Решение № 1511 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2008 г.

Решение № 1511 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 45 от 10.01.2006 г., постановено по адм. д. № 95 от 2004 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отменен ДРА № 1-23-831 от 15.10.2003 г. на ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 1343 от 17.12.2003 г. на РДД - гр. Варна, относно определено данъчно задължение на ЕТ "Симона-Стоянка Рашева" за данъчния период 2001 г. - данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 4851, 08 лв. и лихва върху тази сума в размер на 968, 90 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалноправни и материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил подробно констатациите в ДРА, а е възприето единствено заключението на съдебната експертиза, което не е обсъдено в съответствие с останалите такива по делото. Съдът не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства и не са обсъдени всички възражения на ответника. С касационната жалба се представя решение № Ю-1343 от 2003 г. на РДД - Варна, което се иска да бъде взето предвид при постановяване на решението. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата и в тази част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Симона-Ст. Рашева", чрез процесуалния си представител по делото - адв. Стоев, оспорва жалбата, като твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че неправилно съдът е приел, че дейността през 2001 г. следва да се облага с патентен данък. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни отменителни основания при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна. За да отмени обжалвания пред него административен акт относно определените данъчни задължения на ЕТ "Симона-Стоянка Рашева", първоинстанционният съд е приел, че обжалваният ДРА е незаконосъобразен, тъй като дейността на едноличния търговец по тези договори е "дърводобив и покупко-продажба на дърва за огрев" и тя попада в областта на горското стопанство по смисъла на чл. 10, т. 6 от ЗОДФЛ. Приел е още, че дейността, извършвана от жалбоподателя по договор № 1а от 1.11.2001 г. с "Пътно поддържане Добрич" ЕООД, е продажба на дърва за огрев, която съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, б. "б" ЗОДФЛ е патентна дейност, за която се установява, че приходите от нея за жалбоподателя са 26 598, 02 лева. Прието е от съда, че данъчният орган неправилно е квалифицирал тази дейност като "дърводобивна", в резултат на което незаконосъобразно е увеличил финансовия резултат за тази година с приходите от нея и е доначислил данък върху общия доход. Във връзка с така приетото е отменен ДРА в частта, с която за 2001 г. е определен ДОД в размер на 4851, 08 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена и тя не е предмет на касационна проверка поради това, че решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон - ЗОДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем по ЗОДФЛ е общият годишен доход след приспадане на доходи, изчерпателно изброени в същата разпоредба. Един от тези изчерпателно изброени доходи е доходът от дейности, обложени с окончателен годишен (патентен) данък. За да бъде дейността подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, тя следва да е измежду изброените в чл. 31 и 32 ЗОДФЛ, а така също данъчният субект, който я извършва, следва да е с годишен оборот за предходната година до 75 хиляди лева и да не е регистриран по ЗДДС (чл. 30 от ЗОДФЛ), т. е. законът поставя изискване за кумулативно наличие на тези три предпоставки за облагането на доходите с патентен данък. В чл. 43 от същия закон е предвидено, че лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, подават декларация по образец, в която декларират обстоятелствата от значение за определяне на данъка, а в чл. 44 от закона е посочен моментът, в който следва да се подаде тази декларация. За всяка от дейностите, изчерпателно изброени в чл. 31 и 32 от ЗОДФЛ (подлежащи на облагане с патентен данък), са предвидени и съответните параметри от значение за определяне на размера на данъка. Размерът на данъка за стопанската дейност, която се твърди, че е извършвана от касатора през 2001 г. (чл. 31, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗОДФЛ), зависи от нетната търговска площ на обекта, от който се осъществява търговията на дребно, и от групата по функционалния тип на населеното място, в което се намира обектът. От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че облагането с окончателен годишен (патентен) данък възниква при наличието на определените в закона три кумулативни предпоставки (чл. 30 от ЗОДФЛ), а се реализира чрез подаване на декларация по образец от съответния данъчен субект, като подаването й следва да е своевременно, в предвидените от закона срокове. Тълкуването на разпоредбите на чл. 30, 31, 43 и 44 от ЗОДФЛ във връзка с чл. 14, т. 3 от същия закон налага извода, че на приспадане от общия годишен доход, облагаем по ЗОДФЛ, подлежи доходът от дейност, която вече е обложена с окончателен годишен данък, а не доходът от всяка дейност, подлежаща на облагане с патентен данък. В конкретния случай за преценката относно законосъобразността на ДРА е следвало да се отговори на няколко въпроса, а именно: през 2001 г. ревизираният субект извършвал ли е дейност, подлежаща на облагане с окончателен годишен (патентен) данък; подал ли е декларация по чл. 43 ЗОДФЛ за определяне на данъка във връзка с нея; декларираният в годишната данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ за 2001 г. доход в размер на 14 667, 08 лв. от дейност, подлежаща на облагане с патентен данък, резултат именно от нея ли е. От цялостния анализ на събраните доказателства по делото не може да се направи извод за наличие на така изброените по-горе кумулативни изисквания на закона, за да се приеме, че ревизираният субект е извършвал патентна дейност и следва да се обложи по този ред, а не по реда, приет от органа по приходите по чл. 35 ЗОДФЛ. Изводът на съда в тази насока, направен на база сключения договор между ЕТ "Симона-С. Рашева" и "Пътно поддържане Добрич" ЕООД, е необоснован, тъй като от клаузите по този договор не би могло да се приеме, че ЕТ "Симона" прехвърля в собственост на "Пътно поддържане Добрич" ЕООД добития дървен материал, какъвто извод е направил съдът. В още по-малка степен може да се направи извод, че преработената дървесина се продава след това отново на ЕТ "Симона", тъй като изразът в договора е "продава на купувачи". Предвид това неправилно е приетото от съда, че през 2001 г. ЕТ "Симона" е бил участник (купувач и продавач) в търговския оборот на дърва за огрев. Такъв извод не следва и от представените по делото три фактури, издадени през м. 10 и 12.2001 г. от ЕТ "Мая-Кичка Спасова" на ЕТ "Симона" - с предмет на доставката "дърва за огрев", и една фактура, издадена от "Пътно поддържане Добрич" ЕООД през м. 12.2001 г. - със същия предмет, тъй като по делото няма доказателства, че впоследствие търговецът се е разпоредил в полза на други лица с придобитото по тези фактури. По делото липсват безспорни доказателства, установяващи извършвани като стопанска операция продажби на дърва на дребно за огрев, за да се приеме наличие на извършвана патентна дейност. Такъв извод не може да се направи и от подадената пред данъчния орган декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ. По тези съображения настоящата инстанция счита, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно и необосновано и следва да се отмени и тъй като жалбоподателят не е опровергал констатациите в ДРА и делото се явява изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,