Решение № 3038 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13689/2011 г.

Решение № 3038 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13689/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ана Любомирова Ангелова срещу решението от 13.09.2011 г. по адм. д. № 427/2011 г. на Административен съд Монтана с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на област Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ана Любомирова Ангелова срещу отказ, обективиран в писмо изх. № ДС - 12 - 139/8/6.07.2011 г. на Областния управител на област Монтана по заявление вх. № ДС-12-139 от 30.05.2011 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Лом. Прието е, че отказът от извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 б. "а" от ДР на Закона за администрацията, която съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК е индивидуален административен акт, е законосъобразен, тъй като молителката не може да се легитимира като собственик на имота и няма правен интерес от издаване на исканото удостоверение. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбата е неоснователна. По делото е установено, че Ана Любомирова Ангелова е поискала издаване на удостоверение дали посочения от нея недвижим имот е актуван като държавна собственост, необходимо й за представяне пред нотариус във връзка с провеждане на охранително производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и, след изясняване на фактите и обстоятелствата, събиране на доказателства и пояснения от страната, административният орган е длъжен да издаде искания документ, в който да отрази искания факт - дали посоченият от молителката недвижим имот е актуван като държавна собственост. Административният орган не може да обоснове своя отказ с недоказано право на собственост, тъй като този факт предстои да бъде констатиран единствено от нотариуса. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който е поискано удостоверението. С издаването на удостоверението не се решава спор за материално право, а се удостоверява факт или обстоятелство от значение за провеждане на охранителното производство пред нотариус, чиято именно компетентност е да признае или не правото на собственост върху имота. Като не е съобразил горното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени отказа и преписката да се върне на ответника за изпълнение на съдебното решение в седмодневен срок. При този изход на спора, на жалбоподателката следва да се присъдят и направените разноски по делото, които възлизат общо на сумата 1223.00 лева /613.00 лева пред Административен съд Монтана + 610.00 лева пред Върховен административен съд /. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,