Решение № 3509 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2014 г.

Решение № 3509 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ИД на ДФЗ) и ЕТ "Георги Гетов" против решение № 7514/02.12.2013 г. и допълнително решение № 1704/17.03.2014 г. и двете по адм. дело № 605/2013 г. на Административен съд - София град (АССГ). С касационната жалба на ИД на ДФЗ е обжалвано като неправилно решение № 7514/02.12.2013 г., с което е отменен отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на ИД на ДФЗ, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-210-2600/10388 от 06.12.2012 г., и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания. Касационната жалба, макар и многословна, на практика е бланкетна, тъй като единственото относимо към мотивите и крайния извод на съда възражение е, че той необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза спрямо представените по делото доказателства. В останалата си част, жалбата съдържа или подкрепящи тези за правилността на съдебните изводи, или възражения спрямо несъществени за крайния извод на съда обосновавания. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и оставяне в сила на обжалвания административен акт. С касационната жалба на ЕТ "Георги Гетов" е оспорено както основното решение № 7514/02.12.2013 г., така и допълнително решение № 1704/17.03.2014 г., с което оставено без уважение искането му за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на основното решение. Подаването на касационната жалба е обосновано с оглед неблагоприятните правни последици за жалбоподателя, произтичащи от указанията, дадени от АССГ към ИД на ДФЗ, които следва да бъдат съблюдавани при новото разглеждане на преписката. Конкретно е посочено, че в касационното производство се търси контрол върху указанията на АССГ, че при новото разглеждане на преписката, ИД на ДФЗ следва да се произнесе единствено относно налагането на бъдещи санкции на жалбоподателя, но в условията на установена законосъобразност на административния акт, в частта му касаеща отказа за финансово подпомагане за кампания 2010 г. Касационните възражения на жалбоподателя са конкретно посочени като същите могат да бъдат обобщени в посока, че съдът е разрешил спора, допускайки нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, необосновано изключване на заключението на приетата по делото комплексна лесовъдско - агрономическа експертиза (КЛАЕ), неправилно приложен материален закон - Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специфичните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания за специфично подпомагане (Наредба № 2), необоснованост на изводите за несъщественост на иначе установените нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение решение № 1704/17.03.2014 г. се възразява, че съдът неправилно е приел, че липсват основания за поправка и допълване на основното решение, доколкото е налице ясно разминаване между направените изводи в мотивите и постановения диспозитив, както и на последния с търсената от жалбоподателя защита. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за допустимост на касационните жалба, но приема същите за неоснователни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира касационна жалба на ИД на ДФЗ против решение № 7514/02.12.2013 г. по адм. дело № 605/2013 г. на АССГ за процесуално допустима като редовно подадено от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Допустима за разглеждане е и касационната жалба на ЕТ "Георги Гетов" против допълнително решение № 1704/17.03.2014 г. по делото, с което оставено без уважение, искането му за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на основното решение. Касационният състав намира, че касационната жалба на ЕТ "Георги Гетов" против основното решение на АССГ е недопустима поради липса на правен интерес. С обжалваното решение № 7514/02.12.2013 г. по адм. дело № 605/2013 г. на АССГ е постигнат целения от жалбоподателя краен резултат от търсената съдебна защита, а именно отменено е изцяло като незаконосъобразен отказа на ИД на ДФЗ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-210-2600/10388 от 06.12.2012 г. При това положение следва да се приеме, че обжалваното решение е благоприятно за кастора, поради което и по аргумент от чл. 210, ал. 1 от АПК съдът намира, че ЕТ "Георги Гетов" няма обоснован правен интерес от касационното разглеждане на обжалваното първоинстанционно решение. Доводите относно неблагоприятните за него указания, дадени от съда, с които преписката е върната за ново разглеждане от административния орган, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Доколкото указанията са част от мотивите към съдебното решение, а не са част от диспозитивната част на акта, то те нямат самостоятелно значение и е недопустимо да се обжалват отделно от диспозитива, защото не се ползват със сила на пресъдено нещо. Само при наличие на негативни (неблагоприятни) правни последици за оспорващите, те биха имали правен интерес от касационното му обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Дадените от първоинстанционният