Решение № 2835 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2020 г.

ВАСV отделение02.03.2021 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 267/2020 г. по описа на Административен съд-Русе. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на Община Сливо поле, съдебен адрес: гр. Русе, ул. "Олимпи Панов" № 19, ет. 4, офис 17, адв. Н. Братованов сумата 950 (деветстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2835 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 5/17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 267/2020 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Община Сливо поле оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 5/17.07.2020 г., постановено по адм. д. № 267/2020 г. по описа на АС-Русе е отменено Решение № 03-РД/171/20.01.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отхвърлено изцяло проектно предложение на Община Сливо Поле за "Реконструкция и прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска сграда, находяща се в УПИ IX – 1027, кв. 49 по плана на гр. Сливо поле, общ. Сливо поле, с което общината е кандидатствала за финансиране и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти № BG06 RDNP001-7. 008 - ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ "Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност", изпратена е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по проектно предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН от Община Сливо поле с указания по тълкуване и прилагане на закона като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Русе е обосновал законосъобразни правни изводи. Настоящият съдебен състав намира, че всички аргументи, подробно формулирани в касационната жалба не обуславят касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. Обосновано и законосъобразно АС-Русе е приел, че изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да спре административното производство при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК поради наличието на висящ съдебен спор по адм. д. № 62/2019 г. по описа на АС-Русе до приключването му с окончателен съдебен акт (решение № 5763/19.05.2020 г., постановено по адм. д. № 3836/2020 г. по описа на Върховния административен съд). Спорът относно законосъобразността на уведомително писмо № 313/м. 7. 2. от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 1, т. 2, т. 4 - т. 8 на раздел II, с която са извършени корекции в проектобюджета по проектно предложение на Община Сливо поле с идентификационен №BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН по процедура чрез подбор №BG06 RDNP001-7. 008 по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР 2014 – 2020 г. е от съществено значение за правилното приключване на административното производство, в което е издадено този административен акт. Съображенията в касационната жалба относно същността на оценителния доклад, правомощията на комисията и на административният орган, не са относими към настоящия спор при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което цитираното уведомително писмо е отменено. С оспореното пред АС-Русе решение е отхвърлено изцяло проектното предложение на Община Сливо поле, защото изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че кандидатът не е спазил 30-дневният срок по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. Обосновано решаващият съд е приел, че покана за представяне на доказателства се изпраща на кандидатите с одобрен оценителен доклад. В случая по отношение на Община Сливо поле одобряването на оценителния доклад е извършено с корекции, за което е възникнал съдебен спор, който се явява преюдициален относно следващите действия в административно производство. Въпросът относно допустимостта на оспорването на отделни актове, издаване в административната процедура, също не е предмет на настоящото производство с оглед постановяването на влязло в сила съдебно решение по същество на спора, с което е отменено уведомителното писмо за извършени корекции в проектобюджета и е върната преписката за ново разглеждане и произнасяне по проектно предложение с идентификационен №BG06 RDNP001-7. 008-0033 в ИСУН на Община Сливо поле при съблюдаване на дадените със съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона. Като е прекратил административното производство изпълнителният директор на ДФЗ се е поставил в невъзможност да изпълни тези указания на съда за ново произнасяне и съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила и издаване на административен акт, с който се слага край на административното производство при наличие на висящ съдебен спор относно законосъобразността на друг акт, издаден в същото административно производство, е довело до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция Община Сливо поле е направила разноски в размер на 950 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено своевременно, но е неоснователно Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