Решение № 1917 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2016 г.

Решение № 1917 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6608/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на С. Т. К. и М. К. К. срещу решение № 52 от 05 май 2016 г., постановено по адм. д. № 24/2016 г. по описа на Административен съд Я. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - главният архитект на община Я., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. След като по повод подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба служебно провери валидността и допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо, но не на посочените в касационната жалба основания. Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на С. Т. К. и М. К. К. срещу писмо изх. № 2801-01749/01 февруари 2016 г., издадено от главния архитект на общи Я. по заявление рег. № УТС-02186/21 декември 2015 г., подадено от С. Т. К. Съдът е приел, че жалбоподателката М. К. К. не е подател на заявлението, стартирало процедурата, поради което не разполага с правен интерес от оспорване на издаденото удостоверение, обективирано в оспореното писмо. Поради това жалбата на Коцева е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото по отношение на нея. Съдът е приел също, че административният орган е мотивирал съображенията си, че не може да издаде удостоверение с посоченото от заявителката съдържание. Поради това е отхвърлил като неоснователна подадената от С. К. жалба, като е осъдил двете жалбоподателки да заплатят на ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е недопустимо. Производството пред административния орган в случая е започнало с подадената от С. К. заявление рег. № УТС-02186/21 декември 2015 г. до главния архитект на община Я. с искане за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по УТС. И. е конкретизирано до това да се удостовери, че сграда с идентификатор 87374.555.91.2 по кадастралната карта на гр. Я., находяща се в УПИ Х-3874, кв. 13 по действащия план на гр. Я., и сграда с идентификатор 87374.555.121.1 по същата кадастрална карта, находяща се в имот пл. № 3872, участваш в УПИ ХI-за КОО, кв. 13 по действащия план на гр. Я., са в режим на етажна собственост. Главният архитект е издал искания документ, в който обаче е удостоверил, че посочените в заявлението обекти са самостоятелни сгради. Това обстоятелство е предмет на жалбата на С. К. и М. К. При тези данни изводът на административния съд, че в случая е налице подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК административен акт, е неправилен. От самото съдържание на оспореното писмо и подадената срещу него жалба е видно, че писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като верността или неверността на удостоверените в този удостоверителен документ факти не представляват волеизявление на административния орган, а е съдържанието на този документ и предвид изричната разпоредба на чл. 81, ал. 2 от АПК подлежи на оспорване само по административен ред. С оглед горното и предвид обстоятелството, че по характери си оспореното писмо на главния архитект на община Я. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо и жалбата срещу това писмо е била недопустима. Като я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба на основание чл. 159, т. 1 от АПК ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. При този изход на делото изложените в касационната жалба и в допълнението към нея доводи и възражения не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,