Решение № 10307 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2018 г.

Решение № 10307 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от гр. Б., област С., чрез пълномощника му адв. В. В., срещу решение № 978 от 01 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 330/2017 г., по описа на Административен съд С. - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК - 10-ЮЗР-30 от 20 март 2017 г. на началника на РДНСК - Югозападен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените по делото, за двете съдебни инстанции, съдебно-деловодни разноски, като е представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. От ответниците - началника на РДНСК Югозападен район - С. и главния архитект на О. Б., не са постъпили становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, намира касационната жалба срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - област е образувано въз основа на жалба на М. Д. М., против заповед № ДК-10-ЮЗР-30 от 20 март 2017 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с § 184, ал. 2 и ал. 12 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 146, т. 4 от АПК и чл. 177, ал. 2 от АПК, е отменил издадения от главния архитект на район Ботевград акт за узаконяване на строеж № 4 от 10 май 2010 г. за строеж "Пристройка и промяна на функциите на гараж в стаи за почивка за лични нужди", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XXI - 2203, кв. 58, по плана на гр. Б., на името на М. Д. М.. Съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а именно, че процесната пристройка - с размери 4,40м./7,10м., е изградена от М. Д. М. през 1994 г., изпълнена в отклонение от одобрен инвестиционен проект № 79/1992 г. и разрешение за строеж № 119 от 07 юли 1992 г. като предвидената широчина на гаража е увеличена с 0, 90м. в западна посока и е намалено отстоянието до страничната регулационна линия с УПИ VI - 740 на 2,80м. Изграден е едноскатен покрив с кота +3,60м. от дървена конструкция, покрита с ламарина. Описаната постройка е в отклонение от одобрения проект, без съгласие от съсобственика и без строителни книжа. От южната страна на гаража е изградена постройка - баня и тоалетна с размери 1,40м./1,40м., отстояща на 1,60м. от съществуващата жилищна сграда, върху която е издигнат едноскатен покрив с наклон към жилищната сграда, с кота било +3,10м., от дървена конструкция, покрита с ламарина. Без строителни книжа е извършено преустройство и промяна предназначението на гаража, като са обособени стая и кухня. Правилно административният съд е приел, че процедурата по узаконяване на строежа, по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, е започнала с подаване на заявление на 03 декември 2009 г. от М. Д. М.-съсобственик на недвижимия имот и във връзка с тази молба, главният архитект на О. Б., на основание § 184, ал. 5 и ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е издал акт за узаконяване № 4 от 10 май 2010 г. на строеж: "Пристройка и промяна на функциите на гараж в стаи за почивка за лични нужди". С императивната разпоредба на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, законодателят е приел, че извършените незаконно строежи до влизане в сила на този закон могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. В ал. 2 от същия е посочено, че производството по узаконяване на строежите по ал. 1 от цитираната норма започва по заявление от собственика до органа, който е издал, или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, а в следващата ал. 3 е въведен едномесечен срок, в който от постъпването на заявлението длъжностните лица от общинската администрация съставят констативен акт за узаконяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 2 от посочената изисква необходимите документи по чл. 144 от ЗУТ и определя срок за представянето им. Описаният режим на узаконяване е бил възможен единствено по описания ред и в посочения по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ срок. Указаният шестмесечен срок за деклариране на незаконните строежи е преклузивен и считано от влизане в сила на ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.) и при съобразяване на тридневния срок, с оглед правилото на "вокацио легис", е изтекъл на 26 януари 2004 г., а заявлението на М. е подадено на 03 декември 2009 г., т. е. след приключване на процедурата. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед, отменяща издадения акт за узаконяване на процесния строеж от главния архитект на О. Б., е законосъобразна, като издадена от административен орган, в кръга на правомощията му, в установената форма и установяваща съществени нарушения на императивната норма на § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, поради което приложимост намира ал. 12 от § 184 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, препращаща към чл. 225 от ЗУТ - за премахване на постройките. По отношение на останалите оплакванията, наведени от касатора пред настоящата съдебна инстанция, съдът счита, че същите са релевирани и пред инстанцията по същество, която е отговорила подробно и изчерпателно на тях и те не следва да се преповтарят. Предвид изложеното, спрямо оспореното решение не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Решението е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,