Решение № 3253 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2009 г.

Решение № 3253 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Евдокия Архангелова Костова, от гр. Берковица, чрез нейния пълномощник, срещу решение от 16.04.2009 г. по адм. д. № 541/2008 г. на Административен съд гр. Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК Монтана чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба Светослав Ангелов Друмев и Параскева Георгиева Пунчева в писмено становище поддържат правилност и обоснованост на съдебния акт. Ответницата Виолета Кирилова Костова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и обоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Виолета Кирилова Костова срещу заповед № ДК-02-М-45/25.08.2008 г. на началника на РДНСК -Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "пристройка за баня към съществуваща жилищна сграда", изпълнен от Виолета Костова без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и обосновано при следните съображения: Съдът е обсъдил всички обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Фактическите констатации на съда, че се касае за строеж, а не за вътрешно преустройство без засягане на конструкцията, съответства на доказателствата, представените и обсъдени по делото. След като се касае за строеж, то следва да е налице и разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. В случая наличието на незаконен строеж не се опровергава от представените доказателства, нито пък се доказва наличието на строеж, извършен законно по правилата на ЗУТ. Строежът е извършен през 2008 г. без изискуемите се строителни книжа. При това положение не са налице и хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПЗРЗУТ. Изложеното сочи, че се касае за незаконен строеж, който като извършен без разрешение подлежи на премахване. Като е издал заповед със съдържание като оспорена, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под цитираната в заповедта правна норма. Неоснователно се явява и поддържаното в касационната жалба нарушение на съществени процесуални норми, касаещи адресата на заповедта. Същият е определен правилно, тъй като се явява извършител на изпълнител на строежа. Собственическите права на касаторката върху имота не оказват влияние в тази насока, след като не е спорно кой е извършител на незаконно построения обект. Дали има валидно учредени вещни права върху построеното е ирелевантно за настоящия съдебноадминистративен спор. Приемайки, че обжалваният административен акт е валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение