Решение № 7691 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2012 г.

Решение № 7691 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на ОУИ - София, сега директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 3389/20.06.2012 г., постановено по адм. д. № 184/12 г. по описа на Административен съд София - град /АС/, с което е отменил по жалба на "Сиди Груп" АД гр. Пирдоп Ревизионен акт № 1105254/25.07.2011 г., издаден от Георги Проданов, старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1887/24.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. юни 2009 г., м. октомври 2009 г. и м. юли 2010 г. по доставки от "УНИ АРХ" ООД, документирани с фактури № 38/26.05.2009 г., № 42/01.10.2009 г. и № 47/19.07.2010 г. в общ размер на начислен ДДС 18 333,34 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните разпоредби, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество потвърден РА. Ответникът "Сиди Груп" АД, чрез процесуалния си представител адв. Петрова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 29.04.2009 г. между "СИДИ ГРУП" АД като възложител и "УНИ АРХ" ООД - изпълнител е сключен договор, по силата на който дружеството - доставчик поело задължението да изработи и предаде за подробно описания в договора обект Инвестиционен проект по специалности архитектурна, конструкции, ОВ и климатизация, В и К, Вътрешни ел - инсталации, вертикална планировка и трасировъчен план, паркоустройство, топлотехническа ефективност, ПБЗ, технология на заведения за хранене, количествена сметка. На 22.06.2010 г. представители на двете фирми съставили и подписали акт за предаване и приемане на завършени проектни работи идеен проект по част архитектурна - 3 папки за обект Жилищно хотелска група с подземни гаражи и трафопост в УПИ I - 944 кв. 129 и УПИ IV - 944 в кв. 120, местността "Кръстова вада" - София. След анализ на представените от доставчика книжа органът по приходите приел, че инвестиционният проект касае недвижим имот, който не е собственост на РЛ, а оттук - че е налице невъзможен предмет на сделката по договора от 29.04.2009 г.; че дори да е приключена работата по него, ревизираното лице няма да извършва последващи облагаеми доставки и е отказано право на данъчен кредит. Съдът е констатирал, че жалбата, въз основа на която е образувано делото, е депозирана в ДОУИ София на 23.11.2011 г., като към нея е приложен нотариален акт № 153/ том II нот. дело № 228/27.07.2005 г. на нотариус рег. № 264 по РНК с район на действие СРС за покупко - продажба на недвижим имот, съгласно който "СИДИ ГРУП" АД продава на Боян Весков Димитров неурегулиран поземлен имот, намиращ се в София, бул. "Драгалевско шосе" № 190, местността Кръстова вада - Южен парк с площ 4100 кв. метра, съставляващ по скица ПИ пл. № 944 от кадастрални листове 618 и 642 по кадастралната карта на цитираната местност, попадаща съгласно предвижданията на регулационния план в кв. 120 и 129 по плана на гр. София, който към датата на нотариалния акт не е влязъл в сила. Представена е и виза за проектиране на жилищна сграда, издадена от Главен архитект на СО /30.01.2009 г./ - план за застрояване да УПИ IV - 944 за офиси, кв. 120 и УПИ I 944 кв. 129 местността Кръстова вада и протокол за предаването й от собственика на имота. Административният съд е приел писмени доказателства, въз основа на които е установил, че на 10.02.2009 г. между възложителя Боян Димитров и "СИДИ ГРУП" АД е сключен договор за проучване и проектиране, по силата на който дружеството жалбоподател поело задължението да изготви за обект Жилищно - офисна група с магазини и подземни гаражи в УПИ IV 944 кв. 120 и УП I 944 в кв. 129 местността "Кръстова вада" София инвестиционен проект във фази идеен и работен проект по специалности архитектура, конструкции, отопление, вентилация и климатизация, ВиК, вътрешни елинсталации - слаботокови, силнотокова, вертикална планировка и трасировъчен план, паркоустройство, топлотехническа ефективност, ПБЗ, количествена сметка. Констатирал е, че страните по договора съставили протокол за приемо - предаване от 29.06.2010 г. за идеен проект - част Архитектурна на обект Жилищно - хотелска група с подземни гаражи в УПИ IV 944 кв. 120 и Идеен проект част Архитектурна на обект Жилищна група с подземни гаражи в УПИ I 944 кв. 129,както и че договорът, сключен между ревизираното дружество и Димитров на 10.02.2009 г. е изменен неколкократно с допълнителни споразумения - първото е от 15.02.2009 г. и касае добавка на специалност към проектното задание; второто е от 15.07.2009 