Решение № 11455 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8357/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности" София в ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Митева, против Решение 2421/20.05.2025 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 287 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК С3647-0476726/23.01.2025 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се в гр. Разлог, ул. Христо Ботев 54, стопанисван от Ел Фа Би ЕООД, притежаващ ЕИК 101141948, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Мотивира се с представено доказателство по делото - постановление за прекратяване на изпълнението на ПАМ, като съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото поради липса на предмет на правния спор. По подробни съображения моли за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на евентуалност постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена процесната ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ел Фа Би ЕООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище в законоустановения срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, тъй като е депозирана от страна по делото, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото са установени следните факти и обстоятелства: На 28.10.2024 г. в 16:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС бензиностанция, находяща се в гр. Разлог, ул. Христо Ботев 54, стопанисвана от Ел Фа Би ЕООД. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че от подаваните данни от дружеството не може да се установи реалното получено и налично гориво, а именно: за 10.10.2024 г. по данни от подадени документи от задълженото лице е получено гориво бензин А95 с общо количество 2 985.00 литра, а по данни от нивомерната измервателна система не е отчетена доставката. Съгласно представено писмено обяснение от дружеството поради допусната техническа грешка на 10.10.2024 г. е въведена документална доставка на гориво бензин А95 2 985.00 литра без да има реална доставка в този ден. Количеството и видът на горивото съответстват на реално получена, въведена документална и отчетена от нивомерната измервателна система доставка от 04.10.2024 г. Предвид така установената фактическа обстановка е прието, че документалната доставка, подадена на 10.10.2024 г., е дублирана. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА 0476726/28.10.2024 г. и протокол 1730775/26.11.2024 г. при представяне на доказателства от дружеството. Установено е в хода на съдебното производство, че по повод установените при проверката на 28.10.2024 г. факти е образувано административнонаказателно производство със съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F799302/26.11.2024 г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Административнонаказателното производство е завършило с издаване на Наказателно постановление (НП) 808306-F799302/16.01.2025 г. от Началник отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на оспорващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лв. С Постановление за прекратяване изпълнението на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ФК-С3704-0476726/13.02.2025 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е прекратено изпълнението на наложената ПАМ. Съдебният състав е изложил съображения, че жалбата е процесуално допустима, тъй като с прекратяване на изпълнението на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС правният интерес от обжалване на заповедта не отпада. Административният съд е преценил ЗНПАМ като издадена от компетентен орган, но налагането ѝ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност. Позовавайки се на Решение от 4 май 2023 на СЕС по дело С-97/21 решаващата инстанция е отменила индивидуалния административен акт. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Правният интерес от оспорването на заповедта за налагане на ПАМ не отпада с прекратяването на мярката по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. По хипотеза прекратяването на мярката следва във времето налагането ѝ. Прекратяването не заличава разпоредената със ЗНПАМ правна промяна, а е относимо към публичното правоотношение по изпълнението като процесуална пречка за него. Времето на настъпване на юридическия факт на прекратяването и отсъствието на ретроактивно действие изключва и значението му при преценката за съответствие на ИАА с материалния закон, която се осъществява към момента на издаването му /вж. чл. 142, ал. 1 АПК/. Защитата срещу ИАА е различна от тази срещу изпълнението му. От представените доказателства се установява, че спрямо дружеството е образувано и производство по ЗАНН във връзка с ангажиране административнонаказателната му отговорност за така констатираното административно нарушение със съставянето на АУАН F799302/26.11.2024 г., въз основа на който е издадено и НП 808306-F799302/16.01.2025 г. Следва да се посочи, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред Административен съд Благоевград заповед и на имуществена санкция с НП 808306-F799302/16.01.2025 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" София при ЦУ на НАП, при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима с правото на ЕС съгласно решението на СЕС по дело С-97/21. Така в Решение от 4 май 2023 г. на СЕС по дело С-97/21 се посочва, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т.49 от горецитираното решение е посочено, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, респ. тяхното кумулиране има за последица ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата. Във връзка с гореизложеното решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение