Решение № 11813 от 19.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) - Добрич против Решение 5/14.01.2022 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело 532/2021 година. С решението съдът е отменил по жалба на М. Казакова издадената от него Заповед ЗД/Д-ТХ- 088/15.10.2021 г., с която на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето, А. Казакова, родена на [дата], е настанена в семейството на близък роднина - Е. Лангова с настоящ адрес в гр. Козлодуй и е осъдил Агенция за социално подпомагане София да заплати на адв. М. Петрова, член на Адвокатска колегия Добрич сумата от 500 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на съдебното решение, като спорът се реши по същество. Втората касационна жалба е подадена от А. Казаков чрез адв. М. Славова, против решението на административния съд, в която се съдържат доводи за неговата неправилност. Поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК иска отмяната му, както и да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Посочва, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка и касаещи поведението на родителите на А. Казакова, съответно поради процесуален пропуск съдът не е допуснал поисканата от страната комплексна съдебно психологична психиатрична експертиза, за да се изяснят спорните правоотношения между тях. Третата касационна жалба е от Е. Лангова, чрез адв. В.Попов и с нея се иска съдът да отмени решението на първоинстанционния административен съд, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, явяващи се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби - М. Казакова е депозирала писмен отговор по тях, в който заявява, че ги оспорва и счита същите за неоснователни, а решението на съда за правилно и обосновано, поради което да се остави в сила. Ответникът А. Казакова, чрез назначен процесуален представител адв. Маринов, не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита за необосновани изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не е мотивиран и е издаден в противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбите са основателни. С Решение 5/14.01.2022 г. г. по адм. дело 532/2021 г. Административен съд Добрич е отменил по жалба на М. Казакова Заповед ЗД/Д-ТХ-088/15.10.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, с която на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), А. Казакова, родена на [дата], е настанена в семейството на близък роднина нейната баба по бащина линия Е. Лангова с настоящ адрес в гр. Козлодуй до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. За да се обоснове, приемайки, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е констатирал, че същата е издадена в нарушение на изискванията за установената форма по чл. 59, ал.2, т. 4 АПК, според който актът следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. По конкретно, органът не е посочил точното правно основание, на което е издал заповедта. В процесната заповед е визирано като правно основание - чл. 25, ал.1 ЗЗДет., като не е пояснено в коя хипотеза е постановено извеждане на детето от семейството на М. Казакова. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт съдът достига до извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Счита, че незаконосъобразно органът е конкретизирал допълнително, че заповедта е издадена на основанието по чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗДет. Разпоредбата изисква наличие на кумулативни предпоставки, за да се постанови заповед за настаняване на дете извън семейството, където живее, а именно: детето да е жертва на насилие и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, но според съда същите не са доказани от директора на Дирекция Социално подпомагане Добрич. В мотивите си административният съд излага и съображения, че наложената временна мярка с оспорената заповед, не е съобразена с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6, ал.2 АПК. В обобщение, съдът достига до решаващ правен извод за недоказаност на материалните предпоставки за настаняване на детето временно и по реда на чл. 27 ЗЗДет. Решението на административния съд е неправилно, защото е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретната хипотеза съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид задължението, което има по чл. 9, ал. 4 АПК. Нормата изисква както административният орган, така и съдът да осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Видно от съдържанието на оспорената Заповед ЗД/Д-ТХ- 088/15.10.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, децата Марина и Александра са родени по време на сключен между М. Казакова и А. Казаков граждански брак на 21.08.2011 година. За прекратяване на брака им е било образувано гр. дело 3489/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, който се е произнесъл с Решение 89/21.01.2019 г., което не е влязло в сила поради обжалване. Изложеното в заповедта дава основание да се приеме от съда, че е налице спор между родителите относно бъдещото отглеждане и възпитание на техните деца. С цел оказване на психологическа подкрепа и превенция на родителско отчуждение децата са насочени към социална услуга в общността към Дневен център към ДМСГД - Добрич. Поради нередовни посещения, отказ за сътрудничество и нежелание за ползване на социалната услуга от страна на майката М. Казакова, директорът