Решение № 3262 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 873/2011 г.

Решение № 3262 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 873/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Антон Желев Иванов от гр. София против решение № 11189 от 30.09.2010 г., постановено по адм. д. № 16176/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № АР-2622/30.10.2010 г. на министъра на труда и социалната политика и производството е прекратено в тази част, а жалбата срещу заповед № АР-2805/20.11.2009 г. е отхвърлена като неоснователна. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че има правен интерес от оспорване на първата заповед, тъй като е пряко засегнат от намаления размер на трудовото му възнаграждение. Поддържа становището, че не е извършено реално съкращаване на длъжността "главен експерт" в отдел "Етнически въпроси" на Дирекция "Демографска и семейна политика, етнически въпроси и равни възможности" в Министерството на труда и социалната политика. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорените административни актове. Претендират се разноски. Ответникът министърът на труда и социалната политика, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Касаторът е изпълнявал длъжността "главен експерт" в Дирекция "Етнически и демографски въпроси" на МС, като със заповед № АР-2622/30.10.2010 г. на министъра на труда и социалната политика е изменено служебното му правоотношение и Иванов е преминал на същата длъжност в отдел "Етнически и демографски въпроси", Дирекция "Демографска и семейна политика, етнически въпроси и равни възможности" в МТСП. Определен е и нов размер на трудовото му възнаграждение, считано от 2.10.2009 г. Изменението на служебното правоотношение е извършено във връзка с преминаването на дейностите в областта на етническата и демографска политика към МТСП съгласно § 3, ал. 4 и ал. 7 от ПМС 229/23.09.2009 г., с което е нормативно предписано служебните правоотношения със служителите, извършващи тези дейности да бъдат уредени при условията и по реда на чл. 87а от ЗДСл. Както правилно е приел тричленният съдебен състав, налице е преминаване от една администрация в друга, като служебното правоотношение с Иванов е запазено. Поради това и същият няма правен интерес от оспорване на тази заповед. Поддържаното и пред двете инстанции становище, че с намаляването на възнаграждението са накърнени правата му по служба е несъстоятелно, тъй като то е само елемент от служебното правоотношение. По силата на подзаконов нормативен акт е осигурено запазването на правоотношението по служба. Обстоятелството, че тази заповед е издадена на 30.10.2009 г. (когато ПМС № 252/22.10.2009 г. е обнародвано в ДВ) и е връчена на 2.11.2009 г.), не води до нищожност на административния акт. За да отхвърли жалбата срещу заповед № АР-2805/20.11.2009 г. решаващият съд е приел, че е налице действително съкращаване на длъжността на жалбоподателя, поради което и законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение. Съпоставяйки приложените по делото длъжностни разписания на МТСП - старото, в сила от 2.10.2009 г. и новото, в сила от 21.11.2009 г., е прието, че в длъжностното разписание на Министерството не съществува отдел "Етнически въпроси", т. е. премахнати са всички щатни единици за длъжността на главен експерт. Новата Дирекция "Демографско развитие, етнически въпроси и равни възможности" е организирана в два отдела, вместо в четири, като в нея фигурират 7 щ. бр. за "Главен експерти" срещу 11 бр. в предходните четири отдела. Основният спор между страните е дали е налице действително съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Според легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на "длъжност в администрацията" са: нормативно определена позиция от една страна, и изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, от друга. В конкретния случай, предвид фактическата обстановка по делото, първоинстанционният състав правилно е приел, че е налице действително съкращаване на длъжността на Антон Иванов по смисъла на цитираната законова норма, с оглед на което прекратяването на служебното му правоотношение е извършено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Само заличаването на дадена длъжност като наименование и нормативно установена позиция от щатното разписание на съответната администрация не е достатъчно основание да се приеме, че е налице нейното съкращаване. Необходимо е безспорното установяване, че освен заличаването на длъжността като наименование, от задълженията на това звено на администрацията са били премахнати и функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от съкратената длъжност. В дирекцията няма друга длъжност, която да съответства и като система от функции и задължения на длъжността, която е заемал Иванов в закрития отдел "Етнически въпроси" към старата Дирекция "Демографска и семейна политика, етнически въпроси и равни възможности". Установено е, че във връзка с новите цели и задачи, поставени на дирекцията и на създадения нов отдел "Равни възможности и антидискриминация", са възложени и нови задължения с различно естество от изпълняваните до този момент от служителите. При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на съда, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тезата на касатора е, че те съществуват и се изпълняват и след издаването на административния акт, тъй като е налице единствено промяна в структурата на конкретната администрация и на наименованието на длъжността, не и нейното действително съкращаване. Тези възражения са неоснователни. Както е посочено в обжалваното решение, функциите, задачите и задълженията не са идентични с тези за длъжността "главен експерт", заемана от Иванов. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Иванов именно длъжностите "главен експерт" на закрития отдел "Етнически въпроси" са отпаднали от щатното разписание. Твърденията на жалбоподателя по същество са в друга насока, а именно че при последвалата след месеци нова промяна в щатните правила са залегнали същите наименования на длъжностите. Тези доводи са ирелевантни за конкретния правен спор, тъй като контролът за законосъобразност на оспорената заповед се осъществява с оглед фактическото и правно положение към момента на издаването й. Не намира опора в закона и възражението, че работодателят не е изложил мотиви по какви критерии е извършил подбора. За прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл законът не вменява като задължение на издателя на акта да извършва подбор. След като по делото е безспорно установено както премахването на длъжността на Антон Иванов като нормативно установена позиция от новото щатно разписание, както и системата от конкретни функции, задачи и задължения, то правилно тричленният съдебен състав е отхвърлил жалбата на служителя като неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,