултат от извършените нарушения. Правилно административният орган и първоинстанционният съд приемат, че с действията си служителят накърнява престижа на службата и създава риск от загуба на доверие в държавната институция. С оглед високата ръководна длъжност, която Б. заема, за лицата, станали преки свидетели на неговите действия, както и за обществеността, на която същите стават известни от публикации на медиите, се създава впечатление за несъгласуваност и произвол в действията на държавната администрация. Чрез отклоняване на митнически служители от техните текущи задължения, за да осъществят служебно пътуване без наличието на правно основание за това и извън тяхната компетентност, се нанася и вреда, свързана с разхищаване на държавен ресурс.

Спазен е и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Видът и тежестта на констатираните нарушения и настъпилите от тях вредни последици, формата на вината, както и обстоятелствата при извършването им в своята съвкупност обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Обратно на твърденията на касатора за липса на индивидуална преценка на степента на тежест на нарушението, такава е извършена отделно за всяко от установените нарушения.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

След приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, в срока за произнасяне, в съда постъпва молба вх. № 16613/08.06.2026 г. от касатора с искане за отмяна хода по същество и връщане на делото във фазата на съдебното дирене, с цел да бъдат събрани нови доказателства – справка за проучване № СПИС-619/02.06.2026 г. във връзка с цигари с търговска марка MATADOR COMPACT. Настоящият състав счита, че приложената към молбата справка е неотносима към разглеждания правен спор и няма да повлияе на правните изводи на съда относно дисциплинарната отговорност на служителя, както и относно законосъобразността на оспорения административен акт. В случая е ирелевантно дали стоките, превозвани от задържания товарен автомобил действително нарушават права на интелектуална собственост, тъй като този факт няма отношение към налагането на дисциплинарното наказание. От съществено значение е обстоятелството, че по отношение на тях се извършва митническа проверка на територията на друга митническа дирекция, което е извън материалната и териториалната компетентност на служителя в качеството му на директор на ТД „Митница Пловдив“. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да отхвърли искането на касационния жалбоподател за отмяна хода по същество на делото и връщането му във фазата на съдебното дирене.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Агенция „Митници“ в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,