Решение № 896 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение25.11.2009 г.докладчик т Капка Юстиниянова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. Т. и И. К. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 370 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 82/2007 г. и оставеното с него в сила решение от 08.11.2006 г. по гр. д. № 1995/2005 г. на Софийски градски съд.

Мотиви

Решение № 896 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е образувано по молба на К. С. Т. и И. К. Т. за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд № 370 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 82/2007 г. и оставеното с него в сила решение от 08.11.2006 г. по гр. д. № 1995/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.02.2005 г. по гр. д. № 5363/2004 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на С. Б. С. починала с правоприемници молителите К. С. Т. и И. К. Т. по чл. 109 ЗС и по чл. 55 ЗЗД против "Т" А., ТР "З". В молбата, извън съображенията за неправилност на решенията, обосноваващи касационни основания за обжалване, съдебна фаза изчерпана от молителите, се сочи Решение № 1* от 21.11.2007 г. по гр. д. № 1421/2006 г. на Върховния касационен съд, за което се поддържа, че е постановено между същите страни и касае същия спорен предмет, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът "Т" А. оспорва молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите, които със силата на присъдено нещо са разрешили по несъвместим начин идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между съобразителната част на двете решения. Настоящият случай не покрива този състав. С представеното от молителите съдебно решение по гр. д. № 1421/2006 г., Върховният касационен съд е обезсилил решение от 30.06.2006 г. по гр. д. № 968/2005 г. на Софийския апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 24.02.2005 г. по гр. д. № 532/2004 г. на Софийски градски съд и върнал делото на Софийски градски съд за произнасяне по предявения от С. Б. Т. (заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници по закон К. С. Т. и И. К. Т.) иск против "Т" А., който съдът е квалифицирал с правно основание чл. 49 ЗЗД. Касае се до решение, с което няма разрешен спор по същество, при липса на обективно тъждество между спорното материално право по настоящето дело и предмета на спора по представеното съдебно решение. С оглед изложеното, молбата за отмяна на предявеното основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Цитирани разпоредби

3