Решение № 6616 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2010 г.

Решение № 6616 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Пенка Иванова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Мохамед Азиз, гражданин на Ирак, против решение № 16137 от 29.12.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 11324/2009 г. В жалбата са изложени съображения, че решението е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно), в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от ЗУБ, е отхвърлил жалбата на Ахмед Мохамед Азиз срещу решение № 314/24.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е приел, че въз основа на представените в административното и съдебното производство доказателства, както и с оглед изнесените с бежанската история твърдения, не може да се направи обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по посочения закон. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗУБ. Изводът, че жалбата е неоснователна, е направен след подробен и задълбочен анализ на представените доказателства. Въз основа на тях обосновано и законосъобразно е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и съобразяване с целта, която преследва закона. В рамките на съдебния контрол за законосъобразност, тричленният състав на ВАС се е произнесъл по всички оплаквания на жалбоподателя, включително относно твърдението му за отправени към него и семейството му заплахи от местни похитители. Въз основа на представените писмени доказателства и с оглед наличието на неяснота и противоречие в бежанската история правилно е прието, че не са налице условията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут. Изричното изявление на касационния жалбоподател, че няма проблеми с официалната власт, както и обстоятелството, че нападението срещу него има криминален характер, правилно са мотивирали решаващият съд да приеме, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Съгласно § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/0083 (ЕО) на Съвета. В чл. 15 "в" от същата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - Петчленен състав,