Решение № 15382 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 193/2011 г.

Решение № 15382 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 193/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цанко Демиров Утев от гр. Ракитово против решение № 486 от 24.11.2010 г., постановено по адм. д. № 569/2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 311 от 17.08.2010 г. на ВНД началник РУП - Велинград, с която му е отказано издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд подробно е коментирал представените с административната преписка писмени доказателства. Установено е, че жалбоподателят е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие № РА 0233870 със срок на валидност до 30.07. 2010 г. Утев е сезирал административния орган с искане от 16.07.2010 г. за продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие по причини за самоотбрана. С оспорената заповед административинят орган е приел, че искането е подадено в срока по чл. 41, ал. 6 във вр. с чл. 5, ал. 6 и ал. 1 от ППЗКВВООБ, като заявителят не е доказал отново обстоятелствата, на които позовава своята необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. С тези мотиви е постановил оспорената заповед. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Утев с мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на касационните доводи против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт, предмет на проверка в първоинстанционното съдебно производство. Правните изводи за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да откаже продължаването на срока на издадено разрешително за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие са съответни на материалния закон. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент и на искането за продължаване срока на издадено разрешение. Това задължение е разписано в чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от подзаконовия нормативен акт. Основна предпоставка за издаване на разрешение за дейностите по специалния приложим закон, респ. за продължаване срока на издадено разрешение са заложените в закона цели. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в националното законодателство е установен строг разрешителен режим за това, който изисква императивно при всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. ЗКВВООБ (отм) и правилникът за неговото прилагане не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова. И в тези случаи се спазва процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешение за дейности по този закон. В подкрепа на горното се явява и обстоятелството, че разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок (чл. 5, ал. 1 от ППЗКВВООБ), с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки да му бъде издадено такова. Ето защо тезата на касационния жалбоподател в обратния смисъл не намира правна опора. В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на разрешението, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти нито да бъде само регистратор на притежатели на огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал необходимостта от издаване на разрешението както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение. Становището на първоинстанционния съд, че искането на жалбоподателя, направено пред компетентния орган, не обосновава необходимост от издаването на такова разрешение, е съответно на материалния закон. Нуждата от самоотбрана не е установена, липсват доказателства за конкретни посегателства против личността на заявителя или на членове на неговото семейство, твърденията на жалбоподателя не са доказателства. Фактът, че на жалбоподателя вече е било издадено разрешение за носене на оръжие не може да формира заключение, че са налице основания за неговото подновяване с оглед изложеното по-горе относно необходимостта за установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са правилни и решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съда