Решение № 1688 от 15.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главният архитект на район Витоша Столична община, К. Вачев, Б. Борчева, В. Радичкова Великова и К. Великов против решение 376 от 20.01.2021 г., постановено по адм.д. 10891/2019 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците В. Стаменов и Е. Борчева, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за основателност на касационните жалби. Молят обжалваното решение да бъде отменено и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Атанасова не оспорва касационните жалби и моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът В. Христова в писмени становища, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът В. Гаврилов, в представени по делото писмени бележки, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците С. Калчев и В. Борчева, чрез назначения им особен представител адв. И. Иванова, изразяват становище за основателност на касационните жалби и молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът Н. Феодорова, чрез процесуалния си представител не оспорва касационните жалби. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците И. Иванов, К. Иванова и Б. Василев не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град обявява нищожността на акт за узаконяване 145/26.06.1998 г., издаден от главния архитект на район Витоша Столична община, в частта му, касаеща ниво тавански етаж на жилищна сграда в парцел ХІІІ 1113, кв.15, [адрес] по отношение на ателие [номер] и ателие [номер], присъдени с решение за делба от 28.07.2011 г. по гр.д. 1196/1993 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 10.12.2013 г. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, но посочва, че задължително за съдържанието на акта е представянето и наличието на проекти, които да бъдат одобрени с него. Излага съображения, че липсата на такива проекти прави невъзможна преценката относно това дали узаконените с акта отклонения са допустими по разпоредбите и териториалноустройствените планове, които са действали по време на извършването им или след това, съответно и невъзможен съдебният контрол върху него. Приема, че акта за узаконяване, който не е придружен от одобрени към него екзекутиви, няма никаква правна стойност, тъй като не е ясно какво узаконява и в този смисъл изобщо не може да служи нито за довършване на строеж, каквото се сочи, че все още не се е случило по отношение на процесните ателиета [номер] и [номер], нито за издаване на разрешение за ползване на строежа. По изложените съображения прави извод за нищожност на оспорения акт за узаконяване, в обжалваната му част. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изводът на съда, че актът за узаконяване 145/26.06.1998 г., в оспорената му част е нищожен е незаконосъобразен и необоснован. С определение 6952 от 18.09.2019 г. постановено по адм. д. 4284/2019 г. по описа на Административен съд София-град производството по делото е разделено, като същото е продължило по жалба на В. Христова срещу строителни книжа екзекутиви от 26.08.1996 г., касаещи разпределението на тавански етаж на сградата, заверени на 26.08.1996 г. с подпис на длъжностно лице и печат на район Витоша Столична община и срещу акт за узаконяване 101/13.09.1996 г. на главен архитект на район Витоша , а настоящото дело е с предмет на оспорване на акт за узаконяване 145/26.06.1998 г., издаден от главния архитект на район Витоша Столична община, в частта му, касаеща ниво тавански етаж на жилищна сграда в парцел ХІІІ 1113, кв.15, [адрес] по отношение на ателие [номер] и ателие [номер]. С разпореждане от 16.03.2020 г. съдът задължава административния орган да представи заверено копие на оспорения административен акт, с всички приложения към него, както и цялата административна преписка по издаването и съобщаването му на заинтересованите страни. Административният орган с писмо, изх. РВТ18-ДИ04-223-(22)/21.05.2020 г., в изпълнение указанията на съда изпраща административната преписка (л. 74) като на стр. 96-98 от делото се съдържат екзекутиви от посочената дата, а на стр. 98 са приложени екзекутиви за разпределение на тавански етаж, кота 10.60, които доказателства не са обсъдени от съда. Съдът не взема предвид твърденията на жалбоподателката, че одобрените екзекутиви от 26.08.1996 г. са послужили като основание за издаване на два акта за узаконяване, единият от които е процесния и не изяснява този факт, а само констатира, че липсват екзекутиви към акта за узаконяване. В нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 съдът не събира относимите по спора доказателства в т.ч. и чрез допускане на съдебно-техническа експертиза и не изяснява основния факт по делото въз основа на какви езкезукиви е издаден оспорения административен акт. Фактът, че екзекутиви към заявлението, поставило началото на административното производство по издаване на акта за узаконяване не са открити в архива на район Витоша Столична община, не обосновава извод, че такива липсват. Съдът не полага и необходимите усилия да издири липсващите екзекутиви, тъй като не е направено искане до архива на НАГ СО. При тези данни съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото, както и с документите находящи се при ответника, като направи справка и в архива на НАГ СО да отговори на въпроса кои екзекутиви са послужили за издаване на Акт за узаконяване 145/26.06.1998 г. или същият е издаден въз основа на одобрените такива на 26.08.1996 г. за разпределението на тавански етаж на сградата, каквито са твърденията на жалбоподателката пред първоинстанционния съд и които са приложени по делото. Освен това следва да се има предвид, че в отговора на касационните жалби В. Христова твърди, че в производството по приключилото делбено дело, същата е оспорила акт за узаконяване 145/26.06.1998 т. и екзекутивните чертежи, които са били представени. Следователно изводът на съда, че оспореният акт за узаконяване е издаден без екзекутивна документация, е необоснован и незаконосъобразен. Други съображения за прогласяване на нищожността на акта за узаконяване не са изложени. Следователно обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени,а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени допустимостта на жалбата на две основания. Първо относно спазване на срока за обжалване относно унищожаемостта на оспорения административен акт, като се има предвид, че същият е връчен на жалбоподателката (л. 161), като се изясни начина на връчването, както и предвид твърдението на В. Христова (л. 28 от отговора на касационната жалба) за оспорване на процесния акт по административен ред пред началника на Столична РДНСК ( С5-527-04-866/17.05.2005 г.) и издадения по този повод административен акт заповед ДИ-04-103/24.08.2005 г., които съдът следва да изиска. На второ място трябва да прецени правният интерес от оспорване на административния акт в частта относно узаконяване на ателиета 4 и 5 в жилищната сграда, съсобствени на жалбоподателката с Л. Гаврилов, като съобрази оспорения акт засяга ли права и законни интереси или възлага задължения на жалбоподателката и какви са последиците от отмяна на акта за узаконяване, в оспорената му част. В случай, че приеме жалбата за допустима съдът следва да конституира като заинтересувано лице и Л. Гаврилов и изясни делото от фактическа страна като изиска от административния орган да приложи заявлението, поставило началото на административното производство и приложенията към него, да установи в т.ч. и чрез използване на специални знания, одобрените екзекутиви на 26.08.1996 г., за разпределение на тавански етаж, кота 10.60, дали са част от преписката за издаване на процесния акт за узаконяване или са приложени други, извършен ли е строежа на процесните ателиета в съответствие с одобрените строителни книжа или са налице отклонения, ако такива съществуват, то допустими ли са същите по застроителния и регулационния план, действал по време на извършването им или след това. А относно дали отклоненията са допустими по действащите разпоредби изводът следва да се направи съдът, тъй като това е правен въпрос. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,