съд указания, макар че не са в интерес на касатора, не могат да се приемат за неблагоприятни като краен резултат. С оглед изложеното, касационната жалба на ЕТ "Георги Гетов" против решение № 7514/02.12.2013 г. по адм. дело № 605/2013 г. на АССГ следва да се остави без разглеждане, а производството прекратено в тази му част. По основателността на допустимите касационни жалби, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни, при следните съображения. Административният съд е отменил писмото на ИД на ДФЗ с № 02-210-2600/10388 от 06.12.2012 г. като незаконосъобразно поради неправилно приложен материален закон - чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г., дължащо се на погрешни фактически установявания относно размера на недопустимите за подпомагане площи, а именно: по СЕПП и НР 1 - 14,71 ха или 54,84% спрямо декларираната площ и по СНДП - 0,17 ха или 2,28% от декларираната площ. Този извод на съда е изваден въз основа на заключението на СТЕ, установяваща, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП и НР1 е 13,04 ха или 44,81% от декларираната, а по СНДП - 0,14 ха или 1,84%. Съдът е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи, че за периода на кампания 2010 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние, установената като недопустима от СТЕ площ към процесните БЗС-та. Съдът е отхвърлил фактически установявания на приетата КЛАЕ, приемайки че даденото заключението е неясно и общо, поради което е непозволява установявания към конкретни парцели. При така установеното, съдът е приел, че акта следва да бъде отменен и върнат на органа за ново произнасяне съобразно установените между страните факти относно допустимата за подпомагане площ по различните схеми. Решението е правилно като постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при правилно приложен материален закон, а направените правни изводи са в съответствие с установените факти по делото и съобразно логическите и опитни правила. Както бе посочено по-горе, касационната жалба на ИД на ДФЗ, макар и многословна, на практика е бланкетна, тъй като единственото относимо към мотивите и крайния извод на съда възражение е, че той необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза спрямо представените по делото доказателства. Поддържаното възражение обаче е неоснователно, доколкото по делото не се установяват, а и самият касатор не сочи, конкретни доказателства, които да внасят съмнение относно годността на приетото заключение по единичната СТЕ. Нещо повече, експертизата е изготвена изцяло въз основа на материалите по делото, представени от касатора и ползвано от същия при преценката за допустимостта на процесните площи за подпомагане по схемите за кампания 2010 г. Що се касае до обжалването от страна на ЕТ "Георги Гетов" на решение № 1704/17.03.2014 г. по адм. дело № 605/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на основното по делото решение, същото е неоснователно. Мотивите, въз основа на които съдът е отсъдил своето решение, са в несъмнена логическа връзка, поради което няма основание да се приеме, че е налице каквато и да било грешка при изписването на фактическите и правни обосновавания на съда или правораздавателния диспозитив. Нещо повече, искането за поправка на решението е основано на оплакване за липса на диспозитив спрямо установената от съда в мотивите частична неоснователност на жалбата. Липсата на съдебно произнасяне по отношение на съществуващ между страните материалноправен спор в рамките на процеса е основание за допълване на решението, а не за неговата поправка. Поправяне може да се търси спрямо съществуваща част от решението, а допълване - при липса на решение спрямо предявено искане, включително и в случаите, когото съдът е извел мотиви по същото, но не е пренесъл правните си изводи в надлежно оформен правораздавателен диспозитив. Правилно съдът е отхвърлил и искането за допълване на решението си като постанови друго, с което отхвърля жалбата на ЕТ "Георги Гетов" против уведомителното писмо, в частта относно отказа за финансово подпомагане за кампания 2010 г. Предмет на делото е законосъобразността на процесното уведомително писмо и доколкото същото е отменено изцяло и преписката е върната за ново разглеждане с конкретни указания, то няма основание да се изисква от съда да се произнася по частичната основателност на жалбата. По отношение искането на касатора за присъждане на разноски по делото, то такива следва да се присъдят в размер на 28 лева, представляващи заплатената държавна такса и банковата комисионна за превода й по сметката на съда. Искането относно присъждането на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, доколкото видно от представяния договор за правна защита и съдействие и анекс към същия от 09.12.2013 г., уговореното и заплатено възнаграждение от 1800 лева с ДДС е по повод представителството през АССГ. Доколкото АССГ вече се е произнесъл по този въпрос и не е налице оспорване на първоинстанционното решение в тази му част, то сега отправената претенция се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,