Решение № 11900 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6695/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Ангола, против Решение 2660/22.04.2024 г., постановено по административно дело 53/2024г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение 19166/30.11.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът не е преценил бежанската история и в противоречие със събраните доказателства и закона е направил погрешни изводи за личното положение на кандидата за закрила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция по бежанците чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение 2660/22.04.2024г., постановено по административно дело 53/2024г. на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлена жалбата на М. А. срещу Решение 19166/30.11.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че с молба рег. РД 09-4819 от 21.12.2022 г. до Държавната агенция за бежанците М. А., гражданин на Ангола, е поискал предоставяне на международна закрила. В проведеното с кандидата интервю заявява, че напуснал легално Ангола през месец август 2021 г. и със самолетен полет до Истанбул. Пристигнал в Турция, където останал до нелегалното му влизане в Република България през месец декември 2021 г. Чуждият гражданин мотивира молбата си за закрила с лични проблеми, свързани с неприятности с бишв негов работодател, генерал. При интервюто чужденецът разказва, че дълго време е работил за генералът, като бил подставено лице и извършвал търговия, като превеждал парите от продажбите по сметка на неговия работодател. Един ден бил нападнат и ограбен в дома си и парите, които дължал, също били откраднати. Върнал половината сума, но работодателят му го заплашил, че ако не върне парите в срок, ще бъде мъртъв. Представя доказателства, че във връзка с нападението е свидетелствал в съда, но нападателите били пуснати на свобода. Съобщава, че е взел решение да напусне страната си по произход, защото се страхувал за живота си. Имал подозрения, че нападението и обирът са свързани с въпросния офицер, бивш негов работодател. Декларира, че не е имал други проблеми и причини да напусне Ангола. Като доказателства по делото съдът е приел медицински доклад за постъпване за лечение от 01.09.2021 до 15.01.2021 г., съобщение за смъртна заплаха от дата 28.08.2021 г., призовка от 06.01.2022 г. и заповед за арест от 22.02.2022 г. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което е издал оспореното решение. Като доказателства по делото съдът е приел справки ЦУ-914/20.03.2024 г. относно общото положение в Ангола и актуалната обществено-политическа обстановка. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен орган е издаден от компетентен орган съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е споделил извода на административния орган, че съгласно изложената бежанска история и събраните доказателства, причината за напускането на страната по произход на Амадо е от криминален характер и изложените криминални проблеми не попадат в хипотезите на случаите, при които съгласно ЗУБ може да получи статут на бежанец или хуманитарен статут. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на М. А. не съществуват реални заплахи - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът точно е констатирал, че заявената от Амадо причина за напускане на Ангола е неотносимо и недостатъчно обстоятелство към искането му за предоставяне на статут на бежанец. Действително в чл. 8, ал. 1 и ал.5, т. 1 от ЗУБ се посочва, че у кандидата следва да съществуват опасения от преследване и действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие. Същевременно обаче в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ са изброени кои могат да бъдат субекти, извършващи преследване, а именно - 1. държавата, 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или 3. Недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. От разказа на чужденеца става ясно, че единствената причина да напусне страната му по произход е проблемът с нападанието и парите, които дължи. Налага се извода, че в случая се касае за проблем от личен, социално-битов и криминален характер, който е извън предметния обхват на ЗУБ. Видно от изявленията на М. А., той не е имал лични проблеми с официалните власти в Ангола. Видно от доказателствата по делото той е бил призован да даде показания в съда, също така е подал и сигнал до съответните органи за заплахата със смърт. От призовката от 06.01.2022 г и заповедта за арест от 22.02.2022 г. става ясно, че лицето е издирвано във връзка с обвинение за кражба на парични средства. Призовката, доколкото става ясно от превода на документа, вероятно е във връзка със заплахата за убийство, имайки предвид печата на отдел Убийства. Тези обстоятелства не променят решаващия извод, че причините изложени от Амадо са от криминален и битов характер и не попадат в хипотезите, предвидени в ЗУБ, които налагат предоставянето на бежански статут и международна закрила. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В чл.9, ал.2 от ЗУБ са изброени субектите, извършващи тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Освен това в Ангола към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Изложените факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в съдебната практика. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,