на ДСП - Добрич е издал Заповеди ЗД/Д-ТХ-013/30.01.2019 г. и ЗД/Д-ТХ-014/30.01.2019 г., с които съответно Марина и Александра са насочени да ползват социална услуга в Център за обществена подкрепа към БЧК гр. Добрич. Поради неизпълнение на плана за действие директорът на ДСП - Добрич е издал Задължително предписание П/Д-001/30.01.2019 г., с което на М. Казакова са дадени задължителни предписания да спазва заложените в плана за действие, дейности. В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил като фактически основания за издаването й психо - емоционалното състояние на А. Казакова. Органът се позовава и на видеозапис, изпратен до ДСП Добрич на 04.10.2021 г. по имейла от А. Казаков с прикачен към него файл. Информацията от видеозаписа, която е възприета от административния орган, е описана в съдържателната част на заповедта. Според нея органът посочва, че мимиките, жестовете и тона, с който говори Марина, сестрата на Александра, са индикации за повишено нервно напрежение. М. Казакова изпитва задоволство от реакцията на детето и отказва съдействие за осъществяване режима на контакти. При обсъждане на екипната среща и анализирайки всички факти и обстоятелства е направен извод от директора на ДСП - Добрич, че децата (Марина и Александра) са подложени на скрити и нескрити манипулации от страна на майката, което води до нарушение на тяхното психическо и емоционално състояние. По делото са били разпитани и свидетели, които са изяснили фактите и обстоятелствата относими към контактите между Александра и нейните родители. Съдът е обсъдил показанията им с оглед твърденията на всяка една от страните по делото. Преценявайки касационните доводи и възражения на жалбоподателите, настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на административния съд за недоказаност на материалните предпоставки, при наличието, на които ще се постанови временно настаняване на детето А. Казакова в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет., са необосновани. Първоинстанционният съд не е изяснил спора от фактическа страна - обективно, всестранно и пълно. Съдът с оглед служебното начало в съдебния административен процес е следвало да допусне изслушването на комплексна съдебна експертиза с участието на детски психолог и психиатър, чрез която да се установи поведението на М. Казакова, и дали то представлява сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето й Александра, както и дали същата е изложена на риск за развитието си в тези отношения, ако не бъде изведена от семейството на майка си, съответно налице ли е родителско отчуждение от бащата с оглед ескалиралия конфликт между родителите на Александра. Изясняването на посочените спорни обстоятелства, независимо, че от данните по делото е видно, че Александра е само свидетел на случващото се в семейството, е необходимо с оглед разпределената от съда доказателствена тежест на страните в съдебния процес. В потвърждение на горното е и изричното позоваване на органа, на мнението на психолог, според което ако майката не промени своето поведение, това ще попречи на развитието на детето във всяка една сфера, което обуславя нуждата от психологична помощ, но не и прилагане на крайната мярка по чл. 26, ал. 1 ЗЗДет., чрез отделяне на детето от отглеждащия го родител и откъсване от обичайната му среда. Поради непълнота на доказателствата по делото, тази преценка не е направена от първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение. Затова решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от Административен съд Добрич с указания за допускане на съдебната експертиза. Заключението й следва да бъде съобразено и обсъдено ведно с останалия събран по делото доказателствен материал. С оглед идентифициране на рисковете и уврежданията на интересите на детето, и проверка на изнесените в заповедта факти и обстоятелства, съдът при новото разглеждане на делото следва да изиска видеозаписа, изпратен в ДСП - Добрич на 04.10.2021 г. от А. Казаков. Съдът следва да обсъди снетата от него информация послужила като фактическо основание за започване на административното производство, като прецени емоционалното състояние на децата и тяхната майка, цялата семейна ситуация, степента на привързаност на Александра към родителите й, както и всички други факти, които биха имали значение за най добрия интерес на детето. Видно от съдържанието на чл. 39, ал. 1 АПК, нормата предвижда представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Според изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда доказателствен факт или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеофайл със запис като веществено доказателство, след като съдържащите се в него данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че този видеофайл може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. Видеофайлът (така и в оспорената заповед) подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му - оглед. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, респ. според степента на порока да прогласи неговата нищожност. По изложените съображения, оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Добрич. При този изход на спора пред настоящата инстанция, претендираните разноски следва да бъдат присъдени при решаването му по същество от административния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение