Решение № 3226 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2017 г.

Решение № 3226 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ю. М. чрез процесуалния му представител - адвокат П. Д. против решение № 14 от 15.03.2017 г. по адм. дело № 9/2017 г. на Административен съд - Р. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването на заповед № АК-03-001 от 3.01.2017 г. на областния управител на Разградска област и са присъдени разноски в полза на заинтересованото лице. Макар да са вписани и трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, изложените обстоятелства сочат само на неправилно приложение на процесуалните разпоредби на АПК. Ответната страна - областен управител на Разградска област дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Такова се поддържа и от заинтересованата страна - Ю. В. Е. чрез процесуалния му представител - адвокат Г. Д. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че правомощието на административния орган по чл. 91 АПК да оттегли издаден от него административен акт, е допустимо само когато актът не е влязъл в сила, поради оспорването му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Д. Ю. М. против заповед № АК-03-001 от 3.01.2017 г. на областния управител. С нея на основание чл. 93, ал. 3 и чл. 97, ал. 1 АПК е отменена, като незаконосъобразна заповед № 1223 от 23.11.2016 г. на кмета на община К. за отмяна на издадени от самия него на 23.11.2016 г. предходни три заповеди № 1095, № 1096 и № 1097 за определяне на спечелил участник в проведен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижими имоти - общинска собственост. Възражението е за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 91 АПК. Твърди се, че упражняването на правото на отзив не е обвързано с оспорване на издаден и невлязъл в сила индивидуален административен акт. Съдът е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея писмени доказателства е установил фактите, относими към правилното решаване на възникналия спор. Съобразил е, че кметът е отменил издадени от него три заповеди за определяне на Ю. В. Е. за участник, спечелил търг за отдаване под наем на всеки един от трите поземлени имота, общинска собственост, след като те са влезли в сила. Подадената жалба срещу тях от другия участник в тръжната процедура - Д. Ю. М. е след изтичане на 14-дневния срок от съобщаването на заповедите. С изтичането на срока, те са влезли в сила и не подлежат на преразглеждане по реда на чл. 91 АПК. Издаденият административен акт на това основание е незаконосъобразен. Като го е отменил, областният управител е постановил законосъобразна заповед. Оспорването срещу нея е неоснователно, поради което административният съд го е отхвърлил. Съобразно резултата по делото, е присъдил поисканите от заинтересованата страна разноски, за които е представен списък и писмени доказателства за извършването им. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че за да се оттегли издаден вече административен акт, не е задължително той да е обжалван по административен или съдебен ред. Достатъчно е да е налице подадена жалба, независимо от адресата й. Възражението е неоснователно и се дължи на допуснато от страната смешение между правото на отзив по чл. 91 АПК и отмяната на влязъл в сила административен акт чрез възобновяване на производството по издаването му - чл. 99 и следващите от АПК. Безспорни са данните по делото, че заповедите за определяне на участник, спечелил търга за отдаване под наем на три недвижими общински имоти са връчени на касационния жалбоподател, в качеството му на участник в процедурата на 25.10.2016 г. В самите заповеди ясно и точно е указана възможността на адресатите да ги обжалват пред административния съд в 14-дневен срок от получаването. В този срок М. не е подал жалба. Заповедите са влезли в сила и определеният за спечелил участник е внесъл дължимия наем за първата стопанска година. След влизане в сила на заповедите, единствената правна възможност за отмяната им по твърдения за допуснати нарушения на закона, е да се възобнови административното производство по реда на чл. 99 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 3 АПК във връзка с чл. 99, т. 1 АПК, това е от компетентността на областния управител, а не на кмета на общината. Поради това подадената жалба от М. на 23.11.2016 г. до кмета на община К., не би могла да доведе до възобновяване на приключили с влезли в сила административни актове производства. С влизането в сила на трите заповеди, не е възможно те да бъдат преразгледани и съответно отменени по реда на чл. 91, ал. 1 АПК. Законосъобразно областният управител е приел, че това правомощие на издателя на акта е допустимо само при подаване на жалба в срока за обжалване, а не след неговото изтичане. Следващото възражение в касационната жалба е за неправомерно присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна. То също е неоснователно. Нормата на чл. 143, ал. 3 АПК изрично постановява, че при отхвърляне на оспорването, страната за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Оспорената заповед на областния управител е благоприятна за Ю. В. Е., поради което той правилно е конституиран в съдебното производство, като заинтересована страна. В него той е участвал чрез процесуалния си представител - адвокат Г. Д. Представил е пълномощно и договор за правна защита и съдействие - л. 153 от делото. Той доказва платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Процесуалният представител е изготвил и депозирал в съда на 24.02.2017 г. много подробен отговор - становище по жалбата с приложени към него писмени доказателства. В съдебното заседание на 2.03.2017 г. заинтересованата страна се е явила лично, представила е пълномощното, списък на разноските с искане за тяхното присъждане. С отхвърляне на оспорването, съдът е приложил закона и е присъдил в полза на Е. разноските за адвокатско възнаграждение. Ето защо решението на първоинстанционния съд и в тази му част е правилно. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските в нито един момент от първоинстанционното производство. Такова прави едва в касационната жалба. То обаче има значение и отношение единствено към разноските в касационното произвоство, но не и към тези, направени пред административния съд, където срокът е изтекъл с приключване на съдебните прения по съществото на спора. По така изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Разноски за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са поискани, нито от административния орган, нито от заинтересованата страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение