Решение № 1893 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 10400 от 01.07.2024 г. по адм. дело 3735/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ) е отменено Решение РТД 3000-584/18.03.2022 г. /32-90439 на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив при Агенция Митници (АМ) и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Срещу съдебния акт е подадена касационната жалба от директора на ТД Митница Пловдив, чрез пълномощника му юрк. Димитрова, в която се сочат отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се развиват съображения за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с решение, с което да се потвърди митническото решение. В съдебното заседание по делото процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия /OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, наричано по-нататък за краткост "OGL Food / с VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203, със съдебен адрес: гр. София, [адрес], оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов. В писмени бележки по делото излага подробни съображения по същество на спора и иска от съда да остави касационната жалба без уважение, да потвърди решението на административния съд и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство, съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение РТД 3000-584/18.03.2022 г. /32-90439 на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано освобождаване на част от обезпечението, представеното от OGL Food, в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 21BG003010025827R9/06.04.2021 г., което се равнява на сумата от 625,13 лв., и същото е задържано за плащане на вносно мито. Според фактическите констатации на митническия орган OGL Food, като вносител, подава пред МБ Свиленград МД MRN 21BG003010025827R9/06.04.2021 г., с която декларира под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, измежду които и пресни тиквички с нето тегло 7200 кг (стока 4/5). В момента на подаване на МД, за тази стока е декларирана митническа стойност в размер на 10153,67 лв., преизчислена в /100 кг. на 72,10 / 100 кг. Определената от Европейската комисия за датата на вноса - 06.04.2021 г. стандартна вносна стойност /СВС/ за пресни тиквички с произход erga omnes, в това число и с произход Турция, е 57,4 /100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е по-голяма с повече от 8% от определената СВС, на основание чл. 75, пар. 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 1875,38 лв., представляващ разликата между митото, което би следвало да плати при определената за деня СВС, и вече платеното за същата тази стока мито. С писмо рег. 32-110913/06.04.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни тиквички е реализирана на пазара на ЕС при условията, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 29.04.2021 г., с молба вх. 32-139560 OGL Food, чрез пълномощника си Ренус България ООД, представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида на първо търговско ниво, в това число и тези, поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление с процесната МД. За част от количеството от стока 4/5 - пресни тиквички, с нето тегло 4800 кг., са представени доказателства, че е продадено на търговска верига Лидл-Румъния на цена от 103 /100 кг. За останалото количество от стоката 4/5, с нето тегло 2400 кг., е приложено дебитно известие, съгласно което поради лошото качество, 480 пакета по 5 кг., или общо 2400 кг. пресни тиквички, са калкулирани на цена 62,4 /100 кг. Същите не са продадени на търговска верига Лидл-Румъния, а освен това липсват каквито и да било документи, доказващи продажбата им на първо търговско ниво на друго търговско дружество. С молби вх. 32-139511/29.04.2021 г. и 32-190679/16.06.2021 г., Ренус България ООД представя в МБ Свиленград допълнително следните документи: документи за извършени плащания от страна на немското дружество вносител към съответните турски износители, за закупените от тях зеленчуци, в това число и тези по процесната МД; справки-декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките-декларации за ДДС; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2021 г. При анализ на събраните доказателства, митническите органи установили, че продажната цена на част от партидата от пресни тиквички, с общо нето тегло 4800 кг., е по-висока от цената на придобиването им. Предвид това приели, че за освобождаване на тази част от партидата е представено удовлетворяващо доказателство, поради което част от внесения за стоката депозит, преизчислен на 1250,25 лв., следва да бъде освободен. За останалата част от партидата от пресни тиквички, с общо нето тегло от 2400 кг., не били спазени изискванията и сроковете на чл. 75 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, поради което митническите органи приели, че част от внесения депозит, преизчислен на 625,13 лв., следва да бъде задържан за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Горните констатации в митническото решение са възприети от първоинстанционния съд и са възпроизведени в оспореното съдебно решение. Възпроизведено е и част от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Според същото декларираната при вноса цена е именно фактурираната/договорената и реално платена. Реално заплатената цена към турския доставчик не надвишава с повече от 50% СВС, определена от ЕК за деня на вноса. Освен посочените, в заключението се съдържат и други констатации по поставените за изясняване въпроси. За да отмени оспорения административен акт, АССГ е приел, че същият е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изводът за материална незаконосъобразност на решението на митническия орган е обоснован най-общо с доводи, че митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 75 пар. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, доколкото в случая разликата между декларираната в МД митническа стойност незначително се различава от СВС, което според съда не е достатъчно да се приеме, че са налице обосновани съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя договорна стойност (стр. 6, долу от първоинстанционното решение). В подкрепа на този извод съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и на заключението по назначената СИЕ, изследвала същите доказателства. Решението е правилно, но по други съображения във връзка с правилното прилагане на материалния закон. Както правилно е посочено от първоинстанционният съд, правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специалните митнически правила, цитирани в решението му. Правилно е посочено също, че относимо за процесния казус е решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на СЕС. С цитираното решение е дадено тълкуване на чл. 75, § 5 от Делегирания регламент за допълване на Регламент 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, като е изследван сходен внос от Турция и последващата му продажба на територията на ЕС Румъния. В решението на СЕС са изложени мотиви, че за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за плодове и зеленчуци в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. е предвиден механизъм входна цена , която се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита. Следва да бъде посочено, че тези мита са толкова по високи, колкото по ниска е стойността на вноса. В т. 61 от решението е прието, че чл. 75, § 5 от Делегирания регламент изисква правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата, съгласно определението на това понятие в чл. 73, б. а от Делегирания регламент, а не с оглед на продажбите на митническата територия на Съюза на стоки, които не са част от посочената партида. Няма спор между страните по делото, че с процесната МД дружеството вносител е декларирало под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки, измежду които пресни тиквички (4/5) с произход от Турция, с нето тегло 7200 кг., с код по КН 07099310 00 и декларирана митническа стойност в размер на 10153,67 лв. Преизчислена в /100 кг. същата се равнява на 72,10 /100кг. Определената от ЕК за деня входна цена е 57,40 /100 кг. Тоест несъответствието е повече от 8%, което е основание за внасяне от дружеството на обезпечение. Декларирано е и приложението на метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за процесния внос е платено обезпечение в размер на 1875,38 лева. Въз основа на представените от дружеството доказателства, потвърждаващи коректността на декларираната МС съгласно изискванията на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент е прието, че за част от партидата на стока под 4/5, с нето тегло 4800 кг., са налице условията за освобождаване на предоставеното обезпечение, поради което част от внесения депозит, преизчислен на 1250,25 лева, е освободен. За останалото количество от партидата на стока под 4/5 от пресни тиквички с общо нето тегло 2400 кг. е прието, че представените доказателства не потвърждават коректността на декларираната митническа стойност, създадена е нова стока 6 и внесеното за това количество обезпечение, преизчислено в размер на 625,13 лева, на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е задържано за заплащане на вносно мито. Процесната стока пресни тиквички е декларирана в една митническа декларация, с един код по КН и е с произход Турция, поради което е от една партида. В тази връзка, в съответствие с даденото в чл. 73, б. а от Делегирания регламент определение за партида първоинстационния съд е следвало да обоснове извод за незаконосъобразно разделяне на процесните стоки от една партида на две части. Към така обособените от митническия орган две части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за първата част по отношение на стока 4/5 с нето количество 4800 кг. депозитът за обезпечение (1250,25 лв) е освободен, а за втората част, за създадената нова стока 6 с нето количество 2400 кг., е постановен отказ за освобождаване на обезпечението (625,13 лв.). Безспорно този подход на митническите органи е в противоречие с изискването на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент за доказване на обстоятелството, че партидата е освободена съгласно условията, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд София - град всъшност е постановил правилно съдебно решение, но по изложените по-горе мотиви. Ето защо същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия разноски за касационната инстанция съгласно приложения на л. 23 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им, а именно фактура (л. 24) и платежна нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. (л. 27). Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,