Решение № 12762 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2017 г.

Решение № 12762 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7871/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие" - РА, гр. София, чрез ст. юрисконсулт Л. Христова, срещу решение № 172/05.05.2017 г. по адм. дело № 127/2017 г. по описа на АС (Административен съд) - Плевен, с което се обявява за нищожно Писмо с изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 година. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради противоречие на материалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. По подробно развити съображения моли същото да бъде отменено изцяло и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което отново се моли решението да бъде отменено, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. От ответника – Земеделски производител Н. Н. от [населено място], обл. Плевен, чрез адв. Кабаиванов - САК, е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно Административният съд приема, че съгласно чл. 54, ал. 5 АПК заповедта за спиране на административното производство може да се обжалва само по съдебен ред, но не и по административен. Това изрично е посочено в заповедта за спиране и касационният жалбоподател е следвало да върне обратно жалбата на ответника. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 02.06.2017 г. касационна жалба на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 19.05.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 172 от 05.05.2017 г. по административно дело № 127/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд на гр. Плевен - четвърти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е потвърдена Заповед № 03-РД-2219/15.07.2016 г. с издател непосочено дл. лице, подписало се за изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; ВРЪЩА административната преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прилагане на правилото на чл. 31, ал. 4 от АПК и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че с обжалваното пред него писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 г., Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по същество е потвърдил заповед № 03-РД-2219/15.07.2016 г., като по този начин писмото се явява издадено при липса на компетентност същия да се произнася по жалби срещу заповедта за спиране. Позовал се е на чл. 54, ал. 5 от АПК, че актът за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК, който урежда производството по оспорване на административни актове пред административните съдилища като първа инстанция. Следователно за актовете по чл. 54 от АПК е предвиден само съдебен контрол и административният орган, издател на акта и дори горестоящият му орган нямат компетентност да се произнасят по жалби срещу актове за спиране на производството по издаване на индивидуален административен акт. Съдът е счел, че в случая административният орган е следвало да приложи правилото на чл. 31, ал. 4 от АПК и да върне жалбата на лицето, макар същата да е била насочена към него, с кратки писмени или устни указания относно реда за обжалване, а не да се произнася по нея. Посочил е за пълнота, че административният орган няма задължение да изпраща жалбата до съда при положение, че тя не е адресирана до съд и в тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 126 от АПК и на чл. 150, ал. 1, т. 1 от АПК във вр. с т. 7 вр. с т. 5 от същата разпоредба. Съдът разглежда само тези спорове, с които е бил сезиран по надлежния ред, като волята на подателя спорът да се отнесе до съд следва да бъде ясна и не може да бъде предполагана или заменена с действия на административния орган по препращане на жалба до съда при липса на такава воля на подателя. Лицето само трябва да прецени ще сезира ли съда или не със спора, който е възникнал между него и органа, неговата воля е водеща и определяща. В случая в заповед № 03-РД-2219 от 15.07.2016 г., с която е спряно производството по издаване на административен акт по заявлението на жалбоподателя ясно е указано, че същата се обжалва пред административния съд и жалбоподателят е бил надлежно информиран за реда за оспорване и въпреки това е решил да насочи жалбата си до ДФЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните пороци за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. На практика решението на съда е неблагоприятно повече за ответника по жалбата, а не за касационния жалбоподател. По-конкретно, първият диспозитив на решението засяга административния орган - Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чието писмо е обявено за нищожно, а вторият диспозитив със съответните мотиви не е в полза на земеделския производител Н. Н., защото подадената от него жалба до административния орган ще трябва да му бъде върната обратно, без да има каквото и да било произнасяне по нея. В крайна сметка въпрос на преценка е как лицата считат, че са засегнати техните интереси. От наличните по адм. дело № 127/2017 г. по описа на Административен съд - Плевен данни настоящият касационен състав констатира следното: Със заповед № 03-РД/2219 / 15.07.2016 г. на неизвестно по име и длъжност лице, подписало се за Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", е наредено спиране административното производство по обработката за кампания 2015 г. на заявление за подпомагане с УИН..., подадено от Н. Н. с ЕГН... и УРН..., на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, поради извършване на проверка от сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОДМВР - Плевен, във връзка със становище на специализираната дирекция "Противодействие на измамите" за наличие на данни за съмнение за нередности по директните плащания. В заповедта изрично е отразено, че подлежи на обжалване пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ "Земеделие", в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на адресата на заповедта, в 14 дневен срок от съобщаването й. В случая адресатът - земеделският производител Н. Н. е подал в ОД (Областна дирекция) на ДФЗ - гр. Бургас Жалба срещу горната заповед, адресирана до Държавен фонд "Земеделие" гр. София, с искане заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Очевадно е, че тази жалба не е адресирана до съд и затова административният орган, при който е била входирана, както и този, на когото е била изпратена, не е имал правото да я изпраща на съд, още повече непосочен конкретно. Заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е имал и правото да се произнесе по тази жалба, респективно да я разгледа по същество като информира подателя на жалбата Н. Н., че поддържа становището си за мотивираното и законосъобразно издаване на заповед № 03-РД/2219 от 15.07.2016 г. за спиране на администрирането на заявлението му за кампания 2015 г., и че не намира основание за преразглеждане на случая до произнасянето на компетентните органи. На практика обжалваната заповед е потвърдена с издаденото писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 година. Такава процедура обаче няма предвидена. Административен орган може да преразгледа въпроса по реда на чл. 91 от АПК, но само в случаите на подадена жалба пред по-горестоящия административен орган. В конкретния случай не само че жалбата на Н. Н. не е подадена до горестоящия орган (който по принцип е министърът на земеделието и храните към процесния период - 2016 година, а към настоящия момент - министъра на земеделието, храните и горите), но и характера на издадената заповед по аргумент от чл. 54, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 202 от АПК не допуска обжалване по административен ред, а само по съдебен ред. Тоест, Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е бил компетентен да се произнесе по жалбата на земеделския производител. В съответствие със закона Административен съд - Плевен е обявил нищожността на обжалваното пред него писмо изх. № 02-020-6500/9046 от 27.12.2016 година. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. И това е така, защото, макар и информиращо, по своето съдържание то засяга правата и законните интереси на адресата си, защото прегражда защитата му срещу заповедта за спиране на обработката на заявлението му за подпомагане. Затова е допустимо да се обжалва по съдебен ред и подадената жалба не е трябвало да се оставя без разглеждане и съдебното производство да се прекратява, както счита касатора. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е счел, че административният орган е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от АПК като върне жалбата на заявителя. Това е единственото разрешение на случая и не представлява никаква практическа трудност указанието на съда да бъде изпълнено. Отделен е въпроса, че това връщане на жалбата му не е в полза на земеделския производител Н. Н., но от негова страна касационна жалба до ВАС не е постъпила, за да се преценява този факт. С оглед всичко изложено, обжалваното от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки, че са своевременно претендирани, а от ответника са поискани, но не са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,