Решение № 5267 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2016 г.
ВАСII отделение26.04.2017 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.07.2016 г. по адм. д. № 1598/2015 г. на Бургаския административен съд. ОСЪЖДА РДНСК Югоизточен район и Бургаската окръжна прокуратура да заплатят на "Лазурно море" АД разноски по делото за тази инстанция в размер на 2347 лв. адвокатски хонорар. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5267 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 25.07.2016 г. по адм. д. № 1598/2015 г. Бургаският административен съд е отменил заповед № ДК-10-ЮИР-69/22.07.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. Заличил е като страна в процеса К. П. А. и К. М. М. и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Срещу решението в частта за отмяна на заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район е подаден касационен проект от Бургаската окръжна прокуратура. Протестът е подаден в срок. Иска се отмяна на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на РДНСК Югоизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Срещу решението в частта за прекратяване на производството по делото е подадена частна жалба от К. М. М. Жалбоподателят моли решението, което има характер на определение в тази част да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по протеста и касационната жалба "Лазурно море" АД ги оспорва. Представителят на Върховата административна прокуратура предлага решението в частта за отмяна на заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район да бъде отменено като незаконосъобразно и оставено в сила в останалата му част. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Бургаския административен съд заповед на началника на РДНСК Югоизточен район е прогласена нищожността на на издаденото от главния архитект на община Ц. разрешение за строеж № 89/13.08.2012 г. за "Преустройство и пристройка на обслужващи сгради - заведение за обществено хранене, тип "Бистро" и слънцезащитно съоръжение към заведението заедно с инвестиционен проект в УПИ V-1 по пана на Л., Бургаска област. Административният орган е приел, че са допуснати съществени нарушения на материалноправни норми по устройство на територията и по опазване на околната среда, които са довели до нищожност на разрешението за строеж. Бургаският административен съд е приел, че не е налице нарушение на материално правна норма по устройство на територията, което да е толкова съществено, че да е довело до нищожност на разрешението за строеж. Приел е, че не са налице допуснати нарушения на материалноправни норми във връзка с опазване на околната среда. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на закона. Установено е, че по действащия ПУП за имота е предвидено застрояване "здравен пукт". Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ). Ето защо с влизането им в сила то се счита за установено и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Е. защо установеното несъотвествие с предвижданията на ПУП може да бъде основание за унищожаемост на административния акт, но не и за неговата нищожност. Такава би била налице при разрешен строеж в защитена зона, такава за озеленяване, в чужд имот и др. По делото е установено, че строежът, предмет на разрешението за строеж не попада в защитени територии и границите на морски плаж "Юг" . Пясъчните образувания на този плаж не притежават характеристиката на пясъчни дюни. Първата специализирана карта за морския плаж е приета на 05.12.2012 г. Строежът попада в урбанизирана територия. С писмо изх. № 2310 от 12.04.2012 г. РИОВС Б. е изразила становище, че заявеното изменение не попада в подпозиции на приложение № 1 и 2 от ЗООС и не подлежи на регламентация по Глава шеста от същия закон и по Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони. При тези данни законосъобразно и обосновано Бургаският административен съд е приел, че не са допуснати нарушения на материалноправни норми по опазване на околната среда, които да са съществени и които да водят до нищожност на разрешението за строеж. Към момента на издаване на разрешението за строеж инвестиционното предложение попада в урбанизирана територия. За него не са приложими Приложение 1 и Приложение 2 ЗООС . Съгласно чл. 31, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗБР преценката за наличие или липса на задължение за уведомление за оценка за съвместимост следва да бъде извършена в съотвествие с наредбата по чл. 31а ЗБР, тоест с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии. Инвестиционното предложение не попада в границите на защитените територии, поради което посочените норми от законодателството, свързано с опазване на околнта среда са неприложими и разрешението за строеж не им противоречи. Бургаският административен съд е изложил съображения, поради които не е приел заключението на вещото лице ботаник. Констатациите се отнасят до съседен имот. Релевантен за делото е и фактът, че към момента на издаване на разрешението за строеж не е била изготвена специализирана карта за територията, където се намира строежът, предмет на разрешението. Решението на Административен съд Бургас е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По касационната частна жалба. За да прекрати производството по делото по отношение на К. М. М., Бургаският административен съд е приел, че той не е заинтересувана стана по силата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Приел е също, че в случая не е приложима Орхуската конвенция. Целите на Конвенцията за достъпа до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) има за цел осигуряване участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съотвествие с разпоредбите на тази конвенция. Оспореното от жалбоподателят разрешение за строеж не е свързано с дейност по чл. 6, § 1 (а) от Конвенцията съгласно Анекс I към нея. Правото на заинтересуваната общност по чл. 9, § 2, ал. 1 и 2 от Конвецията за широк достъп до правосъдие е по въпроси на околната среда за дейности по чл. 6 от Конвенцията. Предметът на оспорения административен акт не е свързан с такава дейност. Решението на Бургаския административен съд в частта, с която е заличен като страна К. М. и е прекратено производството по делото по отношение на него е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд