Решение № 10545 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2013 г.

Решение № 10545 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - гр. София, и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Лора Георгиева, срещу решение № 4604/03.04.2013 г. постановено по адм. д. № 12456/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Родопчанка" ООД, със седалище с. Бял извор, общ. Ардино, обл. Кърджали, е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 10. Наведените доводи са за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Родопчанка" ООД, чрез пълномощника си адв. Стоева, оспорва и двете касационни жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 10, а именно за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 кWр до 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 221,29 лв. за МВтч. Жалбоподателят - "Родопчанка" ООД, със седалище с. Бял извор, е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на фотоволтаична централа с мощност 80 кWр и е представил договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, поради което правилен е изводът на съда, че определените с административния акт в съответната част временни цени за достъп пряко и непосредствено засяга неговите права и интереси и жалбата му е допустима. Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. (л. 60), с което "ЕВН България Електроразпределение" АД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание (л. 72) ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата по делото е направения извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, е обосновало правилният извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора право на разноски за настоящата инстанция има ответното дружество, което обаче не е направило искане и не е ангажирало доказателства за направените такива, поради което не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,