г., според което обектът по т. 1 от основния договор се променя на два обекта, които подробно е описал и трето от 20.09.2010 г., съгласно което страните по договора постигнали съгласие да преустановят работата по него до 31.12.2012 г., който срок подлежи на последващи промени. Оттук съдът е извел извода, че с получените от проектантското дружество услуги жалбоподателят като регистрирано по реда на ЗДДС лице извършва и ще извършва облагаеми доставки. Договорите и допълнителните споразумения, разгледани по - горе показват, че получените от "СИДИ ГРУП" АД услуги не са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на търговеца. Поради това първоинстанционният съд е приел, че елементите на фактическия състав по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС са изпълнени и липсват правопрепятстващи такива, ограничаващи правото на приспадане на данъчен кредит. Счел е за неоснователно възражението на данъчната администрация, че независимо от предаването на проекта на възложителя Димитров не е издадена фактура, тъй като първо, изработена е единствено част Архитектурна /инвестиционният проект включва и фази Идеен и Работен проект по съответните специалности./ и второ - съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчно събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, като към приключване на устните състезания по делото датата на данъчното събитие - 30.06.2012 г. съгласно договора от 10.02.2009 г. сключен между страните, не е настъпила, а това означава, че не е било налице основание за издаване на фактура. По изложените съображения първоинстанционният съд и извел извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, обуславящ неговата отмяна. Настоящият касационен състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения: От установените по делото факти е видно, че между "СИДИ ГРУП" АД и "Уни Арх" ООД е налице Договор за проучване и проектиране от 29.04.2009 г. "Уни Арх" ООД в качеството на изпълнител приема да изготви за обект: "Жилищно-Офисна група с магазини и подземни гаражи" в УПИ IV 944 в кв. 120 и УПИ I 944 в кв. 129, м. "Кръстова вада", гр. София Инвестиционен проект във фази Идеен и Работен по специалности архитектура, конструкции, отопление, вентилация и други. При преглед на доказателствата, ревизиращите органи са установили, че този проект касае недвижим имот, който ревизираното лице е продало на физическо лице - Боян Весков Димитров. В тази насока е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 153 от 27.07.2005 г., вписан в Службата по вписванията с рег. № 38006 от 27.07.2005 г. Въз основа на тези констатации ревизиращият орган е приел, че в случая е налице невъзможен предмет на сделка по цитирания договор от 29.04.2009 г. Отделно от това е приел, че получената услуга няма да бъде използвана за извършване на облагаеми доставки, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Уни Арх" ООД фактури общо в размерна 18 333,34 лв. Доказателствата, въз основа на които съдът е приел за неправилно отказан данъчен кредит, е базиран на договор за проучване и проектиране от 10.02.2009 г. и протокол за приемо-предаване от 29.06.2010 г., представени в съдебно заседание на 21.02.2012 г., както и доказателства по опис, представени в съдебно заседание на 03.04.2012 г., представляващи допълнителни споразумения към договора от 10.02.2009 г. Правните изводи, въз основа на анализираните доказателства са в съответствие са материалния закон. Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Предвид цитираните разпоредби, възмездността на доставката е необходимо условие, за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно законът, който го урежда - ЗДДС. Определението на възмездност на доставката, следва да се изведе по аргумент от противното на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби/ДР/ на ЗДДС, съгласно който "безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно т. 2 на ал. 1 от същата разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. По делото не се оспорва, че идейния проект касае недвижим имот, който ревизираното лице е продало на физическо лице - Боян Весков Димитров. В случая е налице възнаграждение. В предвид на паричната престация при продажбата, която не може да се приеме, като доставката, при която няма възнаграждение, органите по приходите неправилно са обосновали извода, че липсва облагаема доставка. При положение, че данъчно задълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя и правото да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК