Решение № 12076 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2010 г.

Решение № 12076 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Раздел I на Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Светла Коцкова Трайкова от гр. Русе, ул. "Борисова" № х, ет. 5 срещу Решение № 06-00-33 от 13.01.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с което й е отказано признаване на висше образование по специалността "Международни отношения" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна. След дипломирането си в Киевския държавен университет през декември 2004 г., Светла Трайкова подава първата си молба до Министерството на образованието и науката с вх. № 94СС-1716 на 17.10.2005 г., по която няма произнасяне. Административният орган е сезиран с ново заявление вх. № 94СС-1716 от 11.10.2007 г., по което също не е постановен акт в предвидения в закона срок. Мълчаливият отказ е обжалван и е отменен с влязло в сила решение № 10886 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. 9257/2008 г. на Върховния административен съд. Обжалваният изричен отказ е издаден по молба от 24.07.2009 г. Като основание за оспорването се поддържа противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Жалбоподателката е завършила образованието си в Киевския държавен университет в дистанционна форма на обучение, каквато Законът за висшето образование признава. Подробната регламентация на тази форма на обучение е въведена с Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, обн., ДВ, бр. 99 от 9.11.2004 г., чиито изисквания имат действие занапред и са неприложими към вече осъществили се правоотношения. Представените пред министерството доказателства установяват проведено от жалбоподателката обучение по чуждестранна бакалавърска програма на признато и акредитирано по законите на Украйна висше училище, което е издало и дипломата, поради което в нарушение на закона е приетото с обжалваното решение, че дипломата е издадена от поделение на територията на страната. Висшето образование по спорната диплома следва да бъде признато на основание разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна. Спогодбата между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, в сила от 24.06.2002 г. изрично предвижда в чл. 8, че двете страни взаимно признават дипломите за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по еднакви или сродни специалности. Правно релевантни за признаването са фактите от кой орган е издадена съответната диплома, за каква образователно-квалификационна степен и по какви специалности. Мястото на провеждане на обучението и формата според двустранната спогодба са без правно значение. Спорната диплома следва да бъде призната и при съобразяване с Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), подписана в Лисабон на 11.04.1997 г. Лисабонската конвенция задължава всяка ратифицирала я страна да признава квалификацията за висше образование, издадена в друга страна, доколкото едно решение за признаване се основава на знанията и уменията, удостоверени от квалификацията за висше образование, освен в случаите на доказано съществено различие между квалификацията, чието признаване се иска и съответстващата й в страната на признаването. Административният орган следва да се произнесе при условията на обвързана компетентност. Жалбата се позовава на решение на Комисията за защита от дискриминация, с което спрямо министерството на образованието, младежта и науката са постановени принудителни административни мерки за прилагане на еднакви критерии спрямо всички лица, които са поискали признаване на висшето им образование, придобито от Киевския държавен университет. Искането е да бъде отменено обжалваното решение на министъра на образованието, младежта и науката, като съдът се произнесе по съществото на спора с признаване на претендираното висше образование. Ответната страна Министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, преценявайки оспорения акт с оглед заявените основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С Решение № 06-00-33 от 13.01.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, на жалбоподателката Светла Коцкова Трайкова е отказано признаване на висше образование по специалността "Международни отношения" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна. Правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /Наредбата/ във връзка с § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование и чл. 2 от посочената Наредба. Фактическите основания са неизпълнението на даденото указание за представяне на ново заявление за академично признаване и доказателства за пребиваване в страната, в която е издадена дипломата. Административният орган приема, че жалбоподателката не е представила изисканата справка от МВР за входящи и изходящи визи за периода на обучение във висшето училище, както и доказателства, че обучението й е проведено в Киевския национален университет на територията на Украйна, а не в търговско дружество, представляващо университета на територията на Република България, с което обосновава извода в решението си, че тя се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ВР на ЗВО, забраняващ на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на РБългария. Актът на министъра на образованието, младежта и науката възприема изцяло Решението на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата, взето по протокол № 73 от 14.12.2009 г., раздел VII, т. 5, постановено по жалба на Светла Трайкова с искане за преразглеждане на предходно решение на Комисията за отказ по протокол № 33/13.02.2006 г. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка и с жалбата писмо № 048/11-188 от 30.11.2005 г. и писмо № 048/11-1032 от 6.02.2006 г. на Директора на Института по международни отношение при Киевски национален университет "Тарас Шевченко", съответно до Президента на Международната асоциация на университетите "Платон", и до Министерство на образованието и науката на Република България, с които потвърждава обучението в дистанционна форма на обучение на 16 български граждани, между които под № 13 е посочена жалбоподателката; диплом за завършено средно образование на жалбоподателката, диплома за бакалавър № 013305 от 28.12.2004 г. на Киевския държавен университет "Тарас Шевченко", квалификационен регистър към дипломата, изпитна ведомост № 7 на Държавна изпитна комисия за защита на бакалавърска работа на 17.12.2004 г. на специалност Международни отношения, Факултет ИМО при Института по международни отношения на Киевския национален университет, в която Светла Трайкова е вписана под № 6. В съдебно заседание е представено и удостоверение от Института по международни отношения № 048/11-047 от 26.02.2010 г., удостоверяващ проведеното обучение в дистанционна форма и присъждане на степен "Бакалавър по международни отношения". Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование възлага на министъра на образованието, младежта и науката, в качеството му на държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование, да организира легализацията и признаването на дипломите на лицата, завършили в чужбина. В изпълнение на това правомощие, редът и условията за признаване на висшето образование на лица, завършили в чужбина са регламентирани в Наредбата за държавни изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, /Наредбата НДИППВОЗПОЧВУ/, приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г., обн., ДВ, бр. 69/22.08.2000 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г. Предвид материалноправния характер на нормите, уреждащи условията за признаване на висше образование, придобито в чужди учебни заведения, законосъобразността на обжалвания акт следва да бъде преценена с оглед редакцията на Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ, към датата на подаване на първата молба - 17.10.2005 г., доколкото, влезлите в сила изменения до приключване на административното производство, нямат обратно действие. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изчерпателно регламентира материалноправните основания за отказ да бъде признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, като в т. 3 (нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) урежда хипотезата на отказ при установяване след извършване на проверка, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Проверката на автентичността на дипломата е предвидена като етап от процедурата по признаване на висшето образование в чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Оспореният акт, както и протоколите на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/ не съдържат констатации за установена неистинност на процесната диплома, не са изложени съображения, обосноваващи приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата, поради което не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование, което определя незаконосъобразността на отказа на посоченото основание. Въвеждането на основанието за отказ по т. 3, ал. 1 на чл. 12 от Наредбата с изменението ДВ, бр. 25/2009 г., предвид материалноправния характер на нормата и отсъствие на придадено й обратно действие, го прави неприложимо към хипотезата на признаване на висшето образование на жалбоподателката, поискано с молба от 17.10.2005 г., за което й е издадена диплома от 28.12.2004 г. Към датата на започване на административното производство правното основание, на което е издаден оспореният акт няма действие, поради което постановяването му противоречи на закона и представлява самостоятелно основание за отмяна. Не се установяват от събраните по делото доказателства нарушенията на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата, посочени като основания в обжалваното решение. Разпоредбата на § 4, ал. 1 ДР ЗВО забранява на чуждестранните висши училища да разкриват свои поделения на територията на Република България. Нормата на чл. 2 от Наредбата предоставя право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища на български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. Фактическите основания, изложени в решението, според които обучението на Светла Трайкова е проведено на територията на Република България от търговско дружество, което представлява университета в Украйна, не са установени в процеса. Тежестта за доказване на тези факти е за органа, който се позовава на тях. В административната преписка липсват данни за събиране на доказателства за установяване на начина, по който е било организирано и проведено обучението на жалбоподателката. Провеждането на дистанционна форма на обучение от чуждестранно висше училище не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение по смисъла на § 4, ал. 1 от ЗВО. Същностна характеристика на дистанционното обучение е обучаващият се и преподавателят да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства. Обучаващият се в дистанционна форма на обучение може да се намира по време на обучението във всяка географска точка, и тази екстериториалност я отличава от традиционния начин на обучение. Ето защо придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, при което обучаващият се се намира на българска територия, не е нарушение на забраната по § 4, ал. 1 от ДР ЗВО. При условие, че според компетентния орган дистанционната форма на обучение се използва за заобикаляне на забраната, установена с § 4, ал. 1 от ДР ЗВО, като в действителност учебният процес се провежда под формата на класическо присъствено обучение на територията на страната, той е следвало да изиска от учебното заведение и от жалбоподателката да представят допълнителни доказателства за методите и организацията, при които е осъществено обучението и оценяването на студентите. Отсъствието на конкретни данни не позволява да се направи обоснован извод за допуснато нарушение на забраната на § 4, ал. 1 от ДР ЗВО от страна на Киевския национален университет, което да има за последица отказ да бъде призната издадената от него диплома. Не са налице доказателства, обосноваващи извод за допуснато нарушение на общата разпоредба на чл. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. Неоснователни са оплакванията в жалбата, основани на твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), обнародвана ДВ, бр. 51 от 23.06.2000 г. и двустранната Спогодба между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания. Двата акта не съдържат правила за условията за създаване и функциониране на националните учебни институции, както и относно формата, в която се осъществяват обученията в тях, водещи до придобиване на съответно образование, поради което са неотносими към настоящия спор. Предвид изложените съображения обжалваният отказ е постановен в нарушение на закона, което налага отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне след събиране на доказателства и установяване на начините и организацията на провеждане на учебния процес и оценяване на студентите, при които е осъществено обучението на жалбоподателката. При изследване наличието на изискванията за признаване на образованието в процедурата по чл. 10 от Наредбата, административният орган следва да се произнесе съответства ли придобитото от жалбоподателката висше образование в чуждестранно висше училище на националните норми и образователни изисквания и признае дипломата й, издадена от Киевския национален университет "Тарас Шевченко" или постанови отказ, като съобрази и приложението на разпоредбата на § 12 ПЗР на ПМС № 150 от 26.07.2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/. С оглед изхода на спора и направеното с жалбата искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски, за които са представени доказателства. Съобразно банково бордеро от 15.02.2010 г. разноските възлизат на 10.00 лв. за платена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,