Решение № 13710 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2011 г.

Решение № 13710 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново обжалва решение № 408/17.10.2011 г. по адм. дело № 412/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която по жалба на "Вертикал" ООД град Лом е отменен ревизионен акт /РА/ № 051002110/18.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 98/25.02.2011 г. на директора дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново Варна, в частта му по ЗДДС, в която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по издадени от "Европласт" ЕООД фактура № 182/31.03.2009 г. /в частта на на ползван данъчен кредит до 3200,11 лв./, фактура № 185/15.05.2009 г., фактура № 194/30.06.2009 г., фактура № 186/27.05.2009 г. и фактура № 191/30.06.2009 г., както и в частта с която е изменен РА/ № 051002110/18.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 98 от 25.02.2011 г. на директора Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново в частта му по ЗКПО, като вместо начисления корпоративен данък за 2009 г. в размер на 21 771,90 лв. и лихви към него в размер на 1427,83 лева е определен корпоративен данък за внасяне за 2009 г. в размер на 9585 лв. и лихви към него в размер на 628,59 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необосновано. Иска отмяната му и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Вертикал" ООД, гр. Лом, чрез процесуален представител адв. Миневска в представен писмен отговор счита жалбата за неоснователна. С касационна жалба /имаща характер на частна жалба/ "Вертикал" ООД град Лом, чрез процесуален представител адв. Миневска обжалва решение № 408/17.10.2011 г. по адм. дело № 412/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта за разноските. Счита, че решението в тази част е неправилно и противоречи на разпоредбите на чл. 161 от ДОПК. Моли да бъде изменено, като на дружеството бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно уважената част. Ответникът по тази касационна жалба /с характер на частна жалба/ Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Русева в подаден писмен отговор оспорва жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново и за неоснователност на касационната жалба на "Вертикал" ООД. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново е неоснователна За да постанови обжалваното в тази част от касатора решение съдът е приел, че с оспорения РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактури № 182/31.03.2009 г. /в частта на ползван данъчен кредит до 3200,11 лв./, фактура № 185/15.05.2009 г., фактура № 194/30.06.2009 г., фактура № 186/27.05.2009 г. и фактура № 191/30.06.2009 г., издадени от "Европласт" ЕООД, с предмет на доставка - бордюри, пресовани плочи и СМР. Незаконосъобразни са изводите на данъчния орган, че не са налице реални доставки по процесните фактури. В хода на съдебното производство по делото са назначени, изслушани и приети ССЕ и СТЕ. СТЕ е направила извод, че атакуваните от страна на "Европласт" ЕООД СМР са извършени и приети с протокол № 1 от 30.06.2009 г., като "Европласт" ЕООД е подизпълнител, а "Вертикал" ООД изпълнител за процесните обекти. Констатирана е техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните СМР. Дружеството е разполагало е с товарен автомобил и наети на трудов договор работници - 5 броя към м. май 2009 г. и 14 към м. месец юни 2009 г. Стоките по процесните фактури са собствено производство на доставчика. Отчетено е, че от "Европласт" ЕООД, като изпълнител на доставките са издадени фактури, като първичен счетоводен документ за отразяване на стопанските операции. Фактурите отговарят на изискванията на ЗСЧ и е отчетен приход от продажби на услуги. В заключението на вещото лице е посочено, че фактурите, издадени от "Вертикал" ООД, също отговарят на изискванията на ЗСч. Прието е, че от страна на жалбоподателя е налице редовно водено счетоводство. Като доказателство за реалност на доставките по делото е приет РА № 1200900285 от 18.01.2010 г., издаден на "Европласт" ЕООД, пряк доставчик по процесните фактури, който обхваща данъчни периоди по ЗДДС от 1.01.2009 г. до 30.06.2009 г. По отношение на декларираните от този доставчик облагаеми доставки, включващи и процесните от страна на данъчния орган е констатирано, че не се констатират основания за корекция на данъчната основа. При положение, че с издадения РА, неоспорен и влязъл в сила, данъчният орган не е извършил корекция на начисления ДДС при доставчика, то очевидно от тяхна страна е прието, че тези доставки са реални, съответно ДДС по тях е правилно и законосъобразно начислен. Ето защо за същите тези доставки следва да се признае право на данъчен кредит на получателя - "Вертикал" ООД. По отношение на фактура № 182/31.03.2009 г. съдът е приел за правилни изводите на органа по приходите, че същата е с данъчна основа 16000,56 лева и ДДС 3200,11 лева, а не както жалбоподателя е посочил в дневника си за покупки - данъчна основа 26000,56 лева и ДДС в размер на 5200,11 лева. В този случай жалбоподателят е ползвал неправомерно данъчен кредит в размер на 2000 лева и в тази част РА следва да бъде оставен в сила. С оглед установената реалност на доставките по процесните фактури незаконосъобразен се явява изводът на данъчния орган за наличието на основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО и във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Единствено за фактура № 182/31.03.2009 г. е посочен по-голям разход от действително извършения от дружеството и по отношение на нея не следва да се признава за документално обоснован разходът до размера на разликата между действително осъществения и този, посочен в дневника за покупки на жалбоподателя, т. е. разликата между 26000,56 лв. и 16000,56 лева. Незаконосъобразно с РА е увеличен и финансовият резултата на дружеството със сумата от 13546,50 лева по фактура издадена от "Франц Строй" ЕООД. Изслушаната по делото ССЕ експертиза е направила извод, че жалбоподателят е намалил финансовия си резултат за 2009 г. с 13546,50 лева по посочената фактура, тъй като е дебитирал сметка 699 "Други извънредни разходи" със стойността на фактурата, но същевременно е дебитирана сметка 123 "печалби и загуби" срещу кредита на сметка 699 "Други извънредни разходи" със сумата от 48 656,07 лева, в това число и 13546,50 лева данъчна основа по процесната фактура. За данъчни цели е извършено преобразуване на финансовия резултат, изразяващо се в увеличение със сумата от 13 546,50 лева, съгласно ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Неправомерно е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя повторно с тази сума, след като той вече я е е включил при преобразуване на собствения си финансов резултат за 2009 г. Финансовият резултат на дружеството следва да се увеличи с 10000 лева, а не със 131 858,50 лева, както е извършено в РА. Следва РА в частта по ЗКПО да се измени, като на жалбоподателя се определят задължения за корпоративен данък в размер на 9585,63 лева и лихви към него в размер на 628,59 лева. Така постановеното съдебно решение в тази част е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че АС - Велико Търново при постановяване на обжалваната част на съдебното решение е игнорирал съществени доказателства и факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на действителната фактическа обстановка. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че от събраните в хода на производството доказателства може да се направи обоснования извод за реализация на облагаема доставка по процесните фактури, което представлява данъчно събитие, наличието на което прави подлежащия на приспадане данък изискуем и е основна предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит. Налице са фактури и приемо- предавателни протоколи за изпълнение на тези договори. В съдебното производство са приети без оспорване заключенията на СТЕ и ССЕ. В СТЕ вещото лице е констатирало, че актуваните от "Европласт" ЕООД СМР за процесните обекти са извършени и приети с протокол № 1 от 30.06.2009 г. Установено е, че дружеството - доставчик е разполагало с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР по процесните фактури. Установено е също така, че доставчикът "Европласт" ЕООД е производител на стоките по процесните фактури. В тази връзка вещото лице в изготвената и приета от съда ССЕ експертиза е констатирало производствени разходи, вложени в производството и участващи във формирането на фактическата себестойност на произведената продукция за извършени услуги. Административният съд правилно е преценил и относимостта към спора на влезлия в сила РА № 1200900285/18.01.2009 г., отразяващ резултатите от извършената ревизия за установяване задължения за ДДС на прекия доставчик "Европласт" ЕООД, включително и за данъчни периоди м. 03.2009 г., м. 05.2009 г. и м. 06.2009 г. в които са издадени процесните фактури. В РА по отношение на декларираните от този доставчик облагаеми доставки е посочено изрично, че за извършените доставки и начисления данък не се констатират основания за корекция на данъчната основа. През процесните данъчни периоди процесните фактури са отчетени от доставчика в СД и отчетния регистър по ЗДДС. Първоинстанционният съд е извършил много точен и правилен анализ на приложимите правни норми, достигайки до извода, че след като приходната администрация не е коригирала с РА резултата за периода на този доставчик в частта за начисления от него данък за извършените доставки, очевидно е приела, че той е изискуем и правилно е начислен от него. След като с този РА органите по приходите не са извършили корекция на начисления ДДС от доставчика към жалбоподателя, това означава, че доставката от доставчика към жалбоподателя е приета за реална от органа по приходите, съответно ДДС по нея е правилно и законосъобразно начислен. При положение, че е налице официален документ, с който не се извършва корекция на начисления ДДС при доставчика, то за същата тази доставка следва да се признае право на данъчен кредит на получателя. В този смисъл са и насоките, съдържащи се в решения на съда на Европейския съюз, постановени по повод преюдициални запитвания за тълкуване на разпоредби на Шеста директива от 17 май 1977 г., относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа /77/388/ЕИО/. В допълнение на тези правилни съображения трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че доставчикът и получателят е необходимо да бъдат третирани по идентичен начин при преценка относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимостта за нея на ДДС /мотивите на Решение от 26.01.2012 г. на съда на Европейския съюз по дело ADV Allround Vermittlungs AG C-218/10 /Finanzmat Hamburg-Bergedorf/. Съгласно същото решение чл. 17, § 1, § 2, б. "а", § 3 б. "а", както и чл. чл. 18, § 1, б "а" от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка и услуга и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя по тази доставка, дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил без да допусне процесуални нарушения, правилно, законосъобразно и обосновано решение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта относно определения допълнителен КД за 2009. С оглед констатациите за установената реалност на доставките по процесните фактури не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за този период по процесните фактури, респективно за наличие на задължения по ЗКПО. Неправомерно е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя и със сумата от 13546,50 лева по фактура с доставчик "Франц Строй" ЕООД. Тази сума е включена от него при преобразуване на собствения си финансов резултат за 2009 г. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба по отношение неправилността на съдебния акт досежно отмяната на РА в частта му по ЗДДС и по фактура № 182/31.03.2009 г. със съждения, че не е отчетено, че "Вертикал" поради погрешно осчетоводяване на сумите по фактурата е ползвало по-голям размер на данъчен кредит. Видно от мотивите на съдебния акт и от неговия диспозитив това обстоятелство е отчетено и в тази му част РА е потвърден, както в частта му по ЗДДС така и в тази касаеща ЗКПО. Касационната жалба на "Вертикал" ООД, град Лом срещу решението в частта относно размера за присъдените разноски, следва да бъде разгледана като искане за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и да бъде изпратена за разглеждане на Административен съд Велико Търново. Едва след произнасянето на съда по това искане, постановеното от него определение ще подлежи на последващ инстанционен контрол съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,