Решение № 13667 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2019 г.

Решение № 13667 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14262/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - София против решение № 5833/09.10.2019 г. по адм. дело № 5563/2019 г. по описа на Административен съд- София-град, с което е обявена за нищожна заповед № ДК-11-С-04/23.04.2019 г. на началника на РО НСК-София. Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е направил необоснован извод относно датата, на която заповедта на главния архитект е постъпила в РО НСК-София. Сочи, че представеното известие за доставяне е документ с невярно съдържание, а поради невписването на име в графата за получател не може да се счита за надлежно връчено. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът- главен архитект на Столична община, счита жалбата за недопустима, респективно за неоснователна. Поради това моли съда да прекрати производството по нея или алтернативно- да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "УДОВО-1" ЕООД също счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Прокурорът предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение поради липсата на касационни основания. Върховният административен съд, второ отделение, счита подадената жалба за процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице- страна по делото съобразно чл. 153, ал. 2 от АПК във връзка с Устройствения правилник на ДНСК (ДВ, бр. 42/28.05.2019 г.) е началника на РДНСК-София, в чиято компетентност е предоставено издаването на заповедите по чл. 156 от ЗУТ. Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на главния архитект на СО, че жалбата следва да се остави без разглеждане, тъй като не са отстранени в срок допуснатите в нея нередности, констатирани от АССГ, за отстраняването на които на жалбоподателя са дадени указания. При съобразяване на разпоредбата на чл. 213б от АПК и задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР 4/2011 г., съдът приема, че допуснатата нередност- невнасяне на следващата се държавна такса, е отстранена в срок - преди постъпване на делото в касационната инстанция. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалби от главния архитект на Столична община и "УДОВО-1" против заповед № ДК-11-С-04/23.04.2019 г. на началника на РО НСК- София при РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е отменена заповед № РА51-65/28.03.2019 г. на главния архитект на Столична община за допълване на разрешение за строеж № 21/02.02.2017 г., ведно с одобрените на 28.03.2019 г. проекти за строеж- "Офис-сграда с ателиета на шест етажа", находяща се в УПИ І-2, кв. 381, м. "Буката" по плана на гр. София, район "Триадица"-СО с възложител "УДОВО-1" ЕООД. Заповедта за отмяна е постановена в рамките на извършената служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Едно от оплакванията в жалбата на главния архитект е неспазването на срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Известието за доставяне е било приложено към представената преписка. Същото не е оспорено от страните по реда на ГПК, не са били направени и твърдения относно наличието на нередовно връчване от страна на процесуалните представители на РДНСК, нито някакви доказателствени искания в тази насока. Такива оплаквания се излагат едва в касационната жалба. АССГ е обсъдил подробно посоченото оплакване и го е приел за основателно. Приел е, че заповедта за допълване на разрешението за строеж, описана по-горе, е получена в РДНСК- ЮЗР на 08.04.2019 г., видно от отбелязването на датата на известието за доставяне. Тъй като същото не е било оспорено, липсвали са и твърдения за нередовно връчване, съдът е приел, че именно това е датата на постъпване на заповедта на главния архитект в администрацията на РДНСК. 14-дневният срок за осъществяване на служебен контрол върху тази заповед е изтекъл на 22.04.2019 г. - работен ден. Поради това съдът е приел, че заповедта е постановена извън този срок- на 23.04.2019 г. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е нищожна като издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ в редакцията му от ДВ бр. 25/2019 г. Направените от административния съд изводи се споделят и от касационната инстанция. Съгласно относимата редакция на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5, органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1. Визираният в разпоредбата срок е преклузивен за органите на ДНСК, от което следва, че пропускането му погасява правото на отмяна от органите на ДНСК. След изтичането на този срок и при липса на подадени жалби от заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, разрешението за строеж влиза в сила и произвежда своето правно действие и не може да бъде отменено от началника на РДНСК - чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. С цитираната разпоредба се гарантира стабилитета на разрешението за строеж, в случаите, в които РДНСК не е упражнила правото си да го отмени в предвидения от закона срок. Ето защо изводът на административния съд, че след изтичане на законоустановения срок, административният орган по чл. 156 от ЗУТ не разполага с времева компетентност за упражняване на служебен контрол и поради това издадената от него заповед се явява нищожна, е правилен и законосъобразен. При липсата на твърдяните касационни основания решението на АССГ като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на първия ответник по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съобразявайки разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП съдът прие, че в полза на първия ответник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Претенцията на втория ответник- "УДОВО-1" за присъждане на разноски, остава недоказана в настоящата инстанция. Ответникът претендира присъждането на хонорар от 1500 лева, платен по договор за правна помощ на л. 252 от АД № 5563/2019 г. на АССГ. Тези разноски обаче вече са били предмет на произнасяне в решението на първоинстанционния съд- във връзка с направеното възражение за прекомерност е присъден адвокатски хонорар от 600 лева. Доказателства за плащане на друг хонорар в настоящото производство не са ангажирани, поради което искането за разноски не следва да се уважава. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение