Решение № 15017 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 638/2012 г.

Решение № 15017 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 638/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Уляна Кирилова Хаджиева-Плачкова от гр. Левски, против решение № 654/24.11.2011 г., постановено по а. д. № 696/2011 г. по описа на Административен съд Плевен (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСП е отхвърлил като неоснователна жалбата на Плачкова против заповед № 1864/23.06.2011 г. на главния разследващ полицай, началник Отдел "Досъдебно производство" (ОДП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Плевен (ОДМВР) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в качеството й на разследващ полицай в ОДП на ОДМВР, за нарушение на чл. 203 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Недоволна от решението, Плачкова го обжалва. Счита, че то е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на главния разследващ полицай. Претендира за направените от нея разноски по делото в двете съдебни инстанции. Ответната страна - главният разследващ полицай, началник ОДП при ОДМВР, не взема становище по жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АСП. Тя фактически не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда и интерпретацията на фактическите обстоятелства по делото. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че на 28.02.2011 г. с постановление на районния прокурор, ръководител на Районна прокуратура гр. Левски (л. 42 от ДП № 379/2010 г.), е продължен срока на разследване на ДП № 379/2010 г., водено от Плачкова, с два месеца - до 28.04.2011 г. За този период от разследването на жалбоподателката са били дадени устни указания от наблюдаващия прокурор да установи собствеността на опожарения имот и сключените договори за наем за него. В изпълнението им, Плачкова е провела неколкократно, но безрезултатно, телефонни разговори с длъжностни лица от Община Левски и кметство с. Обнова - свидетелите Пенчева и Минчева, за изясняването на посочените въпроси. Едва на 18.04.2011 г. тя е изпратила писмо до кмета на общината (л. 72 от ДП), на което по-късно е отговорено. Тези обстоятелства са установени и съобразени от състава на АСП, видно от стр. 4, ред 26 - 28 и стр. 7, ред 10 - 15 от обжалваното негово решение. При така установеното, доводът на Плачкова за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се несъобразяване показанията на св. Пенчева и Методиев се явява неоснователен. Съществено в случая е не дали устните разговори на Плачкова или изпратеното от нея писмо до кмета на Община Левски са довели до представяне на нужните доказателства, а дали жалбоподателката, действайки като разследващ полицай, е изпълнила задължението си по чл. 128 от НПК, да състави протокол за всяко свое процесуално действие по воденото от нея предварително производство проведени телефонни разговори за събиране на доказателства по производството или писмено искане за такива. Както правилно е посочил и АСП, единствено съставените протоколи по реда на чл. 128 от НПК, биха установили коректното изпълнение на задълженията й по чл. 203, ал. 2 от НПК. Твърдението на Плачкова в писменото й "Становище", представено по делото е за наличие на "формално" нарушение. ВАС приема това твърдение за вярно и обосновано. Предвид обаче на формалния характер на наказателния процес, върху който основателно са акцентирали административнонаказващият орган и АСП, извършването дори на формално нарушение е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Неоснователен е и доводът за "маловажност" на нарушението. Въпросът е разглеждан от АСП (вж. стр. 7, I абзац от обжалваното решение) и той е стигнал до обосновани изводи за налагането на наказание което е легално обусловено (чл. 226, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ППЗМВР), в минималния негов размер и което е съответно на целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС